кино,  разпилени

Юнски микс

Въздухът ухае на липи, а небето не спира да рони следобедни сълзи. ако някой ми беше казал, че работата в майкрософт ще провокира творческото ми вдъхновение, съвсем сигурно щях да му се изсмея, но ето че довършвам петата си картина за последните две седмици, а други 3 чакат на скици. Същото се отнася и за 4 те започнати книги, разхвърляни безпорядъчно край леглото, сред които любовните приказки на Хесе и How to survive and prosper as an artist, въпреки че дори не стигнах до Панаира на книгата. В този ред на мисли един особен филм докосна сърцето ми тези дни – Miss Potter – сигурно, защото е вярно, че те докосват нещата, в които съзираш себе си. Напоследък ходя пеша, изследвам непознати за мен улички с обрасли в брашлян къщи и се уча да изстисквам най-свежото и най-яркото от всеки миг. карибските пирати за жалост не ме разсмяха колкото втората част, но пък признавам, че бият по епичност. Затова пък изгледах една интересна история за Хауърд Хюз, както и най-добрият канадски филм, на който съм попадала наскоро. идеите преливат една през друга и се опитвам мъдро да се захващам само с онези, които са реално осъществими за момента. Нетърпелива съм да стигна до варна, където ме чакат нови запознанства и точно от същите идеи за забъркване. обмислям първия си каталог на хартия и се чудя как на мястото за биография да спретна оригинален текст за това колко е скучно да имаш празни бели стени. тези дни фонът е Anatomic на Afro Celt Sound System и io canto на лаура паузини, удивих се приятно от албума PCD, който ме изненада с разнообразен ободряващ звук. Импровизираната ми балконска градина расте, макар и бавно, а аз стимулиращо я поливам със захарна вода, за обилен мушкашен цъфтеж :о). Междувременно в главата ми се заражда една фотосесия на бижута, за която трябва да измисля правилното стъкло за повърхност. Като цяло – пъстро начало на лятото, ако успея и да задържа това ниво на енергия, може цялото да се окаже попадение. Кой знае? ;о)