Брит – Мари беше тук

определено не бие Баба по хумор, напротив, малко по-мрачна е (нормално, все пак става дума за Брит-Мари), но отново те предизвиква да я изчетеш на един дъх.  и да заживееш с ежедневието на опоскания от кризата Борг. и да симпатизираш на промените в живота.

“Всички бракове си имат лоши страни, защото всички хора имат слабости. Всеки, който живее с някого другиго, се научава да се справя с тези слабости по различен начин. Човек може например да гледа на тях като на много тежки мебели и чисто и просто да се научи да чисти около тях. Да поддържа илюзията. Знае, разбира се, че отдолу се натрупва мръсотия, но се научава да прикрива поне дотолкова, че гостите да не я забелязват. Но един ден някой премества въпросната мебел, без да пита, и Прочети повече Брит – Мари беше тук

“Баба праща поздрави и се извинява”

обикновено, като публикувам постове за някоя впечатлила ме книга, изтръгвам доста цитати, та да стане ясно какво точно ме е впечатлило. този път обаче не ми се получи, не за друго, ами тя цялата е една разкошотия, дето искам да я цитирам. след като гледах филма за Уве, някак естествено се получи да искам още от скандинавския хумор на Фредрик Бакман и Баба хич не ме разочарова, напротив. отдавна не бях попадала на приказност, зад която са прокарани идеи за възрастни, сериозни и стари като света. пък уж е книга за Елса, която е на 7. ама хайде да не я разказвам. само силно я препоръчвам. а аз абсолютно обмислям да я всмукна за втори път.

“Баба и Елса често гледаха вечерните новини заедно. От време на време това подтикваше Елса да пита баба защо възрастните правят толкова много идиотщини. Баба отвръщаше, че това е така, защото възрастните като цяло са хора, а хората като цяло са гадняри. Елса възразяваше, че логиката й е непоследователна, защото покрай всички идиотщини, възрастните всъщност са отговорни и за множество хубави неща. Като космическите полети, ООН, ваксините и ножовете за сирене например. Тогава баба казваше, че цаката на живота е в това, че почти никой човек не е изцяло гадняр, но и почти никой не е изцяло негадняр. Трудното е единствено да се опитваш да се придържаш възможно най-много към “негаднярската” част.”

“Loosing my Virginity”

малко хора на този свят са от породата на Сър Ричард и повечето са все в светлините на прожекторите – и той, и Илън Мъск, и Стив Джобс – все луди глави, мечтатели, с нетрадиционна визия и още по-нетрадиционни подходи за постигане на поставените цели. докато четях “Loosing my Virginity” (която на български за жалост е преведена с недотам добре звучащото “Как изгубих наивността си”, в началото почти на всяка страница ми идваше да възкликвам: този човек е абсолютно луд! после обаче удивлението от безумствата на рисковия играч се смени с респекта от размаха и мащабите, които придобива предприемаческата одисея на Ричард Брансън. книгата е разказана в първо лице и звучи като дневник. изключително впечатляващи и зареждащи петстотин страници – точното четиво за началото на нова година.

“(…) Времената се бяха променили и имахме 500 милиона лири в банката. Но не вярвах, че трябва да остават там.
На този етап можех, разбира се, да се оттегля и да съсредоточа енергията си върху това да се науча как да рисувам акварели или как да бия мама на голф. Не беше обаче, и все още не е, в природата ми да го направя. Хората ме питат “Защо не се позабавляваш вече?”. Но пропускат най-важното. На мен ми е забавно и така. Забавлението е в основата на начина ми да правя бизнес и винаги е било ключово за всичко, което правя. Повече от каквото и да било друго, забавлението е тайната на успеха на Върджин. Наясно съм, че идеята, че бизнесът е забавен и творчески, противоречи на всички конвенции и определено не се преподава по този начин в училищата, където “бизнес” означава яко зубрене, много “амортизационни постъпления” и “настояща нетна стойност”.
Макар че често ме карат да дефинирам бизнес философията си, едва ли някога ще го направя, защото не смятам, че тя може да се преподава и използва като някаква рецепта. Няма необходими продукти, нито техники, които да гарантират успех. Има системи, които, ако се следват, могат да осигурят продължителността на бизнеса, но не могат да стоят в основата на успеха му и да бъдат затворени в шишенце от парфюм. Не е толкова просто: за да успееш, трябва да си в центъра на събитията; ще паднеш, докато тичаш: но ако имаш добър екип и повече от полагащия ти се късмет, може и нещата да проработят. Със сигурност обаче не може да се гарантира, че ще се получи, ако използваш формулата на някой друг.

