пътешествия

Ваканция във Франция

Наистина не съм предполагала какво количество умора за години назад е била полепнала по мен и ми е тежала като одеало, напоено с тонове вода. Осъзнавам го по странен начин, докато отново сме във Франция, но този път сме (по френски) бавни, неамбициозни и жадни за тишина и дълбок, пълноценен сън. Идеята тази година е изследваме още от Нормандия, затова сме наели кола. Юли този път обаче е по-дъждовен и хладен от миналия и много от дните просто се отдаваме на жадувана почивка и нищо-не-правене, каквито отдавна не могат да ни се случат в града.

Официалната програма включва една седмица в шатото, в което бяхме миналата година и две седмици на ново място, в средата на нищото, близо до Аржентан.

Този път съм много по-обърната към себе си, отколкото към споделяне със света. Започвам да пиша този текст едва на 10-я ден, откакто сме тук и дори не съм сигурна дали искам да публикувам. Имам зверска нужда от дълбока почивка, от дни, в които не ставам от леглото, без задачки, новини и “трябва”.
Установявам, че пълното отпускане води до почти перманентна сънливост, на която обаче нямам никакво желание да се съпротивлявам, просто “храня” тялото и душата си с каквото ми “казват”, че им е нужно. И е малко комично, че сме изминали толкова километри, за да намерим пълната почивка, но също така е вярно, че у нас вече ми е много, много, много трудно да намеря покой и убежище, и липса на тревожност. А, да, и тишина. Пълна, всепоглъщаща тишина. Е, тук я откривам. И въздух, който е толкова чист, че чак е вкусен. Искам да го загреба с шепи и да си напълня джобчетата с него.

Изобщо, нестандартно френско пребиваване. Но определено – правилното за мен.

Chateau Coliving

Тази година в Шатото сме само за седмица, но сме щастливи да се завърнем, макар и за малко. Този път сме в другата сграда, в която има апартаменти, тук е co-working пространството, параклисът, бившите конюшни.
Задният двор, към който гледа другият ни прозорец
Параклисът на Шатото
Co-working пространството
Щастлива да съм отново под нормадското небе

Панорамният ресторант, който посещаваме една от вечерите – гледката е зашеметяваща

Замъкът по залез
Няма как да дойдем и да не направим огънче и барбекю 🙂

Bayeux

Дали съм споменавала, че съм луда по хортензиите, а тук ги има в изобилие? 🙂
Тази година в програмата ни е The tapestry Museum в Байо, който разказва историята на Уилям Завоевателя
Гобленът е изумително произведение на изкуството – сътворен е върху 70 м платно и е създаден, за да “разкаже новините” на по-необразованата част от населението в онези далечни времена
Катедралата в Байо
Семпла, но внушителна

След катедралата идва ред на Museum of Art and History, в чиито зали се крият истински съкровища. Много от тях са интерактивни и оригинални като представяне на експонатите. Горе вдясно е автентично съхранената съдебна зала, а долу – кадър от залите на дантелите, в които се разказва историята на този изящен занаят.

La Queurie

За следващите две седмици базата ни е това неописуемо място в средата на нищото (Lower Normandy), близо до Аржентан.
Как намирам това апокрифно божествено място и аз самата не знам. Малко след като майка ми ни напуска в края на януари, в момент на тиха лудост изравям отдавна запазения линк към сайта на La Queurie и правя резервация по имейл, oldschool-ish, силно надявайки се, че снимките отговарят на действителността. Притегляне като с магнит.
Тук, сред селския френски пейзаж, най-после откривам абсолютната тишина, спя с дни и поглъщам сладкия въздух на дълбоки глътки.
Край имота, който е много много декари, тече река Орн. С часове се взирам омагьосана в зеленото и в безкрайното небе. Не мисля, че съм отморявала така от години. От мнооого години.
На кафе със собствениците научаваме историята на мястото. Реконструирано е с години, с много любов, със собствените им ръце. Ремонтът на част от сградите продължава и сега.
Градината е необичайна, почти дива, редовно напоявана от подобния на пудра нормандски дъжд. Ако преди си бях объркана кой месец сме, то сега ми се струва, че сме не юли, а октомври.

Chateau de Vendeuvre

В един от малкото слънчеви дни посещаваме Шато де Вендьовр, което датира от 1750 г. Тук се помещава огромна колекция от над 700 миниатюри, изработени от дърво, седеф, сребро – мебели, фигурки, всякакви предмети от домакинството, сякаш докоснати с умалителна вълшебна пръчица.
Мястото е с богата история и прекрасни градини, сред които са Френската градина с лабиринт, екзотичната градина, японска къща за чай.
Водата присъства навсякъде в градините

Кътовете с водни изненади – Китайският мост, Кристалното дърво, Храмът на покоя, Водопадът на костенурката – безпорно са това, което прави градините тук уникални. Конструирани са с детска игривост, задействат се неочаквано и на места се чувстваш като Индиана Джоунс, който внимава къде ще стъпи, за да не задейства поредния капан.

