фрагменти от Испания – част III Кордоба

след още една нощ в Мадрид, най-после се отправяме към Андалусия. нетърпелива съм да усетя южната атмосфера на Испания, която дори от разстояние ме е вдъхновила за толкова картини. всъщност от днес започва истинското предизвикателство – всяка вечер ще спим в различен град и темпото става още по-интензивно. 4-часовия път по магистралата не се усеща. движението е натоварено, всички карат успоредно в двете ленти, но в рамките на ограниченията и се придвижваме доста бързо. по пътя опитваме първата тортия (tortilla espanol), а гледката е красива: обширни поля, хиляди акри с маслинови дръвчета, тук – там бели къщи, сгушени сред кипариси или тъмнозелени дървета под огромно синьо небе.

12 април – Кордоба

градът ни посреща с истинско лято – 31 градуса е. собственикът на апартамента е изключително приветливият и разговорчив Хосе, който на сносен английски ни дава съвети какво да разгледаме в града и дори ни откарва с колата си до приятно заведение за обяд. тук опитваме салморехо (salmorejo) – местния вариант на гаспачо (прочутата студена доматена супа). Прочети повече фрагменти от Испания – част III Кордоба

фрагменти от Испания – част II: Толедо

има нещо много приключенско и вълнуващо да се отправиш към място, за което не знаеш почти нищо. Толедо съм виждала на снимки, но да се докоснеш до тази красота отблизо е съвсем различно преживяване. отправяме се към града по магистралата на юг. той е в северната част на областта Кастиля Ла Манча и е разположен на хълм над река Тахо. става вестготска столица през 554 г. сл. Хр. и е един от великите исторически испански градове. днес е под егидата на ЮНЕСКО. известен е като града на трите религии, защото преди да започнат гоненията на евреите, тук мирно са съществували християни, евреи и мюсулмани. в Толедо е живял и творил гръцкият художник Ел Греко и има музей, посветен на живота му.

11 април – Толедо

подхождаме по панорамния път на града, за да направим снимки. сградите в стария град са почти един и същ цвят, светла умбра, няма много дървета, затова пък уличките са тесни, каменни и автентични. усещането докато ги преброждаш е, че тук времето е спряло. още ми е сюрреалистично, че се намираме в сърцето на Испания. леещият се наоколо испански е като музика – местните говорят безпощадно бързо, но не ми пречи да се наслаждавам на чутото. Прочети повече фрагменти от Испания – част II: Толедо