пътешествия

Фрагменти от Испания: Малага

Продължаваме изследването на испанските земи с поредната дестинация, този път – Малага. Избираме мястото с едно наум, че е може би е една идея по-популярно за нашия вкус, но пък тристата слънчеви дни в годината, храната и изобилието от музеи наклоняват везните в полза на Costa del Sol.

Original image found on https://mapswire.com/maps/spain/

Няколко думи за Малага. Градът се намира в южната част на Испания и има древна история. Своя отпечатък тук са оставили финикийци, римляни, вестготи, маври. Това се усеща и до днес, в леко еклектичната архитектура и атмосфера. Тук е родното място на Пабло Пикасо и, както става ясно от предварителните ми проучвания, на актьора Антонио Бандерас.

Ние летим с Bulgaria Air и пристигаме в събота късен следобед. По препоръка на хоста от airbnb-то, вземаме такси до апартамента и скоро след това се гмурваме в малките улички на историческия център.

Събота вечер тук (и то извън сезон) се оказва абсолютна гмеж. Хората са много, шумни, нагласени, някои жени са дори извънредно смели и чаткат с токчета по павираните улички. Към 9 вечерта всички заведения са пълни и места няма. Сядаме в първото място, в което съзираме празна маса и поръчваме на смесица от английски и испански първия октопод и други морски благини.

Неделя

Планът за днес е churros con chocolate в Casa Aranda и шопинг. От 65-те дъждовни дни в годината, явно на нас са се паднали няколко, защото още от закуската започва да вали и скорострелно се налага да се снабдим с чадър. За да е още по-забавно, се оказва, че магазините са затворени в неделя и трябва бързо да се спасим някъде.

Решаваме да щурмуваме Museo Picasso Malaga, пред който се извива огромна опашка. Вече вали сериозно. Бърз преглед на сайта ни дава възможност да купим билети онлайн, нареждаме се на по-малката опашка и влизаме буквално за 5 минути.

Сградата на музея е красива, а колекцията – интересна. Въпреки че Пикасо далеч не е най-любимият ми художник, не мога да отрека възхитата си от експериментаторския му дух, смелостта и разнообразието на материалите, с които се е забавлявал.

Пикасо не е много известен със скулптурите си, но в музея има няколко зали, посветени на тези му проекти и научаваме интересни факти, свързани с тях, например за колаборацията му с Julio Gonzales, от който Пикасо се научава да работи с желязото като материал.

Общо взето, като гледам произведенията му, си представям как академиците са му казали: how dare you, а той е бил: f**k you, ще си правя каквото си искам пък. Как да не му се възхитиш 🙂

На излизане от музея осъзнаваме, че навън вали изведро. Това е третото ни пребиваване в Испания, толкова на юг сме и е краят на май. Просто нямам думи. За секунди краката ни подгизват до глезените. Опитваме се да намерим някакво място за обяд и като едни мокри кокошчици влизаме в Illari tapas y vinos и поръчваме цяла серия пинчоси.

Това спонтанно решение се оказва добро. Мястото е приятно, а храната вкусна. Явно творчеството на маестро Пикасо е отворило апетита.

На връщане към апартамента ни пере такъв порой, че почти ни напушва истеричен смях: уж сме тук, за да избягаме от дъждовната пролет у нас, пък то какво? El Jefe определено има странно чувство за хумор.

След като няколко часа обдухваме обувки със сешоара, вечерта предвидливо сме запазили маса в един елегантно изглеждащ ресторант с името Perro Viejo.

Мястото се оказва истинско попадение с интересно меню. Персоналът е стегнат и любезен, говори сносен английски, а храната, която избираме, е вкусна и оригинално поднесена. Наслада за сетивата.

Понеделник

Тъй като Casa Aranda ни се струва твърде туристическа, опитваме друга churroria – La Malaguena. Мястото е много по-приятно, въпреки динамиката и непрестанно пърхащите насам – натам сервитьори. Тук е пълно с местни хора, дошли за закуска (към 11:30), а по стените има произведения на изкуството. Добро начало на деня.

Минаваме и през Mercado Atarazanas, което е местния пазар, обичайно пълен до горе с хора и вкусотии.

След това се отправяме към El Corte Ingles за вече намисления шопинг и така се спасяваме от втория дъждовен ден.

