• книги и цитати

    Цитат на деня

    “Нека се разберем: минавам за любопитен, жизнерадостен, обожавам човечеството и неговата сложност, вълнувам се от хора и произведения – иначе нямаше да съм нито писател, нито драматург, нито читател, – но понякога вярата ми в човека сякаш преминава през затъмнение. Рядко, макар и редовно, се налага волята да ми припомня, че ценя човешкия род, толкова силно ме разклащат насилието, неправдите, глупостта, бездушието към красотата и най-вече примирението с посредствеността.Човекът трябва да бъде обичан… но колко е трудно да го обичаме! Както човек не може да бъде оптимист, без дълбоко в себе си да е познал песимизма, така и не може да милееш за човечеството, бе малко да го мразиш.” Из…

  • на сцена,  театър

    “Развратникът”

    “Как могат да се дават вечни обещания в един преходен свят – възкликва философът Дидро, който е главният герой в пиесата на Ерик-Еманюел Шмит. Ако продължим в този дух, можем да попитаме какво въобще си струва да се прави, при положение че всичко е така нетрайно. Столетия наред човек се опитва да намери стабилна, непроменлива основа, върху която да гради живота си, постоянен център, в чиято орбита да установи неговия смисъл. Това усилие обаче често прераства в обикновен фанатизъм и нищо повече. Но спасение ли е фанатизмът? И ако не е, какво друго ни остава? Да се отдадем на униние и мъка? Не. Можем да бъдем парадоксално смели и да…

  • книги и цитати

    “(Не) възможният Адолф”

    За мен книгите са едно особено напоително удоволствие още от детските години. Затова и почти всеки рожден ден имам ритуал – подарявам си количества книги, които едва успявам да отнеса вкъщи. Напоследък обаче на няколко пъти с разочарование установих, че не изпитвам познатия див книжен ентусиазъм и ми е трудно да избера дори една книга, която да поискам да си купя.Дали това е функция на пресищането с информация, дали филтърът ми става все по-тесен, дали прекомерното изобилие по рафтовете изначално ме отказва, не знам…Но пък знам, че когато се появи нещо наистина отличаващо се, възторгът е абсолютен. “(Не) възможният Адолф” е първата книга, която чета от Ерик – Еманюел Шмит.…