Първото посещение на Франция и особено на Париж може да бъде немалко overwhelming по безброй причини: митовете и клишетата (създадени най-вече от филми, литература, език), изобилието от места, кухня, заведения, атракции, монументи, история, очаквания, не-знам-откъде-да-започна, как-трябва-да-съм-облечена-в-Париж, както и пресата, наречена 102 неща, които трябва задължително да видите/посетите/опитате, бла бла бла. За нас този път престоят в Париж е почти транзит – само два дни, на път за Нормандия, където имаме намерение да пребиваваме един месец. Затова и почти нулевите ни амбиции за разглеждане на забележителности, нямаме никакви списъци с неща и най-вече никаква преса да издирваме перфектни места за още по-перфектни инстаграм снимки. Вместо това преглеждаме прогнозата за времето и…

Докато правех проучвания за острова, ми направиха впечатление твърденията, че това място не е като никое друго. Казах си, какво пък толкова.Действително обаче, Малта или поне частта от нея, която успяхме да видим, е неповторима амалгама от арабска и западна култура и архитектура, която прави пейзажа и атмосферата наистина уникални. В моите очи Малта прилича на стара лачена дама, наплъстила тонове грим, които протяжно се ронят и разказват истории. Мястото е еклектично, хаотично, преживяло и обрулено.Десетките народности, владели това стратегическо парче земя или минали оттук към Светите земи, са оставили трайно своя отпечатък. На острова се чува всевъзможна реч, която се смесва със странно звучащия малтийски – интересна смесица от…

На следващия ден сутринта се насочваме към Mercado Colon за закуска (всички места, които посещаваме, съм извадила в предварителен списък – плод на статии в блогове и youtube видео материали за Валенсия). Този пазар също е красив, по-отворен е и е пълно с кафенета. Избираме си Bocados Cafe и опитваме Bocadillos и прясно изцеден портокалов сок. Днес програмата е лежерна, общо взето – накъдето ни поведат очите и краката. Опитваме лек тур по магазините, сдобивам се с маратонки, леки като перца (нищо, че влизам за сандали с висок ток :)) и не само си тръгвам с тях от магазина, ами не ги свалям до края на пребиваването (sorry Converse). Иначе…

И така, испанските хроники продължават. Сигурно няма да мирясам, докато не обходим всички региони из Испания и накрая вземем та забравим да се върнем… 🙂 Този път дестинацията е Валенсия, решени сме да пътуваме с възможно най-малко багаж (дори без голям фотоапарат) и уви, летим с Wizz, които никаква low cost компания вече не са: искат ни допълнителни 120 лв за фиксирани места в самолета, да бе да, и ето че Сашо е на 13А, а аз – на 35Б. Слава богу на отиване до мен сяда една симпатична дама и като се заговаряме на излитане, та не спираме чак до кацането.  Валенсия ни посреща гостоприемно – тук е 20…