“Свещена билка”

Малко ми е тъжно, че Фрида Кало е на път да се превърне в клише, подобно на Густав Климт – и двамата толкова разпознаваеми, запомнящи се, и като драма, и като картини, накичени по чаши, чанти, тениски и календари. И с това хората си мислят, че ги познават, че знаят всичко за тях и живота им…

Затова се радвам всеки път, когато някой подходи креативно, както в случая с колоритната биография на Фрида, наречена “Свещена билка” на бележника – дневник, в който тя е описвала емоции, случки, преживявания и рецепти.

“Когато четката пренесе това бракосъчетание от багри върху платното, очите й спряха да плачат, а в душата й настъпи успокояващ мир. Тогава се появиха тоновете с дъх на манго, устните с ягодов цвят, страните като праскови и косите от шоколад. За първи път в живота си почувства нещо, което я откъсваше от този свят, предлагаше й сладостта на секса, удоволствието от храната и женската увереност. Почувства се свободна.”

Купих книгата в електронен вариант от Колибри. Нужно ми беше малко търпение в началото, докато изтегля файловете, но устоях заради трепета да пълня Pocketbook-a с книги не само от Читанка или дръпнати оттук-оттам. И май започвам да свиквам с това сравнително ново преживяване, наречено “четене на четец” и дори да го приемам за удоволствие.

Какво друго четох през лятото споделям тук >>

Абсолютният ми книжен фаворит от дълго време насам >>

Книгите на лятото

Преди години традицията повеляваше на рождения ми ден да отида “на книжарница” и да напълня кошничката с колкото мога да нося… С течение на времето нещата доста се промениха – все по-трудно ми е да намеря интригуващо и добре написано четиво, което да поискам на хартия. От една страна, бидейки от поколението чело и препрочитало от ранна детска възраст грамадната родителска библиотека с класическа литература, вече все по-трудно нещо ме грабва, изненадва, завладява и омайва. Напоследък се издават тонове книги, но повечето като че ли са продукт на времето си – повърхностни, не особено оригинални, често с недобър превод.
От друга страна минимализмът, към който осъзнато се стремя, възторжено приветства Pocketbook-a ми, който ми позволи тази година да не мъкна на село десет килограма хартия, а да тръгна само с една физическа книга и строен списък такива в електронен вид. Споделям тук някои от тях, като кулминацията на това лято определено постави “Където пеят раците”, за която писах отделно.

“Фигури”, Мария Попова

Колосалният труд по проучванията, които Мария е направила за тази книга, е респектиращ. Тя обаче съвсем не е лесна за четене, защото представлява канонада от житейски факти, преплитане на съдби, срещи и постижения, които се движат от поколение на поколение подобно на сложен и объркващ танц. Някъде около петдесетата страница установих, че е по-лесно да се чете с wikipedia под ръка, защото много от “фигурите” не са особено известни, освен ако човек не се движи в академични и интелектуални среди с богата обща култура. Определено е предизвикателство за ума в днешната култура на бързо-лесно-повърхностно-смилане-на-информация.

“Мосю Жан в преследване на щастието”, Томас Монтасер

Достави ми истинско удоволствие, каквото преди години съм изпитвала, четейки Цвайг и Ремарк. Мъничка книжка, стопляща сърцето с усещане за плавност, напевност и поетичност.

“Цветя за Алджърнън”, Даниел Кийс

Много пъти съм вземала в ръце книжното издание на Кибела и така и не си я купих. Звучи като научна фантастика, но всъщност не е. Книгата е разтърсваща като идея, успя да ме шокира, размисли, накрая сериозно ме натъжи, но определено си струваше. Един съвет, не четете анонса към изданието, защото си е спойлър отвсякъде. Има стар филм по романа с Матю Модайн, който сигурно съм гледала, но силно се надявам да направят и по-съвременна версия.

Прочети повече Книгите на лятото

“Където пеят раците”

Така, така.. Най-после, след дълго търсене и очакване, една удивителна книга успя да засити литературния глад, който изпитвам последните години. Не помня откога не ми се беше случвало да чета с такова настървение и удоволствие в 40-градусовата жега… Всъщност, прекрасен съвпад, защото за мен лятото от детството ми винаги е било бял чаршаф в горещината, купа с череши и книга в ръка…

“Където пеят раците” е тъй богата, завладяваща и живописна, че през цялото време “виждах” “живи” филмови кадри (от интервюто стана ясно, че Рийс Уидърспуун ще продуцира филма по романа, алилуя).
Дълго ми липсваше тази приказност на езика и простотата на една необикновена история, която е и динамична и поетична, и докосваща. За мен Дилия Оуенс е умел разказвач от ранга на Стайнбек и тайничко ще очаквам още романи от нея.
А “Където пеят раците” е истинска перла, шедьовър на думите, великолепна наслада за ума и сърцето.