Вечерта попадаме в напълно произволно избрано заведение, наречено Kraken, в което празнуваме рождения ден на Саш с тапаси, които не сме чували, но пък се оказват интересни и достойни като за първи път. Сред тях безспорно се откроява “Капучино” тапа-та, което ни поднасят в чаша и сред гъст сос ала бешамел, откриваме парченца бича опашка.

Да живее красотата на откривателството 🙂

Вторник

Днес най-после слънцето (което тук кръщаваме Хорхе) най-после застъпва на смяна, макар и плахо. Решаваме да посетим Museo Carmen Thyssen. Скромно изглеждащата сграда отвън, се оказва на няколко етажа, с елегантни зали, приютили забележителна колекция от картини от различни периоди, включително две временни фотографски и една абстрактна експозиции.

От цялата колекция тази картина на художника Хуан Мартинес Абадес е “моята”.
“Откритието” ни в този музей е силно въздействащото абстрактно изкуство на Luis Feito.
Тези мащабни платна са от частната колекция на автора и са създадени в средата на миналия век.

След толкова изкуство, отново е време за тапаси и опитваме поредните нови неща, включително октопод по галисийски.

Заредени с енергия, решаваме да посетим Malaga Cathedral – La Manquita – катедралата в Малага, която е наречена Едноръката, защото така и не са довършили втората й кула.

Отвътре и отвън катедралата е архитектурно бижу, и това, че не е толкова пищна, колкото катедралата във Валета, всъщност ми допада повече.

Витражите са изключително живи и с наситени цветове, а изкачването до покрива на сградата дава интересна перспектива и поглед над града.

Куполите на катедралата отгоре с впечатляващата им отводнителна система

Градината до катедралата е приказно екзотична с цъфналите дръвчета хибискуси, течащата от шадраванчетата вода и катедралата за фон. Това става любимото ми място в Малага. Тук опитваме и прочутия сладолед на Casa Mira.

Завършваме този прекрасен ден отново в Perro Viejo, с ньоки, розе и пилешки късчета с булгур.

Сряда

Единствената ни цел за днес е Jardin Botanico-Historico La Concepcion – ботаническата градина, и слава богу, Хорхе ни съдейства. Вземаме автобус No 2 и за 15-тина минути сме в подножието на хълма. 

Пътеката към входа на ботаническата градина подсказва изобилието в нея

Мястото е достатъчно голямо и интересно като за цял ден, стига човек да харесва зеленина и птича песен, колкото мен.

Градината е била собственост на няколко фамилии, които постепенно са обогатявали растителния фонд.

Градината е разнообразна, добре организирана, поддържана и пълна с палми, монстерии, кактуси, алеи с хибискусови дървета и стотици екзотични видове. Цари спокойна и приятна атмосфера.

По обяд хапваме в кафетерията на градината и енергизирани, поемаме по останалите непребродени пътеки.

Сред градината откриваме неочаквана изненада: приказния свят на Xavier Vilato – неговите забавни и очарователни герои ни приветстват в елегантна обстановка на разположение само за нас.

Вечерта искаме да опитаме по-традиционна местна кухня и успяваме да се настаним на една малка масичка в Meson Mariano. Мястото изглежда точно като автентична taverna, пълно е както с местни хора, така и с туристи, но кой знае защо, ястията не ни впечатляват особено.

Четвъртък

Няма как да пропуснем най-популярната атракция на Малага – Castillo de Gibralfaro. Тук искам да благодаря на всички youtube-ри, чиито клипчета носят най-разнообразна информация за дестинациите, които посещаваме. В едно от тях например научавам, че ако не искаме да катерим стръмния баир към крепостта, добра идея е да вземем Hop-on Hop-off автобус и той ни спира директно горе пред крепостта.

Билети за Хибралфаро и Алкасаба купуваме онлайн и влизаме веднага. Температурата днес е подходяща, подухва приятно прохладно. Ако е над 25 градуса, подозирам, че трябва да се ходи доста по-рано.

След кратка разходка из крепостта и снимки на инстаграмските локации ;), слизаме по една доста стръмна пътека (която в обратна посока наистина би изисквала доста усилия и тениска за преобличане) към Алкасаба.

След като сме били в севилския еквивалент, този тук не ни впечатлява много, но все пак е традиционно красиво място със своите чаровни кътчета.

За обяд сядаме в една тиха уличка, в малко заведение с името La Medusa с много богато морско меню. Поръчваме миди по белгийски и севиче с октопод и скариди, които са приготвени толкова вкусно, че резервираме маса и за вечерта.

