Коментари на: Купичка златен ориз https://acrista-cafe.com/%d0%ba%d1%83%d0%bf%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bd-%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b7/ Арт, пътешествия и разпилени мисли Sat, 02 Jan 2021 14:30:29 +0000 hourly 1 https://wordpress.org/?v=7.1 От: Nina https://acrista-cafe.com/%d0%ba%d1%83%d0%bf%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bd-%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b7/comment-page-1/#comment-5642 Fri, 04 Sep 2009 10:38:09 +0000 http://acrista-cafe.com/?p=188#comment-5642 Здравей!
От два дни твоето пространство е откритие за мен и да си призная с кеф се потапям в него.
Когато ти се появят мисли от рода на „нужно ли е всичкото това говорене“,и „чува ли се гласът ми в тази пустиня от чалга и простотия“,(било то професионално или лично)аз бих ти предложила да погледнеш на нещата от една по-различна гледна точка.
ЗА мен това място е като големият кораб на хоризонта за Робинзон.Да.Не е изхвърляне.
ЗА човек като мен изолиран от светския ,творческия и…не знам още кой живот,това е балсам за душата.
Дано не е прозвучало твърде гръмко ,но е факт.
Благодаря за споделеното творчество,за споделеното изживяване от гледането на хубав филм и въобще от удоволствието да съпреживея с теб,тези малки и нетолкова удоволствия!

Сърдечни поздрави,

Нина

]]> От: acrista https://acrista-cafe.com/%d0%ba%d1%83%d0%bf%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bd-%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b7/comment-page-1/#comment-255 Mon, 01 Sep 2008 18:20:09 +0000 http://acrista-cafe.com/?p=188#comment-255 благодаря :о) временно е, да, и слава богу! вкаменяване е хубава дума, добре описва нещата, както и вцепеняване.. изгубване сред подробностите на деня..
домът е важен, почти като уютна крепост от безумието на външния свят.. усилията си струват, просто понякога процесът натежава.. :о)

]]> От: seasons https://acrista-cafe.com/%d0%ba%d1%83%d0%bf%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bd-%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b7/comment-page-1/#comment-254 Mon, 01 Sep 2008 12:14:52 +0000 http://acrista-cafe.com/?p=188#comment-254 Хаха, и аз съм към края на ремонт за нанасяне в ново жилище и ми е познато. Когато се опитваш да си свръхдисциплиниран човек, за да завършиш всичко по най-ефективния начин – бързо, красиво, икономично и сред хилядите детайли и планове усещаш, че душата ти се е вкаменила някак и не живее за момента, а за някакво бъдеще. Временно разбира се! Явно дори и силните и позитивни хора имат тези спадове в отношението към света – хубавото е че винаги са временни!!! Успех!

]]>