В продажба: комплект стативи от ковано желязо


Търся нов собственик на комплект от 9 броя стативи от ковано желязо, които години наред ми служиха вярно за представяне на моите картини по време на изложби и в постоянни експозиции в лобитата на няколко хотела.

Стативите бяха изработени лично за мен и сами по себе си са произведение на изкуството с елегантната си и изящна линия.

Подходящи са за събития в галерии, хотели и изложения, шоурум изяви, ресторанти, градински партита, сватби, модни ревюта, мол пространства, книжарници. Ако желаете, можете да ги отдавате под наем.

Възможно е да имат нужда от освежаване на боята тук и там, тъй като дълго време бяха в експлоатация. Диаметърът на желязото е 12 мм.

Важно: стативите се предлагат като комплект, не на отделни бройки. Общата цена е 1080 лв.

Техническите характеристики:

За запитвания и допълнителна информация, свържете се с мен >>

Как да аранжираме картини – част V

Няма да се уморя да напомням, че картините не трябва да се окачват твърде високо, за да не загубят връзка с останалите мебели и да са добре интегрирани в интериора. Не се страхувайте да ги аранжирате на около педя от дивана, таблата на леглото, шкафа. Важното е средата на творбата да е приблизително на нивото на очите, когато сте изправени.
Другото важно напомняне е за обема на произведенията. За да стои добре самостоятелна картина над диван например, е добре като габарит тя да е около 2/3 от дължината на дивана. Иначе се получава своеобразно “малеене” и се губи желания ефект. Ако имате творба, на която много държите, но е малка като обем, то е добре тя да бъде съчетана с една или повече картини, за постигане на баланс.

Споделям едно видео, което много добре визуализира горните разсъждения и се надявам да ви бъде полезно при аранжирането на творби във вашия дом и/или офис.

Парченце небе

“Спасяването” в околностите на София явно става все по-осезаема тенденция – напоследък все повече приятели и познати от близкия ни кръг се изнесоха в къщи в близките села или в момента са в търсене на алтернативи на апартаментите си в града.

В тази връзка, наскоро научих от кума ни, че неговата компания е започнала китен, неголям жилищен проект в Банкя, който са нарекли Зелен комплекс и който споделям днес.

Допадна ми идеята зад него, човек да има всички благини на града, но като вдигне поглед нагоре, да има над себе си “парченце небе” с чист въздух и сравнително малко съседи наоколо, а няколкото СПА-та да са буквално на метри разстояние.

Ако сте в търсене на по-спокоен и качествен начин на живот, Вальо с радост ще ви разкаже детайлите за няколкото останали свободни местенца в двете сгради на ул. Варна 66.

За детайли: Валентин Атанасов, 0887 044 454

“The Last Vermeer”

Най-фрапиращата измама в историята на изкуството е в центъра на този интригуващ филм, създаден по действителните събития от живота на холандския художник Han van Meegeren.

За пръв път попаднах на нея в един от епизодите на поредицата на BBC “Fake or Fortune” и още тогава бях впечатлена и изумена от противоречивостта на фактите.

Ван Меегерен е арестуван малко след края на Втората Световна война, като е обвинен в предателство заради продажбата на изкуство, считано за национално съкровище (Вермеер) на Херман Гьоринг, за рекордна сума (най-скъпо продадената картина към тогавашна дата).

В хода на разследването става ясно, че Ван Меегерен, отхвърлен като талант от критиците и арт експертите за собствените си картини, решава да си отмъсти като копира един от най-признатите и уважавани холандски художници и продава неизвестно колко картини, удостоверени като истински Вермеер от същите тези експерти. Към момента на делото срещу него, тези картини са в едни от най-известните музеи в Холандия и Щатите.

Филмът повдига много въпроси, част от които, сигурна съм, си задава всеки художник и човек с отношение към изкуството. Трябва да призная, че изпитах немалко задоволство от триумфа на Ван Меегерен над твърде претенциозното съсловие на арт “експертите”, които и до ден днешен са единствените овластени да решават дали едно произведение е автентично или не и дали някой има талант или не (?!).

И още нещо, ако копист, способен колкото Ван Меегерен, може да нарисува “Вермеер”, то не е ли той гениален точно колкото него? Уви, в изкуството всичко е толкова относително и субективно, че едва ли може да има една единствена истина. 

И една любопитна техническа подробност: за да изглеждат боите стари, Ван Меегерен използва бакелит, материал, открит едва през 1909 година. И разбира се, стари, автентични платна. Въпреки противоречивата му личност, не мога да не се възхитя на нахакаността и находчивостта му.