книги и цитати

“Дървесна история”

Едно е сигурно: който награди сетивата си с могъщата история на Ричард Пауърс, никога вече няма да гледа на дърветата, горите и всичко живо, което ги обитава, по същия начин, както досега, нито ще може да ги подминава просто като част от пейзажа, който е там, за да ни служи.

Отложих целенасочено книгата с няколко месеца, защото знаех, че тя не е за “градско” четене – усетих, че страниците й са за поглъщане, бавно и напоително сред зеленина и птича песен, когато мозъкът е отпочинал и способен да възприеме епичното редуване на природна философия и житейски истории, преплетени като клоните на пра-старо дърво.

Не е възможно с няколко думи да опиша “за какво е книгата” и няма и да опитвам. Авторът безспорно е великолепен разказвач от ранга на Стайнбек, а сегашното време, в което е написана “Дървесна история”, е истински омагьосващо и те прави съучастник и в моментите на съзерцание, и в тези на действие. Отсега знам, че някой ден бих я прочела отново.

“И след минута е при дърветата. Ароматът я обгръща още преди да ги стигне – на смола и открити простори. Чистият мирис на детството й. Музиката на клоните, шумящи от вятъра, изпълва слуха й. И тя си спомня. Пъха нос в една от тъмните пукнатини, прорязващи плоските теракотени плочи. Вдъхва поразителното парфюмно послание отпреди двеста милиона години. Няма представа какво е предназначението му, но сега то извършва нещо с нея. Контрол над съзнанието. Не е нито ванилия, нито терпентин, но изобилства с нотки и от двете. Щипка духовен карамел. Една идея ананасово благовоние. Всъщност не мирише на нищо друго, освен на себе си – остро и неповторимо. Тя го поема със затворени очи. Истинското име на дървото.”