кино,  музика

“Hamilton”

Това, че сме затворени по къщите, съвсем не означава, че не можем да се докоснем до късчета виртуозност, сътворявана на другия край на света.

Първо държа да отбележа, че с мюзикълите границата винаги е много тънка – когато нещо звучи изкуствено или префърцунено, или преиграно, аз лично го усещам директно в стомаха – започвам да изпитвам нещо като неудобство, сякаш съм свидетел на неловка сцена. Затова рядко се обръщам към този жанр, но все пак от време на време нещо привлича вниманието ми.

“Хамилтън” е спектакъл на Бродуей, за който чувах само суперлативи и то от различни източници и стоеше в списъка за гледане от лятото. Това е историята на Александър Хамилтън – един от основателите на Съединените щати и финансов министър, но ако си мислите, че мюзикълът е някаква скука, ще сгрешите много. Точно обратното: еклектичен е, истински миш-маш от музикални стилове, на моменти забавен, с наелектризиращ заряд и съумява да разкаже тази иначе не особено интересна и най-вече неизвестна на мнозина история по завладяващ начин.

Spoiler alert: за да има шанс да ви хареса “Хамилтън”, трябва да сте поне малко фенове на Еминем 🙂

И един откъс, да не е съвсем изненадващо: