кино

“One day”

Не знам какво им става на пичовете в холивуд напоследък, но като че ли усещам едно обезпокоително задъхване за изразни средства – или всичко се прави 3D, та ако може да ти нахлуят директно и буквално в мозъка и под лъжичката, или пък идеите са странно и летаргично представени, дето се вика – в медитация ли, в хипноза ли да ги гледаш… Някак си преди години не ми се налагаше да чета дълги обяснителни ревюта след като гледам някой филм, за да разбера “какво аджеба е искал да каже авторът”.. в рамките на една седмица това ми се случва с два филма (The Tree of Life на Терънс Малик и Меланхолия на Ларс фон Трир). Те че са изкълчени мозъци, това е ясно, а може би пък аз нещо съм се изкривила… Спасително, моята любимка Ан Хатауей напоследък е зарибена по добрата стара романтика и след Love and other Drugs, ми напълни душата с One Day. Някак все още предпочитам простички и вълнуващи, усмихващи и докосващи филми. Може би съм старомодна. Ама този го препоръчвам.

One Comment