“Винаги има решение”

Сигурна съм, на всички ни са се случвали онези интересни съвпади, в определен момент от живота към нас да дойде точното нещо (човек, книга, послание, урок), от което се нуждаем, за да избистрим идея, да намерим потвъждение за дадено решение или че просто сме на прав път.

Така се случи с мен и книгата на Мари Форлео (на български се казва “Винаги има решение”) – попадна в ръцете ми малко след като в мен изкристализира желание за огромна промяна в няколко посоки, която нарекох The Two-Year Project и която ще бъде невъобразимо предизвикателство за мен на всички нива. И макар да бях леко скептична, че ще науча нещо ново, погълнах страниците за два дни и установих, че изпитвам прилив на енергия, ентусиазъм и увереност, че съм на прав път.

Тук е моментът да споделя, че следя Мари от години, изгледала съм повечето й видео материали в Marie TV и проследих целия процес по промотирането на книгата й Everything is figureoutable в Щатите – от избора на снимка за корицата до турнето, в което Мари вложи нечовешка енергия и чудовищна издържливост.

Както вече сигурно става ясно, много й се кефя. Може би, защото от всички бизнес гурута, които циркулират из мрежата, Мари е с най-близка до мен кръвна група – естествена, земна, с моменти на внушителна, но добре премерена лигавина (разбирай не се взима на сериозно), но и с едни от най-задълбочените и интересни интервюта и съвети за създаване и развиване на собствен бизнес.

Излишно е да казвам, че книгата е настолна – можеш да се връщаш към нея отново и отново, когато имаш необходимост, казус, зацикляне. Подбрах един цитат от раздела за Страха, който изрезонира в мен:

“Страхът е едно от най-погрешно разбираните неща. Ако го оставим неизследван, той убива мечтите. Смазва душата. Той е властелинът на посредствеността.(…)

Знаеш ли какво? Всички се страхуват. Всеки, включително най-добрите художници, спортисти, писатели, артисти, родители, бизнесмени, социални активисти, учени и военни лидери. От новаците до майсторите. Всеки човек, когото познаваш, и тези, на които се възхищаваш. Всички те редовно изпитват страх. Не си пречупен или слаб, ако те е страх. Ти си човешко същество.
Но това поставя въпроса: защо страхът парализира някои хора, докато други преминават през него? (…) Страхът като всичко друго има решение.

И ще трябва да му намериш решение, защото без значение какво искаш да изследваш, промениш или преодолееш, страхът ще изплува на повърхността през целия ти път. Добрата новина е, че неизследваният страх е като залежи от злато. Той съдържа богатство за тези, които са достатъчно мъдри да пресеят речния пясък.”

“От кухнята” на турнето за представяне на книгата:

В разговор със Сет Годин:

“Под небето на Тоскана”

Ако някога сте гледали едноименния и по холивудски фриволен филм с Даян Лейн, той не бива да ви заблуждава: книгата на Франсис Мейс “Под небето на Тоскана” е доста по-реалистична, детайлна и убедителна. Когато я започнах, вътрешното ми гласче измрънка, “сега, това, ако го беше написала Елизабет Гилбърт, друго щеше да е”, но докато се усетя и бях преполовила страниците.

Книгата е американски поглед към италианската действителност – от преживяването да си купиш стара къща в Тоскана и три-годишните ремонти с невъзможни италиански майстори, през изравянето на етруски артефакти из двора, през изкусителната и изобилна храна и производството на зехтин от собствени маслинови дръвчета, до безумното шофиране по италианските пътища, общуването с местните хора, обикалянето на региона и в крайна сметка – влюбването в едно толкова различно, но обаятелно място, което усещаш като истински дом.

Единственото, което ми липсваше, беше контекст – детайли от личната история зад това богато изживяване, наречено лятна къща в Тоскана.

Книгата е написана в сегашно време, което ми напомня за моите собствени пътеписи, действието е преплетено с рецепти от италианската кухня и носи специфична bel far niente атмосфера – истинска наслада за сетивата.

Прочети повече “Под небето на Тоскана”