Florence Foster Jenkins

oh, my, oh, my! първо се смях, после ми текоха сълзи, после възклицавах OMG, OMG… после нещата станаха драматични и ме накараха да се замисля… дали съществува такова нещо като “реалистична” представа за нас самите и способностите ни, дали ако правим това, което обичаме (независимо дали сме добри в него или не), това е достатъчно, за да подхранва живеца ни… и дали любовта и богатството дават право да издевателстваш над изкуството и слуха на публиката?…
брилянтна Мерил Стрийп. просто великолепна! да можеш да пееш вярно и красиво и да се налага да пееш брутално фалшиво заради музикалните стремления на героинята си е истинска форма на висш пилотаж. за сетен път си казвам, че в каквото и да се въплъти, Мерил Стрийп прави незабравими роли.
филмът е по истинската история на Florence Foster Jenkins.

Mr. Turner

отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. в началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… “самотата и уединението са различни неща”…
едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия си и на моменти недодялан герой, носещ навсякъде молив и скицник за идеи. за разлика от повечето художници, Търнър не е бил финансово затруднен, което обяснява сцената, в която отхвърля предложение за изкупуване на всичките му картини на феноменална цена, с аргумента, че са завещани на британския народ. нелеки за гледане два часа и половина, но великолепна игра и поне за мен – импулс да разгледам отново картините на Mr. Turner.