• на сцена,  театър

    “Веселите уиндзорки”

    Ще започна отзад напред: малко бяха аплодисментите! На мен ми се искаше ръкопляскането и виковете браво на продължат, докато ме заболят ръцете! Отдавна не бях си причинявала театрална смехотерапия, но “Веселите уиндзорки” напълно оправда и заглавие и очаквания. Пиесата е сравнително малко играно у нас Шекспирово произведение, чието действие се развива бурно и динамично в благопристойната английска атмосфера на лятната кралска резиденция Уиндзор. детайли няма смисъл да разказвам, само ще споделя, че си струва поне няколко пъти да се попие тази взривоопасна комична енергия. И макар че целия екип се справи много добре, за мен блестящо и нечовешко изпълнение направи Иван Бърнев, който буквално се обърна с хастара навън и…

  • на сцена,  театър

    “Пигмалион”

    Снимка Народен театър Струва си да живееш за тези мигове на удоволствие! Това ми минава през ум по време на аплодисментите (крайно недостатъчни, по мое мнение, особено за блестящото изпълнение на Рени Врангова и Валентин Ганев) след края на Пигмалион*. Силно препоръчвам. *в творбата на Овидий “Метаморфози” Пигмалион е скулптор, който създава жена от слонова кост, влюбва се в нея и моли Венера да й вдъхне живот.

  • на сцена,  театър

    “Сирано дьо Бержерак”

    Ако още не сте го направили, непременно си подарете 110 минути удоволствие със “Сирано дьо Бержерак” на Теди Москов. Спектакълът се изграе на голяма сцена в Народния театър и определено е емоция, която заслужава да изживеете. За да го поставя за трети път, режисьорът явно открива всеки път различни препратки в нашето съвремие и ги преплита в сюжета така изкусно, както само той го може, предизвиквайки публиката и да се смее, и да плаче, и да преживява трепетите на невъзможната любов заедно с героите.. Хареса ми сценографията (минималистично черно бяло, като драсканици от поема, единствен акцент в ярко синьо) и музиката, която в меланхоличните моменти докосва право в сърцето, хареса…

  • на сцена,  театър

    Терзанията на един контрабасист

    Още като видях рекламната листовка за спектакъла и възкликнах: Това ще е нечовешко изпълнение! И за моя радост очакванията ми се оправдаха – за два часа трите реда гости на камерната сцена в Народния попадат спонтанно, леко, като споделяне и мощно като звуци, в света на един изтерзан от собствената си личност и живот контрабасист от Държавната немска филхармония. В ролята на контрабасиста е Валентин Ганев. Трябва да призная, че това уви е първото ми съприкосновение с актьора, който ми достави огромно удоволствие с играта си. Той просто се е сраснал с ролята и прави великолепно изпълнение. Сложна музикална съдба (както сам просъсква с отвращение), за добро или лошо проникнат…

  • на сцена,  театър

    Да си Дон Жуан е самотно занимание

    Историите за Дон Жуан са като тези за Христос – има ги много и всичките са различни. Някои, изглеждащи достоверни, други съвсем поукрасени, но със сигурност добре вплетени в контекста на конкретното послание. Повечето са пародии с романтичен привкус (прекрасно изиграни от Джони Деп примерно), тук обаче хуморът е малко, вкаран като че ли само, за да не натежи тънката тъжна линия, съпътстваща целия спектакъл. Поне за мен историята беше по-скоро тъжна, отколкото смешна. Просто Дон Жуан на Морфов е студен циник, безнадежден развратник и епикурейска свиня, който мрази нравоученията и по-скоро би се самоубил, отколкото да отдаде сърцето си на една единствена жена. Затова е и самотник, обречен от буйство…