За периодите на безтегловност

Сигурно, покрай странните времена напоследък, повечето хора са така. Знам ли. Може пък да е новото нормално. Това силно дискомфортно усещане за безтегловност и ступор, буквално спряла, все едно краката ми са в бетон до глезените, вътрешно за мен продължава вече година и половина. Ситуацията е “нямам идея къде се намирам”, въпреки че на пръв поглед нито животът е спрял, нито кой знае каква драма се е случила, просто цялото функциониране за дълго време е по-скоро оцеляване и симулиране на нормално съществуване, отколкото процъфтяване и развитие…

Ако обърна поглед назад, съвпадът на няколко неща през този период допринесе за несвойственото ми смълчаване…

  • изолациите и безумното пазене, разяждащата неизвестност, ограниченията
  • липсата на достатъчно качествени източници на зареждане, така както аз ги виждам и искам
  • установяването на новите “правила” в работата (по-малко жив контакт с клиенти в ателието, повече изпращане по куриери)
  • морално остарелият ми уебсайт и нескончаемият проект по новия сайт, за който още не мога да обявя краен срок на пускане, защото е доста сложен и тежък
  • принудителното изоставяне на идеята за изложба (започната през 2018 като материал, вече съвсем забравих какво всъщност искам да кажа с нея и най-вече кога). Може би просто ще започна начисто, с нови идеи…
  • работата месеци и месеци наред по няколко поръчки, които не могат веднага да видят бял свят
  • изстискването на каквото търпение ми е останало, за да надскоча гореописаното

Всичко това ме кара да се чувствам като топче от Тотото, което се лангурка в купата с останалите топчета доста време, но все не го изтеглят и някак губи чувство за хумор, стойност и видимост.

За да е по-забавно злобният вирус все пак ме налази, месец по-късно още обгрижвам здравословни последици и дълго отлагани неща, а десетки започнати платна в студиото си стоят недовършени и това ме деморализира повече от всичко друго. С две думи – хаос по целия фронт.

В този ред на мисли едва ли ще е изненада за някого, че вече нямам (ама наистина нямам!) грам търпение да настъпи дълго мечтаното съживяване и оттласване от енергийното дъно, да разчистя, подредя и напълня с ново съдържание сайта и от есента живи и здрави – да имам консистентно и продуктивно присъствие както в студиото, така и онлайн. Ех, мечти… Мисля, че след определено разтягане на ластика на търпението, способността да ставаш сутрин от леглото трябва да попада в графата героизъм.

И все пак за баланс: благодарна съм, че съм здрава и семейството ми е добре. Благодарна съм за светло-зеленото в листата на дърветата. Благодарна съм на клиентите, които през този бетониран период ми се доверяват, намират ме, запазват още непубликувани картини, други се връщат неведнъж, поръчват, за себе си и за подарък. Това ми дава толкова нужното спокойствие на регулярност, без тревожност и с много усещане за подкрепа. Благодарна съм, че има надежда.

Всичко останало се забравя като лош сън.

Ех, тази 2020

Равносметки, обобщения, прогнози, анализи – толкова много думи из общото пространство.. уморителна работа.. На мен годината така или иначе ми започна с промени и някак вървеше на периоди от по два месеца. И въпреки че за много хора думата, която символизира тази тъй противоречива 2020, беше Устояване, за мен лично думата беше и е Търпение. Търпение да се справиш с промените, търпение да преминеш през ограниченията, търпение да отложиш пътувания и планове, търпение да се фокусираш над нещо съзидателно в толкова хаотично и тревожно време, търпение към себе си, търпение към другите…

Януари – февруари

Най-големият ми урок тази година и едно от най-добрите ми решения от много време насам е наемането на отделно студио само за рисуването. Промяната, която не е видимо наложителна, но е осъзната и поискана от теб самия прави огромна разлика и въпреки че си е страховито (никакви външни фактори не те притискат да правиш това, ти единствен носиш отговорност за решението за промяна), носи толкова позитиви, че съм благодарна на себе си, че си слушам интуицията.

