https://acrista-cafe.com/%d1%84%d0%b5%d0%b2%d1%80%d1%83%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d1%81/ Арт, пътешествия и разпилени мисли Tue, 21 Apr 2020 12:06:05 +0000 hourly 1 https://wordpress.org/?v=7.1 https://acrista-cafe.com/%d1%84%d0%b5%d0%b2%d1%80%d1%83%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d1%81/comment-page-1/#comment-68 Wed, 28 Feb 2007 16:01:45 +0000 http://acrista-cafe.com/?p=73#comment-68 „животът е… каквото си забъркаш“
И….. когато звездите тъгуват…..
объркват чувствата ни след милиони години /време???/; всяват хаос в настроението; лъжат представата ни за цвят и сияние!
Значи: не бива да тъгуват!!!
Би трябвало само ние да тъгуваме…а защо?
Когато тъгувам морето е бурно
и ме замеря със…съкровища;
луната е сива;
цветята – без мирис;
денят – без лице;
лицето ти – без усмивка!
Когато тъгувам струя сивота,
която се стели по всичко, което обичам…
А когато залепне са нужни
количества нетъгуване
за да блесне света:
зайчето на морето;
писъка на гларуса;
зеленото на гората;
оранжевото в луната;
блясъка в звездите;
дълбокото на очите.
„И да ми звъннеш!….“-
отекнала реплика на празен перон
в уморена делнична вечер.
Но тя ме усмихна,
за малко ликувах.
Беше празник, не празно
и…
Пуф-паф, пуф-паф…..

]]>