coffee, please

“As long as there was coffee in the world, how bad could things be?”
Cassandra Clare

“Coffee is a lot more than just a drink; it’s something happening. Not as in hip, but like an event, a place to be, but not like a location, but like somewhere within yourself. It gives you time, but not actual hours or minutes, but a chance to be, like be yourself, and have a second cup”
Gertrude Stein

“There’s no feeling in this world like writing in the attic on a snowy day and the smell of coffee brewing”
Charmaine J.Forde

“And you became like the coffee,
In the deliciousness,
and the bitterness
and the addiction.”
Mahmoud Darwish

AcristaCafe_CoffeePlease_beans

“Улицата на пеперудите”

“Сякаш били изминали стотици години, а жената продължавала да стои на брега, на м я с т о т о и се вслушвала в песента на морето – вътрешностите му се преобръщали и от дълбините му излизал мощен стон. Песен-стон, монотонна, хипнотична, внушаваща мисълта за вечност, в която можеш да нагазиш, стига само да поискаш. Вълните се разбивали в скалите, навсякъде хвърчали бели пръски и още във въздуха се превръщали в кристали сол. Жената ги усещала как посипват косите и раменете й като скрежни искри и вледеняват вкуса на времето върху нацепените й устни.”

“Рибарят посегнал, ръката му полегнала във въздуха над лявото рамо на жената – струвало му се съвсем естествено да я докосне, близостта й му била позната до болка, прииждала от други времена и пространства, и в същото време го тревожела по начин, който го изпълвал с убийствена тъга. Жената продължавала да мълчи. Допуснала за миг мисъл, която я изумила със своята правдоподобност: намираме се и се срещаме за мигове, а сме разделени от вечности. Навярно щастието, което търсим, е онази лунна пътека в морето, толкова светла и измамна и на нас нищо друго не ни остава, освен да седим рамо до рамо и да я съзерцаваме от разстояние.”

Самотна съм, каза тя. Понякога ми идва за завия срещу луната. Без тебе не е същото. Не си самотна, каза той. Аз винаги съм наблизо. Някъде в нощта. В разсъмването. В заминаването. В завръщането... На този бряг... На онази звезда... Отсам... Отвъд... Наблизо съм.

“Понякога Мариона просто посяда край ослепителен фонтан под синьото небе и замижава от блаженството на мига, от усещането за лято, по-точно от усещането за вечност вътре в лятото… Всичко това продължава, докато сантименталната й нагласа не отстъпи на онова зверско, съвсем неженско втурване в работата пред статива. Груби мазки, устремни, почти гневни движения на ръката с четката, кръвнишко присвиване на очите, яростни избухвания, дивашки истерии, ако някой я прекъсне дори с въздишка… В същото време твърди, че е безподобно щастлива. Гневна съм си, признава понякога, защото не мога да хвана мига за опашката! Но това не пречи на блаженството, а го засилва! Някакъв творчески мазохизъм съзирам в състоянията си, обаче, това е положението!”

Из “Улицата на пеперудите”

Цитат на деня

Тежест и лекота. Свобода и обреченост. Мащабност и уникалност. Дъжд и топлина. Мъгла и уют.Близост, но в далечината. Страх, но вяра.Там съм и съм тук. Близо до теб, но с бездна между нас. Ще полетим един към друг и ще се разминем - точно над най-дълбокото. Ще боли, но ще обичаме. Ще се разболеем, но ще се събудим здрави. От този живот, но в друг сън. Аз ще съм, но в твоята кожа. Ти ще си, но ще си изминалото мен. Ще се забравим, но клетките ни ще се помнят. Ще се молим да се разпознаем. Ще се срещнем в този живот, но ще сме забравили предишния. Това е любов. Това е любов. Ще се разминем – точно над най-дълбокото. Ще се сграбчим ако повярваме, че такава любов е достатъчна.

Дневниците
Радослав Гизгинджиев

“Любов”

“Любов” на Елиф Шафак ми връща онова сладостно усещане от четенето, което напоследък бях позабравила – да ти се иска страниците да не свършват, а с тях и чистото удоволствие от историята. отдавна спрях да се учудвам на “съвпаденията” как определени книги ме “намират” в точния момент, когато душата ми е жадна за ново знание, за по-дълбока мъдрост, за изненада или разтърсване. просто отпивам бавно и с наслада от редовете, които ме сгряват като ароматен чай в студен и ветровит ден, докато хоризонтът ме примамва неуловимо – да стигна там, където в прегръдка се сливат небе и море…

Из страниците с подгънати ъгълчета:

“Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.”

“Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?”

“Искаш ли да промениш начина, по който се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан.”

“Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.”

“Още откакто Шамс се появи в живота ни, все ме питат какво толкова откривам в него. А аз няма как да им отговоря. Всъщност, който задава такъв въпрос, няма да разбере, а който все пак разбира, няма да го зададе.” Руми

Има ли начин да проумееш какво е любов, ако първо не обикнеш? Любовта не може да се обясни. Тя може само да се изживее. Любовта не може да се обясни, но именно тя обяснява всичко.

“Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие.
Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.”

“Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.”

“Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.”

“Чрез дружбата си ние с него бяхме изживели изключителна красота и бяхме разбрали какво е да срещнеш безкрайността чрез две огледала, които непрекъснато се отразяват едно в друго. Но и досега важи старата поговорка: където има любов, неминуемо има и болка.”

“Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън!
Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.”

Цитат на деня

За мен най-важната и трудна част на това да бъда художник е да определя каквa е моята цел и посока. Това означава всяка сутрин да се събуждам изпълнена с енергия и позитивна настройка, за да се отдам на максимални обороти на работата. Повярвайте ми, невинаги ми се получава, но все пак добрите дни са повече от лошите. И това е така въпреки на моменти хаотичното и бясно темпо и тоновете разсейващи подробности, с които ни залива животът. Да бъдеш артист, дори като призвание не е лесна работа, но пък от друга страна повечето неща, които си струват да бъдат правени, не са лесни.
Марла Багета, художник

“Manifesting drive and direction to me is the most important and hardest part of being an artist. This means waking up every day with an active mind and positive attitude to put yourself as fully as possible into the work. Believe me, I’m not always good at this, but the good days outweigh the tough ones.This in spite of the sometimes chaotic pace and volumes of distraction that our lives and culture throw at us. Being and artist, even as a vocation isn’t easy, but then again most things worth doing aren’t easy.”
Marla Baggetta, artist