Книгите на лятото

Преди години традицията повеляваше на рождения ми ден да отида “на книжарница” и да напълня кошничката с колкото мога да нося… С течение на времето нещата доста се промениха – все по-трудно ми е да намеря интригуващо и добре написано четиво, което да поискам на хартия. От една страна, бидейки от поколението чело и препрочитало от ранна детска възраст грамадната родителска библиотека с класическа литература, вече все по-трудно нещо ме грабва, изненадва, завладява и омайва. Напоследък се издават тонове книги, но повечето като че ли са продукт на времето си – повърхностни, не особено оригинални, често с недобър превод.
От друга страна минимализмът, към който осъзнато се стремя, възторжено приветства Pocketbook-a ми, който ми позволи тази година да не мъкна на село десет килограма хартия, а да тръгна само с една физическа книга и строен списък такива в електронен вид. Споделям тук някои от тях, като кулминацията на това лято определено постави “Където пеят раците”, за която писах отделно.

“Фигури”, Мария Попова

Колосалният труд по проучванията, които Мария е направила за тази книга, е респектиращ. Тя обаче съвсем не е лесна за четене, защото представлява канонада от житейски факти, преплитане на съдби, срещи и постижения, които се движат от поколение на поколение подобно на сложен и объркващ танц. Някъде около петдесетата страница установих, че е по-лесно да се чете с wikipedia под ръка, защото много от “фигурите” не са особено известни, освен ако човек не се движи в академични и интелектуални среди с богата обща култура. Определено е предизвикателство за ума в днешната култура на бързо-лесно-повърхностно-смилане-на-информация.

“Мосю Жан в преследване на щастието”, Томас Монтасер

Достави ми истинско удоволствие, каквото преди години съм изпитвала, четейки Цвайг и Ремарк. Мъничка книжка, стопляща сърцето с усещане за плавност, напевност и поетичност.

“Цветя за Алджърнън”, Даниел Кийс

Много пъти съм вземала в ръце книжното издание на Кибела и така и не си я купих. Звучи като научна фантастика, но всъщност не е. Книгата е разтърсваща като идея, успя да ме шокира, размисли, накрая сериозно ме натъжи, но определено си струваше. Един съвет, не четете анонса към изданието, защото си е спойлър отвсякъде. Има стар филм по романа с Матю Модайн, който сигурно съм гледала, но силно се надявам да направят и по-съвременна версия.

Прочети повече Книгите на лятото

“Където пеят раците”

Така, така.. Най-после, след дълго търсене и очакване, една удивителна книга успя да засити литературния глад, който изпитвам последните години. Не помня откога не ми се беше случвало да чета с такова настървение и удоволствие в 40-градусовата жега… Всъщност, прекрасен съвпад, защото за мен лятото от детството ми винаги е било бял чаршаф в горещината, купа с череши и книга в ръка…

“Където пеят раците” е тъй богата, завладяваща и живописна, че през цялото време “виждах” “живи” филмови кадри (от интервюто стана ясно, че Рийс Уидърспуун ще продуцира филма по романа, алилуя).
Дълго ми липсваше тази приказност на езика и простотата на една необикновена история, която е и динамична и поетична, и докосваща. За мен Дилия Оуенс е умел разказвач от ранга на Стайнбек и тайничко ще очаквам още романи от нея.
А “Където пеят раците” е истинска перла, шедьовър на думите, великолепна наслада за ума и сърцето.

“The Dig”

Ако някой ден сърцето ми се пръсне на хиляди парченца, нека е от красотата на този свят, а не от всичката му тежест и тегоба…

Истинска перла сред “засушаването” откъм качествени филми напоследък, “The Dig” разказва действителната история на откриването на едно истинско съкровище в навечерието на Втората Световна война.

Прекрасни Кери Мълигън и Ралф Файнс в главните роли, зашеметяващо красиви кадри с почти извънземна светлина, докосваща сърцето музика и една почти забравена протяжност на действието, която толкова обичам. Находка за романтични сърца.

По романа на Джон Престън.

Парченце небе

“Спасяването” в околностите на София явно става все по-осезаема тенденция – напоследък все повече приятели и познати от близкия ни кръг се изнесоха в къщи в близките села или в момента са в търсене на алтернативи на апартаментите си в града.

В тази връзка, наскоро научих от кума ни, че неговата компания е започнала китен, неголям жилищен проект в Банкя, който са нарекли Зелен комплекс и който споделям днес.

Допадна ми идеята зад него, човек да има всички благини на града, но като вдигне поглед нагоре, да има над себе си “парченце небе” с чист въздух и сравнително малко съседи наоколо, а няколкото СПА-та да са буквално на метри разстояние.

Ако сте в търсене на по-спокоен и качествен начин на живот, Вальо с радост ще ви разкаже детайлите за няколкото останали свободни местенца в двете сгради на ул. Варна 66.

За детайли: Валентин Атанасов, 0887 044 454