Така първите два месеца са постепенно нанасяне в новото пространство, създаване на нови навици, превръщане на старото място в клиентско ателие (галерия с готовите картини) и офис, слизане от хамстерското колело на последните 10-12 години, смяна на приоритета, удоволствие от процеса, и най-вече намиране на убежище за дълбок фокус и творческа работа. Всичко това буквално ме спасява в тази луда година. (И ми дава увереност, че мога да си поискам още такива себепровокирани промени.)

Март – април

Изолацията, която е толкова ужасна за повечето хора, е благодатна за мен – радвам се на спокойствие, на по-осъзната грижа за себе си, на готвене, тишина, дълбок фокус и на възможност да си чуеш мислите, както и съм доволна от отхвърлената тонове административна работа по сайта, която иначе все е измествана от нещо по-важно. Животът през този период е някак по-простичък, а интровертът в мен – щастлив и доволен.

Май-юни

И за баланс следва най-ужасният ми период – след два месеца изолация народът пощурява, изхвръква като тапа навън и за свръхчувствителните хора като мен настава адът: шлайфове и къртачни машини от поне три страни, клаксони, форсиращи ауспуси, обикалящи в кръг близките пресечки, аларми, котки, мяучещи цяла нощ, високо говорещи хора, които са сами на този свят, високо смеещи се хора, купони с чалга от 90-тте…

Да си призная в такива периоди ставам абсолютен мизантроп с опънати като струни нерви, и единственото, което искам, е да се скрия в някой бункер със скафандър и звукоизолиращи слушалки и да не виждам хора известно време… Ситуацията е мента, глог и валериан.

В този период, понеже си имам студио да се скрия поне за няколко часа на ден, избирам да работя точно над картината, която е заглавна на изложбата (кога ще я бъде тази изложба хич не знам вече, но трупам картините…) Тя събира в себе си всичко онова, което ми липсва в днешния живот – поезията, деликатността, поетичността, нежността, унеса, реенето, бавността, красотата, мелодичността, полутоновете, женствеността в най-чистата й форма…

Понякога не знам как го правя, как изваждам всички тези неща от себе си, за да ги сложа на платното, когато съм заобиколена от див битовизъм, тлееща агресия и мизерия на толкова много нива… Магия някаква.

Юли – август

Бягството на село донякъде спасява положението. Казвам донякъде, защото тук тази година дискомфортът е от друго естество. Обявили сме къщата за продаване и постоянно идват хора, на които я показваме и разказваме. А когато един имот е в семейството повече от 30 години, всички стъпки са тегави: да стигнеш до решението да я продаваш, да я поддържаш във вид и форма, да пускаш непознати хора в личното си пространство… Осъзнавам, че това си е уязвимост в класическа форма, но и смелост, и отстояване на решения, в името на по-голямата картина.

Тези два месеца поне са спасителни откъм наспиване, отпускане и бягство от градския живот.

Прочети повече Ех, тази 2020

Проекти в развитие

Тази година определено е различна за мен в професионален план и нещата най-после се случват по-бавно, по-протяжно и по-“невидимо” за външния свят. Това всъщност е в резултат на огромното ми желание да сляза от “хамстерското колело”, което въртя (или то мен) вече години наред и да постигна един по-бавен и осъзнат живот с повече дълбочина, съзерцателност, свобода и фокусиране над творческия процес.

В момента работя над два важни проекта, които са истинско предизвикателство за днешните “сега-веднага-лесно-видимо-забавно” времена, защото са времеемки и енергоемки и изискват търпение, упорство и креативност:

Първият от тях е цялостното обновление на сайта acrista.com. Последният редизайн беше 2013 и тъй като много неща се промениха оттогава като технологии и процеси на работа при мен, с екипа сме замислили амбициозни промени. Като за начало предстои сайтът да стане онлайн галерия, където клиентите директно ще могат да закупуват оригинали и да поръчват принтове в желаните от тях размери. Регистрираните потребители ще влизат със собствен user name и парола, ще следят история на поръчките и натрупани отстъпки. Добавяме отделен раздел за интериорни дизайнери и архитекти, в който ще споделям възможности за колаборация при изпълнение на интериори. И още и още нови неща, които ще разкажа в поредица видео материали, когато стигнем до пусковия етап.

