юнски филмов микс

Queen of the Desert на Вернер Херцог разказва истинската история на Гертруд Бел – британски пътешественик, писател, а по-късно и шпионин, жена с изумителен приключенски дух, който я отвежда дълбоко в недрата на пустинята и тя постепенно се превръща в неин истински дом. докато гледах как героинята на Никол Кидман броди сред необятните пясъци и стига там, където никой европеец (мъж) не е смеел дори да припари, си помислих как това, колкото и абсурдно да е, е абсолютно немислимо в днешните времена, почти век по-късно. Гертруд взема активно участие в очертаването на границите на днешните Ирак и Йордания и съвсем основателно е наречена Кралица на пустинята.

Trumbo – мисля, че след Breaking Bad няма човек, който да се усъмни в таланта на Брайън Кранстън, този филм е по реални събития от живота на Dalton Trumbo – топ холивудски сценарист, който бива преследван по политически причини. по романа на Bruce Cook.

The program – отново истински събития, този път от живота на Ланс Армстронг. зад титлите и славата стои разболяващата амбиция да побеждаваш – при това на всяка цена. лично за мен – неразбираемо висока цена, но… разни хора, разни цели. поредна силна роля на Прочети повече юнски филмов микс

“Sylvia”


понякога се чудя защо продължавам да се ровя из дебрите на тъмната творческа душа и да гледам такива филми – депресивни, тежки, откровено драматични. може би защото непрестанно търся потвърждение на собственото ми твърдение, че творците подсъзнателно привличат драмата в живота си, за да извличат муза от нея по един дивашки саморазрушителен начин – в лапите на зверски силни преживявания.. може би. а може би защото знам, че в тези филми, които грижливо отбягваме, защото собственото ми ежедневие е достатъчно некрасиво, актьорите правят върхови роли.. гуинет полтроу прави най-добрата си роля досега – мрачна, твърде сериозна и трудно смилаема, точната дума за героинята й е self-distructive. кой знае защо със самоубийствената си склонност и чувството на обреченост ми напомни Вирджиния Улф в Часовете.. Даниъл Крейг (преди да стане Джеймс Бонд) партнира достойно, на моменти дори е доминиращ със силно-мъжкарското си излъчване, неотразим в кадрите на бясно като скорост рецитиране.
съчетано с музиката на Gabriel Yared. просто не намерих уважителна причина да пренебрегна Sylvia.

Понякога имам чувството, че не съм от плът. Че съм празна. Няма нищо зад очите ми. Аз съм негатив. Сякаш никога не съм мислила нищо. Никога не съм писала нищо. Не съм чувствала нищо. Искам само тъмнина. Тъмнина и тишина.