Шърли Маклейн

сигурно има хора, които никога не са чували за Шърли Маклейн. което е малко странно предвид шеметната й кариера в шоу бизнеса (Бродуей, партниране с Боб Фос, Франк Синатра и Дийн Мартин, Джак Никълсън, Джак Лемън и дълго т.н.), предвид наградите и десетилетията в най-ярките светлини на прожекторите. моите първи спомени за нея са от детските ми години с музикалните филми “Сладката Чарити” и “Сладката Ирма”, а откакто започнах да чета книгите й, я възприемам много повече като писател и изследовател на духовни въпроси, отколкото като актриса и танцьорка.
последните няколко седмици, покрай подготовката за изложбата, имах потребността да изляза леко от “канадския филм” (макар че всъщност Шърли е наполовина канадка по майчина линия ;о) и си направих един Шърли-Маклейн-маратон: препрочитане на няколко от книгите й и гледане на нейни филми, които съм пропуснала. ето някои истински попадения:

Postcards from the Edge – партнира си с Мерил Стрийп, което само по себе си е уникална гледка и не е за изпускане 🙂

Terms of Endearment и продължението The Evening Star – това е коронна роля за Шърли, която тотално се е сляла с колоритната и своенравна Аврора Грийнуей

Carolina – в ролята на екстравагантната баба на Джулия Стайлс, известна с култовия лаф “Granny has to pee now” 🙂

Madam Sousatzka – и като най-сприхавата учителка по пиано на бъдещи виртуози

Coco Chanel – не мога да не препоръчам тази TV версия за Коко Шанел, защото на Шърли безумно й отива висящия фас и самоуверения, безапелационен тон на модна легенда

за мое огромно съжаление, част от книгите, издадени у нас, вече се намират само по масите за книги втора ръка. ето моите фаворити, които силно препоръчвам, стига да ги намерите:

Танц в светлината

За да достигнеш плода

Камино

Паметта на душата

“Времето за мен винаги е било нещо, което трябва да се използва за творчество. Рядко ми се е случвало да не използвам времето си. Не умеех просто да го оставя да бъде – без да правя нищо – да го оставя да минава през мен, а не да се опитвам да го запълвам, докато минавам през него. За мен времето беше дефицитна стока, рядка и ограничена житейска ценност и аз не можех да си позволя да пропилея и частица от него.”

“Възрастта не значи нищо, ако човек не измерва времето.”

“Сигурно е вярно, че винаги, когато обикнем, по малко умираме.”

Шърли Маклейн, “Танцувай до последен дъх”

мисъл на седмицата

напоследък откривам малките знаци, наречени поличби, навсякъде около мен. сигурно, защото имам нужда да открия посоката. съвсем ненадейно, докато пазарувам доволно количество сапунчета в оранжево и зелено от Касиопея, поглеждам мисълта на седмицата.. и тя ме нацелва право в сърцето.

Уча се да отказвам неща, които биха довели до успех, ако условието е да заплатя с вътрешното си спокойствие!
Шърли Маклейн