Засега имаме готов дизайн и дизайн на административната част. Само тя е огромна като съдържание – отне ми неимоверно количество време да събера информацията за клиентите и поръчките от най-различни места, трупани през годините, да сортирам детайлите за картините, да създадем формули за ценообразуване – все неща, невидими за потребителите, но изключително важни за ефективното функциониране на бизнеса.
Сега предстоят месеците за програмиране, писане на текстове, бета тестове, обработка на снимки и пълнене и подготовка за презентиране. За пръв път от години съм оставила проектът да се движи естествено, без крайни срокове, въоръжена с търпение и добра воля всичко да се случи по възможно най-естетичния и функционален начин. Надявам се все пак към пролетта да имам работещ нов сайт 🙂

Вторият проект, който движа вече повече от вече близо три години (!), е събирането на материал за изложба. Това, че сега не са много времена за събития, ми помага да се фокусирам над работата в студиото. Започнала съм десетки платна, подчинени на идеята за изложбата (имам заглавието, но още не искам да издавам), малко по малко те се оформят, стават готови, първите три дори вече намериха дом. Този път ми се ще да има елемент на изненада и да не публикувам картините от изложбения материал, докато не станат готови всичките, но пък посетителите в ателието за клиенти, или в студиото, в което рисувам, ще имат възможност да видят предварително (и да запазят / закупят) от тези творби. Признавам, че бавното случване на тези платна, е голямо изпитание за търпението ми, но знам, че ще си струва и този път.

Това е то за момента – тези два проекта редувам с поръчките за конкретни интериори и тук-там с някой оригинал за раздел Налични 🙂 Благодаря на всички, които ме чакат с нетърпение да “извадя” нова картина, вдъхновяват ме, подкрепят ме и ми дават възможност да правя това, което обичам.

Заглавната снимка направи Мариета Спасова.

Oprah’s 2020 Vision Tour

Има дни, в които осъзнавам, че ми е все по-трудно да изваждам красиви неща от себе си… не защото не са там, а защото битието под всякаква форма ми влиза ребром и се опитва да вземе превез, и аз трябва със зъби и нокти да отстоявам онази, непрекосновената територия на сътворяването: на приказното, на финото и деликатното, от което се раждат картини.. Много пъти ме питат в интервюта неприятното клише: какво ви вдъхновява? Да си призная, трудно е това с вдъхновението. И все по-трудно става в този клокочещ бълвоч от информация, сивота в ежедневието и липса на елементарна култура в почти всяка област от живота.
Но.
Ето тези хора ме вдъхновяват. Ето тези хора, на които аз не гледам като на известни личности, а като на хора, работили здраво, понякога къртовски труд, за да стигнат, където са днес, които се борят със същите ментални и емоционални проблеми, ходят на терапия, нищят се, анализират се, обичат се, катерят стъпалата и с безкрайна уязвимост споделят опита и дълбоко личните си истории. Респект. За проекта, за смелостта, за откровеността.

След всяко видео с такъв заряд съм благодарна на технологиите, че имам възможността да почувствам близост с истински гиганти.
Ето това ме вдъхновява.

Трейси Рос е актриса, дъщеря на легендарната Даяна Рос:

Дуейн Джонсън, по-известен като Скалата, е единственият мъж в поредицата интервюта, но пък какво интервю!

Мишел Обама няма нужда от представяне, може би е единственият гост на Опра, който успява да я надприказва :)))

Лейди Гага – какво ли изобщо подозираме отвъд славата, лъскавите тоалети и провокативния имидж…

Струва си всяка минута. С нетърпение чакам следващите.