art documentaries

откакто с Ния започнахме да снимаме кадри за поредно видео в ателието, все по-внимателно следя видео материали за художници, които споделят как и какво по дяволите правят хората на изкуството по цял ден…

to be continued…

P.S. а ето как изглеждат ателиетата на известни и неизвестни художници… (някои са абсолютно брутални…):

local color*

той е точно от онези филми. за които знам предварително, че ще ми останат в сърцето. още първите макро кадри, проследяващи едрите мазки на маслото, ми обещаха наслада. усетих прилива на въодушевлението да се стича на талази по вените. засърбяха ме ръцете да грабна я четка, я молив, че защо не и перо и туш.. знам, знам, няма субтитри, главният герой говори неразбираем английски, труден е за намиране, (подсказвам: Арена), но пък само как си струва!
това е простичка и точно затова гениална история за всички, които имат досег с изкуството, независимо дали го създават или му се наслаждават, а защо не и двете. трябва задължително да го пускат във всички арт училища и академии, само дето силно се съмнявам да се случи, поради истините, илюстрирани в него :о). напълни ми душата! и със сигурност няма да остане с едно гледане.

“Human beings need validation, that’s how we learn. Art that shares is part of the validation to feel. When there is no context, there is no statement. When there is no statement, there is no sharing. When there is no sharing, there is no beauty. When there is no beauty, there is no fucking art.”

*Local color – it’s the essence of a thing before it’s affected by anything else around it