Крем брюлето със сладолед от манго – спечелиха ни завинаги 😉

След следобедната дрямка (по стара испанска традиция) идва ред на Museo Revello de Torro – музея на местния художник Felix Revello de Toro. Посещението ни е кратко, тъй като идваме в края на работното време, но пък се оказва истинска награда за вечно гладния за вдъхновение артист в мен.

Всъщност времето ни стига точно, за да обходим залите и да се насладим на семплите, но силно въздействащи платна на художника, който е роден 1926 година и отрано развива модерен стил за онези времена – с отчетлив минимализъм, простота на мазките и загатване без излишни детайли. На платната си той е запечатал емоцията на изящни женски модели, в спокойни, пастелни цветове и съм респектирана от факта, че дълги години успява да запази този стил непокътнат в красотата му.

Кулминацията на експозицията е една картина, поставена самостоятелно, в деликатна и интимна обстановка, която е истинско вдъхновение. Мога да съзерцавам тази изящност с часове. 

В музея не може да се снима, но на сайта му има фотографии на цялата експозиция.
На снимката: Sumida en el sueno (1989), image source: Museo Revello de Toro

Вечерта завършва с не по-малка наслада, защото в La Medusa ни приготвят селекция от великолепни френски стриди и сотиран октопод върху крем от тиква. За любителите на морска храна, това е раят за небцето. Усещането е за богатство, удивително съчетание на вкусове, но като цяло – поглъщаш морето с всяка хапка. Какво да кажа, освен, че съм благодарна.

Петък

Най-после стигаме и до морето. Денят е слънчев, не горещ. Вземаме автобус No11 до Pedregalejo.

Личи си, че още е извън натоварения сезон. Плажчетата на малките заливи са почти празни, водата е прохладна и чиста, пясъкът – ситен и доволно напечен от слънцето.

Край брега объркващо ухае на запалени дърва (аромат, запазен за зимата по нашите географски ширини). Тук пред т.нар. chiringitos, крайбрежните заведения, има по една лодка, на която се пекат шишчета сардини и уахят примамливо.

Естествено, не устояваме задълго и сядаме в Molabassa – едно от заведенията, в коeто звучи чувственият глас на Буйка. Свежото мохито допринася за приятната атмосфера.

За обяд опитваме espetos de gambones y espetos de sardinas, както и едни картофки със сос от трюфел, които почти ни разплакват, толкова са вкусни.

Липсата на тълпи прави нещата да изглеждат все едно са само за нас.

Отново кратка почивка и вечеря в Perro Viejo. И този път опитваме нови неща от менюто, но стигаме и до десерта – чийз кейк, поднесен с лъжици, по-големи от него 🙂

Събота

Днес е последният ни ден, но полетът е вечерен, затова се отправяме към Coleccion del Museo Ruso – поредният музей в списъка ми, който се намира извън историческия център, на 15-тина минути с градски автобус.

Уви, колекцията не успява да ни впечатли особено, но сградата се оказва близо до водата и правим дълга разходка по крайбрежната алея.

След снощния дъжд, брегът изглежда така

За обяд случваме свободна маса във вече любимия ни La Medusa, където изненадваме кухнята като поръчваме отзад напред – започваме с брауни, следват разядките, после салата и миди.

Късчета змиорка и други кулинарни красоти

Естествено даваме отлично ревю в Google и след бърз пазар на малагенски сладкиши, се оправяме към летището сити и доволни.

Нуга раят на земята – разкошното пространство на Visens, сладки изкусители само от 1775 година 🙂

В заключение

Тъй като вече сме били в Мадрид, Валенсия, Севиля, Гранада, Ронда, Кордоба, Толедо, не мога да кажа, че Малага ме изненадва и съвсем не е най-любимото ми място в Испания от посетените дотук. Не знам дали е заради историческите и културни обусловености, или просто заради по-неумело управление на града, но тук имам усещането за една еклектика на ръба на занемареността (може би е предимно в историческия център, макар че излязохме и извън него), която ми напомня за Истанбул.

И все пак, красотата на пътешествията се крие именно в това – да изследваш, да научаваш, да откриваш перлите сред многообразието и многоцветието. Благодарна съм издъно, че имаме възможността да пътуваме и да черпим от богатството на света.


P.S. Два музея, които не успяхме да посетим:

Museo Casa Natal

Museo arte moderno

И още малко от Малага: