• изкуството като бизнес,  разпилени

    Излизане от матрицата

    Последните няколко години наблюдавам с тъга и умора, че усилията, които полагам на ежедневна база да поддържам страницата във фейсбук, съвсем не постигат желаните резултати, необходими да функционирам като художник на свободна практика. Като човек който прави почти всичко сам, това означава, че отделям огромно количество време, енергия и мисловен ресурс да измислям “какво да пускам всеки ден”, за да поддържам “жива” страницата. То не са инвестиране в скъпи продукти, фото сесии, сценарии за видео, заснемане на видео кадри, монтиране, планиране на публикации, измисляне на текстове към тях… И всичко това, за да го видят десетте ми (от 20К) заклети фенове (благодаря ви от сърце за подкрепата), защото така “работи”…

  • разпилени,  художници

    Светъл път, Марги

    Много е странно как, като започне новата година, си мислиш, че си имунизиран срещу лоши неща. Някак с всички пожелания и настройки за ново начало, не допусках, че толкова бързо Шефа ще реши да тества издържливостта ми. И тъкмо, набрала инерция, бях започнала да изпълнявам всичките си там новогодишни резолюции и щрак. Майка ми направи втори инсулт, линейка, болница. Спряло сърце. Вчера беше тук. Днес я няма. Нямаше какво да ме подготви за този момент. Дори предишните загуби на баща, свекър, две баби, свекърва, и то в гъста последователност. Смъртта напомняше твърде често за себе си последно време. Подозирам, че повечето хора на средна възраст се сблъскват с това преживяване.…

  • арт зона,  разпилени

    Разпилени мисли за непокътнатост

    На много картини една се ражда със сила, драматизъм и въздействие.  Какво стои зад нея? Как от десетките и стотици пози за картини, избирам точно тази? Просто е. Тя трябва да резонира в мен. Да разказва история, в която се припознавам на този етап от живота ми. И да, една картина разкрива за художника много повече, отколкото обикновено осъзнаваме.  “Непокътната” не беше лека за рисуване. Напротив. Започнах я през 2018, спирах, започвах, пак спирах, връщах се към нея. За мен тя е символ е на всички неща, с които се борих през последните години и продължавам да се боря вътрешно, които в повечето дни остават невидими, неизказани, филтрирани и скрити…

  • разпилени

    Колко странен е животът напоследък

    Колко странен е животът напоследък… Или просто е това, което е… Не знам вече. Ако 2020 беше необичайна и изненадваща, то тази беше the real s**t…Като прибавим влакчето на ужасите, наречено Криза на средната възраст, което ме подмята във всички посоки от 5-6 години, не знам вече да се смея ли, да плача ли…Знам само, че ситуацията е една напред, две назад и страховито усещане за липса на контрол, уязвимост и деморализираща бавност (ама не модерния slow living, нали)… И не че няма хубави, вдъхновяващи моменти, дни, седмици. Ама тъкмо се усмихна, уверена, че най-после съм подала главата над водата, и хайде отново потапяне и давене в тревожност, напрежение и…

  • арт зона,  разпилени

    Малки дози вдъхновение

    Чувственост като полъх на бриз, обещание за ефирност и женственост… Късчета вдъхновение като това, вече издирвам с лупата, в един все по-прозаичен свят…