от “кухнята” на новия Acrista каталог

да си призная, все по-трудно се вдъхновявам да правя нови каталози (последният беше 2012). първо отнема месеци да измисля концепция, после още толкова да събера картините и да ги снимам, успоредно с това дипля текстове и ги превеждам, после идва обсъждането с екипа  на формата, колко да са фолиата, броя на страниците…
след това идва ред на дизайна – само работата по него може да отнеме поне месец – стилистика, елементи, изписани от мен имена за раздели и ръчно изрисувани ударени букви, детайли на картините, обработка на изображения и безброй корекции…
после настъпват производствените мъки – каква да е хартията, пък дали ще са достатъчно ярки цветовете, с твърда корица ли да бъде, може ли преге, дали да не е топъл печат… и така – до мострата. мострата се прави с дигитален печат. целта й е да се успокоя, че сме на прав път, макар че няма да е съвсем същото при реалните 500 броя, заради офсетовия печат… а за треперенето между машините докато тече печатането и докато разлистя първата готова бройка дори няма да споменавам… 🙂
ах, да, а после идва ред на финансирането…

този път се опитвам да финансирам производството на каталога през Indiegogo crowdfunding* платформата, като най-краткото обяснение за нея е следното: това е сайт за проекти, които набират средства за реализация от цял свят. хората, които симпатизират на даден проект, могат да го подкрепят, като срещу сумата, с която участват, получават продукта (в случая каталога ми) + най-различни други придобивки.
ако харесвате това, което правя и имате желание да ме подкрепите – разгледайте детайлите и споделете с приятели: https://www.indiegogo.com/projects/acrista-art-2016-catalog-book/x/14548065#/
надявам се всичко да стане, както съм го замислила и да ви радвам с готов каталог на откриването на изложбата. той ще е и идеален подарък за коледните празници.

благодаря от сърце.

работа по каталога и фотосесия за видеото
работа по каталога и фотосесия за видеото (това в ръката ми не е уиски, въпреки че много ми се щеше :)))
7 часа монтаж на видео, кадрите за което снимахме повече от година и половина...
7 часа монтаж на видео, кадрите за което снимахме повече от година и половина…
все пак ще бъде с твърда корица и преге
все пак ще бъде с твърда корица и преге
последни приготовления по време на фотосесията
последни приготовления по време на фотосесията
64 страници с картини, мои стихове, импресии и мисли за процеса на работа
64 страници с картини, мои стихове, импресии и мисли за процеса на работа

*какво е Crowdfunding?

накратко това е процес на онлайн набиране на средства чрез финансово участие на различни хора, понякога стотици или хиляди от цял свят, които харесват даден проект и искат да подкрепят реализацията му. достатъчно е да имат Pay Pal или кредитна карта.

Indiegogo е онлайн платформа, която дава възможност на хората да подкрепят финансово проектите, които са важни за тях.

всяка кампания има Perks (придобивки), чиято цел е да поощрява участниците в замяна на тяхната подкрепа. например в моята кампания освен каталога, можете да получите различни размери принтове, ваучери за отстъпка и … следете кампанията за предстоящи изненади. 😉

снимки и видео кадри: Nia Kassabova

“Видение в Мемфис”

из страниците на най-новата книга на Керана Ангелова…

Вали сняг, тихо и плавно. Снежинките са едри като пеперуди, ту се издигат, ту се снишават и заникъде не бързат. Мога да остана в този спомен цяла вечност. В този бял миг. Нищо лошо не се е случвало, няма и да се случи. Светът е цял и притихнал. И светъл, до болка в очите. Сърцето ми блъска в коша на ребрата. Щастие. Това е щастието. Стоя на прозореца и се чувствам безкрайна от щастие. Ако някой ви пита какво е да си щастлив и в първия момент не можете да се сетите, отговорете така: Щастието е Роза на седем години, застанала на прозореца, загледана в тихия сняг.”

“В живота си, дете, ще срещнеш всякакви. Едните ще са хора за празник. Те са ярки като най-ярките звезди, светят и пулсират, и няма начин да не ги забележи човек. Ще има и такива за делник, те са по-дребни, по-незабележими. Трябва дълго да се взираш, за да ги откриеш, светлината на първите някак ги скрива, затъмнява ги. Има и други едни, които са и за делник, и за празник. Те са като слънцето: и светят, и топлят. Можеш да ги разпознаеш и със затворени очи. Щом така чувстваш Роза, животът ви е събрал не за ден, нито за два.”

“Послушайте ме, преживявайте всеки миг, който си заслужава, момичета и не се бойте от нищо. Нито от прекаленото щастие, нито от онова, което в определен момент ви се струва краят на света… От какво ли не се страхуваме в днешно време, по-атавистични страхове не познавам, а уж хоризонтите на времената отдавна са се раздалечили. От собствените си чувства се боим, още повече – от думите, с които да ги изразим. Особено от красивите думи. Че защо, ако излизат от вировете на красивата ни душа, да не ги изговаряме. Ако не го правим, могат да потънат завинаги на дъното, нали всяка човешка душа, и най-прозрачната, има потайно дъно от тиня. Защо толкова се притесняваме да говорим за красивото с красиви думи, да му се не види? За любовта, примерно? Да не ни помислят за сантиментални? За разнежени? За старомодни лигли? Че с колко живот разполагаме, та да крием най-важното в себе си?

“С някои хора мълчанието е особено уютно. Мълчите си двамата, не се чувстваш длъжен да запълваш тишината с гласа си. Просто си стоиш, заслушан в себе си и в света наоколо, докато усещаш присъствието на човека до тебе. Хубаво е. Хубаво е, светъл мой, ама много е хубаво. Мълчи си тук наблизо в тъмното, мисли си свои работи, дръж ръката ми и си мълчи, не е нужно да казваш каквото и да е. И бездруго знам, и бездруго знаеш.