“Покаяние”
Той и тя. И една откъсната ябълка. Като слепци вървят един към друг. Откриват се, завихрят се, обичат. После поглеждат встрани и идва болката. Раняват се до кръв. Съблазняват се, ревнуват, борят се, танцуват с чувствата, оплитат се в условности. Историята се повтаря. Много пъти. Той и тя. С протегнати един към друг ръце. Обичане. Или покаяние?…
Вельо за сетен път прави красив театър. В него няма думи. Има прекрасно съчетание на движения, символика и музика, докосващи право в сърцето. Гениална модерна интерпретация на вечната тема за мъжа и жената.