Molly and the little women

Ддва филма, които не може да са по-различни по тема и позиция във времето. И все пак някак ми се стори естествено да ги сложа на едно място.

Съвременната приказка на Моли Блум е режисьорски дебют на сценаристa Арън Соркин. Базиран е на истинската история на тази интересна жена, която прави необичаен житейски избор (предвид интелекта си, с който може да успее в почти всяка област в живота) и предпочита шеметния успех там, където мъжете да наложили ексклузивитет. Разбира се, това си има цена. Диагнозата: пристрастяване към власт над могъщи мъже. Джесика Частейн е великолепна Моли Блум, сценарият е много добър, диалогът е стегнат и динамичен и въпреки че историята е като по учебник за психология, филмът беше удоволствие.

“Малки жени” е поредна адаптация в три мини серии по романа на Louisa May Alcott. Гледала съм една стара версия с Уинона Райдър и бях любопитна какво са сътворили към днешна дата. Хареса ми, че е запазена цялата атмосфера на онова време (което за сегашното поколение навярно изглежда смехотворно, скучно и наивно), но е толкова отморяващо и окуражаващо понякога да се потопиш в тези по-простички и не непременно лишени от драматизъм времена – без специални ефекти, без отблъскващо с реализма си насилие, всеки кадър е картина… на мъжката аудитория на блога ми не смея да го препоръчвам (за тях е по-скоро историята на Моли :), но аз имах няколко спокойни часа с жените от семейство Марч и прекарах много добре в тяхната компания.

Декемврийски филмов микс

Genius – попаднах на този сериал почти случайно – видях снимка на Антонио Бандерас, който ще бъде Пикасо във втория сезон. Първият описва живота на Айнщайн – интензивен, на моменти мъчителен и напрегнат, драматичен, любопитен, брилянтен, точно като гениалния ум, родил толкова открития и променил науката завинаги. Невероятно добър подбор на актьорите – и младият (Джони Флин), и възрастният (Джефри Ръш) са изключителни. Гледа се на един дъх.

The Comedian – сравнително ниският за филм с Де Ниро рейтинг е подвеждащ: според мен масово хората са очаквали комедия с американски хумор (който не понасям), а всъщност филмът е дълбок и по-скоро драматичен. Хуморът е суров и безпардонен, историята е oldschool, а диалозите на Де Ниро с Харви Кайтел и Дани де Вито са просто безценни.

The Hero – когато си достигнал върха преди много време, не ти остава нищо друго, освен бавно слизане надолу и все пак винаги има шанс да направиш нещата по-добри. Друг мой любимец от по-старото поколение актьори – Сам Елиът, сякаш играе Прочети повече Декемврийски филмов микс

Филми през октомври

Напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. Ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми:

Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. Тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. Като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон.

The Defenders – сериалът е свързан с Джесика Джоунс, която е част от Защитниците, но тук се заформя задруга от Надарени герои, които се борят с тайна организация, наречена Прочети повече Филми през октомври

Летен филмов микс

Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… “Западен свят” е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и “човечността” ни… Но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, “оковани” от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта…

Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша да му дам шанс. Оказа се динамичен, свеж, с непрекъснати обрати и яка музика, изгълтва се на няколко вечери и няма насищане. Тараджи Пи Хенсън е неотразима като Куки Лайън: (отдавна съм й почитател, но Прочети повече Летен филмов микс

“Black Sails” and other stuff

Рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. Впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. Идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. За шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата в способностите и за смелостта да си различен.

Their Finest – по време на Втората световна война една жена крайно необичайно е наета като сценарист с идеята да се добави “женски поглед” към сниманите за повдигане на духа филми. Приятен романс на фона на бомбардировките над Лондон.

Big Little Lies – нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат на лъскавата повърхност – това е основната идея, която се разгръща в седемте мини серии и буквално те отвява от стола. Изгледах ги на маратон в един от онези дни, в които съм способна единствено да се завия под одеалото и да поглъщам кино. Добър. Мноого добър.