Goya

поглъщам за втори път поредната книга от поредицата за художници – този път за Франсиско де Гоя. през цялото време в главата ми е мисълта какъв чуден сериал би могъл да илюстрира книгата на Лион Фойхтвангер. подобно на Микеланджело и Тициан, дон Франсиско е живял в изключително интересни времена, само че за Испания – издига се до Първи придворен художник в двора на крал Карлос IV – когато Инквизицията организира пищни аутодафета за дръзналите да се занимаят с “ерес”. затова пък нравите са повелявали, че е съвсем нормално да имаш официален “кортехо” (любовник) и ако това съвсем Прочети повече Goya

Mr. Turner

отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. в началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… “самотата и уединението са различни неща”…
едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия си и на моменти недодялан герой, носещ навсякъде молив и скицник за идеи. за разлика от повечето художници, Търнър не е бил финансово затруднен, което обяснява сцената, в която отхвърля предложение за изкупуване на всичките му картини на феноменална цена, с аргумента, че са завещани на британския народ. нелеки за гледане два часа и половина, но великолепна игра и поне за мен – импулс да разгледам отново картините на Mr. Turner.

Big Eyes

още оскарски ленти. Тим Бъртън е излязъл леко от добре познатото амплоа и е пресъздал историята на Маргарет Кийн – художник, за автор на чиито картини дълги години се представя вече бившият й и покоен съпруг Уолтър Кийн. трябва да призная, че докато гледах филма изпитвах дива съпротива – смес от недоумение, яд и адреналина, който удря в тавана всеки път като видя своя картина безогледно изкопирана. хубавото е, че Маргарет е успяла да се пребори със себе си, мъжа си и наивността си и светът все пак е научил истината. не мога да кажа, че самият филм е шедьовър, но историята е интересна и доста поучителна. поредно попълнение  в списъка ми с филми за художници. чакам с нетърпение Mr. Turner.

masterpieces

тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки.

първият е “Renoir” – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар. “на този свят има твърде много грозота, за да я влагам и в картините си”, казва Реноар. бих добавила, че красотата винаги има своята сянка, непоносима цена, тъмна страна. и колкото по-наситена, толкова по-ярка е светлината…

вторият филм е на Fernando Trueba и е абсолютна класика. The Artist and the Model е черно-бял, съзерцателен, бавен, концентриран върху погледа, формата, вътрешната емоция. и тук всеки кадър е картина, но лишена от цветове, изчистена и простичка. ателието на възрастен скулптор, който открива муза за последната си велика творба. тя е съвършеният образ на женствеността, въплъщава всичко, което може да докосне струната на порива да създадеш, и онази, другата, почти забравена струна на чувствеността. великолепен портрет на артиста.

още една арт душа

тя ме намери съвсем неслучайно. написа ми очарователни думи от сърце. сподели страстта към рисуването и провокира протегната ръка. тя е млада дама, която пази в себе си детска чистота. понякога е нетърпелива точно като дете, понякога е зряло-разбираща. от онези, сродните души е. които няма нужда дори да срещаш наяве. всичко това струи от картините й. представям ви Хриси Цингилева и нейното виртуално арт пространство: zinghris.com.

“Обичам… семейството си, кисело мляко, миризмата на мащерка, затънтени места, огнища и чардаци, смеха, гръмотевичните бури, котета, приятелите си, рисуването, началото, книги за Вселенската мъдрост, стари къщи, омаята на българското село, природата, мляко с какао и мед, живота, тишината, синьо-зелено, чанове, морето, простичките неща, себе си, България.”

Изкуството: „Всяка жена, която е в хармония със себе си, е дар за децата, мъжете, близките, приятелите си”.Това е моята житейска истина, така живея и творя. Всичко, което правя, идва от един бездънен кладенец в душата ми, наречен Любов. За мен е важно да бъда балансирана, а рисуването е едно от онези неща, които ми носят мир, удовлетворение, душевна хармония и красота. Всеки миг, изживян пред платното, с четките и боите ме пълни, oмиротворява и прави щастлива и свободна…”