irish fun

“Да те обичам само
достатъчно трябва да е днес.
Затова нека се радваме на дара
да е споделено.
Докато нечия ръка
оформи глинената самота,
търсейки отново и отново
твоето име в нощта.
И ако тази тайнствена ръка
не сети нивга съвършенство ново,
като безкрайна песен
ще остана
до моята любов,
в пламъците силата ми се роди
и ме направи истински
над купчина развалини…”

goldfish memory >>

непозволена чувственост

снощи до късно не успях да заспя. не беше само жегата. беше усещането от един от Онези филми. дето докато се усмихваш, ти се стичат сълзи от очите и сам не знаеш защо. историите на пет жени в днешен Бейрут, преплетени в един салон за красота (Ира, не го пропускай :о)).
категорична съм, че уви малцина сред нас познават в детайли тази култура. тя прави естествени за нас неща, трудни и почти недостижими за жените там. а да си красива жена, да си различна, луда, да искаш повече от живота си, явно е сложно и повече вгорчава, отколкото придава сладост. през цялото време докато тече филмът, във въздуха се носи като сладък аромат, неуловима чувственост. тя е почти неосезаема, и е вплетена в едно – единствено място. в косите. в дългите, пищни и блестящи коси на тези красиви, търсещи любовта жени. изпълнителката на главната роля – Nadine Labaki е и режисьор на филма.
P.S. а карамелът служи за…  всъщност оставям на вас да откриете сами ;о)