Коментари на: „Силвия“ https://acrista-cafe.com/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82-gwineth/ Арт, пътешествия и разпилени мисли Wed, 06 Jul 2022 17:18:06 +0000 hourly 1 https://wordpress.org/?v=7.1 От: acrista https://acrista-cafe.com/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82-gwineth/comment-page-1/#comment-235 Mon, 16 Jun 2008 18:53:48 +0000 http://acrista-cafe.com/?p=157#comment-235 всяко твое завръщане
мъничък празник е.
две половини не сме.
а едно цяло.

това пък провокира ти, с твоите „повече от един ред“!
верно си вещица :о)))

]]> От: ира https://acrista-cafe.com/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82-gwineth/comment-page-1/#comment-233 Mon, 16 Jun 2008 14:45:17 +0000 http://acrista-cafe.com/?p=157#comment-233 Гледах го…и поттвърждавам горният си изблик. И защото писах докато гледах… повече от един ред..ето ти го:
„До 9-годишната си възраст бях много щастлива, защото винаги бях едно цяло…после почина баща ми“…и…..поисках да се скрия…..поисках да умра…..влюбих се…. и тогава поисках да разделя щастието от нещастието; усмивката от сълзите; нестихващата емоция от болката; него от…света! А как да го отделя от себе си? Това цяло е ненарушимо! Защото е просто любов?…
„Падах дълго. Луната нищо не видя!
А отговорът на дърветата
е тъмнина…
…тъмнина и тишина….“ Снегът отразява синьото на уличната лампа, а моята душа е без сянка и без цвят…ако нещо можеше да я отрази, какъв ли цвят ще е?…
„Какъв вкус има кожата ми? Солен ли?
Не! Човешки…“ /Из „Кожа и небе“/

„Ние не сме двама души, ние сме две половинки на едно цяло..“…., което е нашият доброволен затвор…хубаво ли ни е? Май не..не знам…Къде минава границата между омърсеното тяло и омърсената душа? А между доверието и предателството? От какво имаме нужда всъщност? От цялото си АЗ – без „мое“ и „ние“!!! Првокира ме, а аз харесвам провокациите и състоянието си на провокираност…

]]> От: dennis https://acrista-cafe.com/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82-gwineth/comment-page-1/#comment-222 Sat, 19 Apr 2008 16:52:51 +0000 http://acrista-cafe.com/?p=157#comment-222 не знам за другите изкуства, но съм убеден, че болката, драмата и страданието „пишат“ невероятна поезия.
благодаря за анонса, Ally – ще го гледам непременно!

]]> От: Ally https://acrista-cafe.com/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82-gwineth/comment-page-1/#comment-219 Thu, 10 Apr 2008 07:33:24 +0000 http://acrista-cafe.com/?p=157#comment-219 ами аз искрено се забавлявам – най-вече когато успея да те провокирам за повече от един ред! :о))

и за да продължа с провокациите – замисляла ли си се ти самата, кога пишеш? кога вадиш тефтера и го пълниш с емоции? сигурна съм, че е (предимно) в моменти на дива радост или когато ти се реве по купища причини.. ей за това иде реч – че крайните емоции те push-ват (сори за глагола, но е точен) да твориш… не че искам да е така нон стоп.. но го разбирам като състояние.

иначе, и аз те обичам (вещица първи ранг)!!

]]> От: ira https://acrista-cafe.com/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d1%82-gwineth/comment-page-1/#comment-218 Thu, 10 Apr 2008 04:53:32 +0000 http://acrista-cafe.com/?p=157#comment-218 Eдин скорошен разговор с Деси и твоите „депресивни, тежки, откровено драматични“ състояния за търсене на муза ме кара да извикам – стига! Защо веднъж не допуснете, че всичко може да излезе отвътре навън с лекотата, с която се е появило там; просто като изпуснат балон; с усмивка и желание за полет. Мисля си, че тогава всички ще го видят….кой не вдига усмихнат поглед към летящ балон, хвърчило, мечта….Напоследък все по-често си задавам въпроса защо всеки, който иска да му се обърне внимание започва да експлоатира драмата…Забавлявайте се бе, хора и не се изненадвайте, че другите го забелязват и започват да се забавляват с вас….още повече, че сте професионалисти. Гледай „Пей с мен“ от снощи и ще разбереш какво имам предвид. Сигурно ще се разплачеш, но аз все пак бих искала да се поусмихнеш – можеш го, разреши си го най-сетне докрай! Обичам те!

]]>