“Японският любовник”

харесах си Исабел Алиенде преди много години, когато излезе филма “Къщата на духовете” и бях толкова впечатлена, че потърсих книгата й и още тогава бях запленена от характерното й тънко чувство за хумор, с което умее да пресъздава драмата. не мога да определя книгите й като литературни шедьоври, но увлекателните нишки на разказите й, с които неусетно те въвлича в историята, са като приказките на Шехерезада – потъваш в тях и не можеш да спреш да ги поглъщаш до самия им край. така беше със “Сборът на дните”, със закачливата кулинарно-еротична “Афродита”, с “Паула”, в която тя споделя трагедията от загубата на дъщеря си, така бе и сега, с “Японският любовник”:

“С Ичимей тя беше открила тънкостите на любовта и насладата, от необузданата и задъхана страст до свещените мигове, в които чувството ги извисяваше и двамата застиваха неподвижни на леглото един срещу друг и се гледаха дълго, благодарни за късмета си, смирени, защото бяха докоснали най-дълбокото в душите си, пречистени, защото се бяха освободили от всякакъв фалш, и лежаха прегърнати, напълно уязвими, в такъв екстаз, че вече не можеха да направят разлика между наслада и тъга, между възторг от живота и сладкото изкушение да умрат още там, за да не се разделят никога.”

“Знаеш ли кое помага най-много в беда, Ирина? Споделянето. Никой не крачи сам през света. (…) Споделената болка е по-поносима. Клиниката помага на пациентите, но още повече помага на мен. Всички имаме демони в тъмните кътчета на душата си, но ако ги извадим на светло, демоните се смаляват, изнемощяват, замлъкват и накрая ни оставят на мира.”

“На двайсет и две години, подозирайки, че разполагат с ограничено време, двамата с Ичимей се наситили с любов, за да я погълнат цялата, но колкото повече се опитвали да я изчерпят, толкова по-неразумно пламтяло желанието и който казва, че всеки огън, рано или късно угасва, се лъже: има страсти, които са като пожар, докато съдбата не го задуши с един замах, но дори тогава остават неугаснали въглени, готови да се разгорят при малко кислород.”

'Да живея в неизвестност, без сигурност, без планове и цели, да се рея като птица на вятъра, ето това научих по време на моите странствания. Ти се изненадваш, че на шейсет и две години все още съм в състояние да тръгна от днес за утре да бродя без посока и багаж, като хлапак на автостоп, да изчезна за неопределено време и да не ти се обаждам, нито да ти пиша, а при завръщането си да не мога да ти кажа къде съм ходил. Няма никаква тайна, Алма. Вървя, това е всичко. За да преживявам, ми е нужно съвсем малко, почти нищо. Ех, свобода! Тръгвам, но винаги нося със себе си спомена за теб.' Ичи

“Афродита – Приказки, рецепти и други афродизиаци”

Исабел Алиенде вероятно е най-известна с “Къщата на духовете”. четох книгата преди години, след като бях гледала филма – изключително разтърсващ и силен като актьорски състав. сравнена с него, книгата е доста различна като тон – още тогава усетих леко ироничния, почти трагикомичен начин да пресъздадеш драматизма на една история, който е характерен и за други южноамерикански автори (както се убедих впоследствие).

макар да не съм попила всичко, което се нарои от Исабел Алиенде напоследък, очевидно е, че Афродита – Приказки, рецепти и други афродизиаци, е по-различна от останалите, дори само, защото е твърде забавна и написана почти (изцяло) за собствено удоволствие. както ни уверяват на гърба на книгата, тя е коктейл от кулинарни рецепти, съвети за пробуждане на сетивата и обширна библиография на чувствеността, като е използвана неописуема смесица от силата на народната мъдрост (аз бих добавила фантазия) за афродизиаците, поеми, източни еротични текстове, социологически изследвания и дори магически и алхимически формули.

Исабел Алиенде изкусно отваря сетивата за най-различни видове глад (if u know what I mean), така, както го може само една интелигентна и поживяла си жена, в зрелите си години, която може да си позволи да превърне собствените си преживявания в пъстри и сочни еротични анекдоти. just listen:
“В една от онези сутрини на кафе и хрупкави калории аз признах на своя приятел за един от чудатите си еротични сънища: в него аз бях Рубенсова матрона, само че малко по-стара, и припках гола, като закръглена фея в омагьосана градина, където растяха аспержи като дървета, месести манатарки, невиждани патладжани и всякакви видове меки плодове, от които се процеждаше гъст, златист мед. В приказното кътче имаше и животни: патици с портокал, печени фазани, зайци във винен сос, карамелизирани прасенца, както и два-три калмара, запържени с чесън. Докато описвах халюцинациите си, Робърт крадешком попиваше потта от челото си, и вероятно за да се разсее, стисна един молив и с невероятна лекота нарисува върху книжна салфетка възпълна нимфа…”

забавлявах се искрено от първата до последната страница (на места се смях с глас и сълзи), не само радвайки се до дъно на фриволния и ексцентричен тон на разказвачката (с който тя брилянтно борави), но и попивайки въпросните чувствено-хумористични картини на сатири и възпълни нимфи на Робърт Шектър, щедро пръснати из цялата книга, и прекрасно тематично съобразени с различните глави.

тук е моментът да споделя една от специалните рецепти, в частта Десерти, описана така:

Шоколадов мус

Този десерт е афродизиак в най-висша степен, задължителен е както за всеки добър ресторант, така и при специална покана за любов. Съществува в много разновидности, тук ви предлагаме най-простата рецепта. Ако не се получи, мълчете си, преструвайте се, че е станал точно такъв, какъвто сте го очаквали, и го сервирайте в чаши. В случай, че дори така не придобие приличен вид, използвайте го за сластни масажи..

Продукти:
170г натурален шоколад
3 супени лъжици силно кафе
2 яйца с разбити отделно жълтъци и белтъци
1/2 чаена чаша гъста сметана
1 супена лъжица портокалов ликьор
няколко капки ванилия

Приготовление:
Разтопете шоколада в кафето на бавен огън. Добавете жълтъците, разбъркайте и варете 2 минути. Дръпнете от огъня, охладете и прибавете белтъците на сняг, сметаната, ванилията и ликьора. Замразете в чаши, украсени по ваш вкус.

на останалото се насладете сами… :о)