Chateau de Canon

Забавното е, че тези дни пътуваме предимно сред аграрен пасторален пейзаж и неочаквано, скрито в някоя горичка, изниква шато с огромни градини
Шато де Канон датира от 1786 година, а паркът му е поредното красиво откритие за нас
Имението преживява без сътресения Френската революция, но претърпява огромни щети по време на Втората световна война, а няколко тежки бури в края на 20 в нанасят поражения, възстановявани цяло десетилетие
Пейките са навсякъде из зеленината и човек може да прекара часове в съзерцание на природата
И тук водата е основен акцент в градините, в които на места растат огромни вековни дървета

През цялото време усещането е за дива природа, все едно си някъде високо в планината

Т.нар. Chartreuses са единадесет обособени градини, чиято цел в предишни времена е била отглеждането на праскови, бадеми, грозде. Сега в своеобразните отворени оранжерии цъфтят различни видове цветя и съжителстват с любопитно оформени плодови дръвчета

Chapelle Saint-Vigor

Същия ден решаваме да посетим този необичаен параклис и оставаме очаровани
Параклисът датира от 13 век, през 80-тте е затворен за посещения заради лошото си състояние. През 1992 година, запленен от мястото, японският артист Kyoji Takubo започва реконструкция с помощта на френски и японски спонсори.
Новият артистичен облик на параклиса включва подмяна на голяма част от керемидите с цветни такива, изработени от стъкло. По този начин вътре прониква повече светлина, а ефектът на цветовете е необичаен и подобен на стъклопис
Така обичам нестандартни помещения с артистичен дух, че съм абсолютно възхитена от семплото съчетание на старо, ново и прооизведенията на изкуството

За стените на параклиса Kyoji Takubo използва мотиви от ябълково дърво – един от символите на Нормандия

Той рисува върху оловни панели, като нанася множество пластове боя, след което отстранява част от нея със специално създаден инструмент, за да постигне обем и графичен ефект
Резултатът е наистина изумителен

Едно наистина магично място

Falaise

Голяма част от историята на Фалез е свързана с Уилям Завоевателя или както е известен на френски Guillaume-le-Conquerant 🙂
Затова днес “щурмуваме” замъка на Дука на Нормандия и обогатяваме общата култура за района и в частност тази на Уилям

Вътре в замъка е семпло като интериор, но е направено интерактивно – на таблет, с който сканираш определени места, виждаш как е изглеждало всяко помещение през Средновековието, а на стените разказват своята история различни герои от нея – в случая – Ричард Лъвското сърце

Гледката от кулата на замъка
Това древно великолепие, строено около 840 г. е църквата “Света троица”
Фасадата имма нужда от сериозна реконструкция на много места

Още една от внушителните църкви на Фалез: Church of St Gervais St Protais

Les Jardins du Pays d’Auge

Градините Паи Дож са последното място, което избираме да посетим и бързо сме запленени от красотата на това райско кътче
Научаваме от брошурата, че градините са създадени едва преди тридесетина години, около дома на семейство Noppe, на около 8 акра земя, на която не е имало нищо
Дизайнът на градините е дело на ландшафтния дизайнер Chantal Lejard-Gasson
Тук-там са разпръснати малки къщи с характерната за Нормандия коломбаж архитектура – ковачница, пекарна за хляб, помещение за приготвяне и съхранение на сирене, дестиларна за сайдер и калвадос
Въпросните къщички са автентични и разказват истории от едни далечни времена
Градините са с красиво оформени зони, коя от коя с по-поетично наименование

Ароматната градина
Над 70 вида хортензии красят градините, естествено, аз съм в див възторг от това топчесто море 🙂
Дори попрецъфтели излъчват великолепие

Ягодова прелест
Люлка с приятна сянка сред морето от красота
Дизайнът на градините е удивителен в разнообразието и същевременно – простотата си
В прегръдката на крушата – клоните на това крушово дърво приличат по-скоро на върба и са образували живописен заслон за отмора
Гениално решение – до входа на градините има Къща за палачинки (Creperie), където човек може да се подкрепи преди разходката
Ние, разбира се, сядаме за палачинки преди да влезем в градините, и още веднъж, за кафе и сладолед, след разходката 🙂
Излишно е да казвам, че мога да си остана тук (например като градинар – доброволец ;))

P.S. В резултат на “нищо-не-правенето” тези нормандски дни, се появи каналът ни в Youtube с видео материалите от пътуванията. Казва се Wanderlust Cookies и се чувствайте съвсем поканени да се абонирате 🙂