“Genius: Picasso”

знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини.
няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка:

– целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси
– ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си
– трескавото търсене на новото, различното, радикалното
– употребяването на жените като източник на любовна енергия, загадка, вдъхновение, които непрестанно да го държат “гладен” за живот
– категоричното отхвърляне на каквито и да било правила
– поставянето на изкуството пред и над всичко (което е условие за величие, стига да си готов да платиш цената)

“Final Portrait”

преди да гледам филма не знаех много за творчеството на Алберто Джакомети, макар да съм виждала някои от емблематичните му източени фигури. затова на десетата минута изпитах необходимост от контекст (кой е този луд по цялата глава щвейцарец с италиански произход, който се кара на картината с английското “fuuck” с френски акцент; забавен, сумтящ, невротичен, съмняващ се в себе си, в неспасяемо търсене на съвършенството, което е “просто невъзможно”), спрях филма и попрочетох резюме на биографията му. след което истински се забавлявах.

филмът на Станли Тучи е фокусиран над една конкретна случка от живота на Прочети повече “Final Portrait”

Goya

поглъщам за втори път поредната книга от поредицата за художници – този път за Франсиско де Гоя. през цялото време в главата ми е мисълта какъв чуден сериал би могъл да илюстрира книгата на Лион Фойхтвангер. подобно на Микеланджело и Тициан, дон Франсиско е живял в изключително интересни времена, само че за Испания – издига се до Първи придворен художник в двора на крал Карлос IV – когато Инквизицията организира пищни аутодафета за дръзналите да се занимаят с “ерес”. затова пък нравите са повелявали, че е съвсем нормално да имаш официален “кортехо” (любовник) и ако това съвсем Прочети повече Goya

Mr. Turner

отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. в началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… “самотата и уединението са различни неща”…
едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия си и на моменти недодялан герой, носещ навсякъде молив и скицник за идеи. за разлика от повечето художници, Търнър не е бил финансово затруднен, което обяснява сцената, в която отхвърля предложение за изкупуване на всичките му картини на феноменална цена, с аргумента, че са завещани на британския народ. нелеки за гледане два часа и половина, но великолепна игра и поне за мен – импулс да разгледам отново картините на Mr. Turner.

Big Eyes

още оскарски ленти. Тим Бъртън е излязъл леко от добре познатото амплоа и е пресъздал историята на Маргарет Кийн – художник, за автор на чиито картини дълги години се представя вече бившият й и покоен съпруг Уолтър Кийн. трябва да призная, че докато гледах филма изпитвах дива съпротива – смес от недоумение, яд и адреналина, който удря в тавана всеки път като видя своя картина безогледно изкопирана. хубавото е, че Маргарет е успяла да се пребори със себе си, мъжа си и наивността си и светът все пак е научил истината. не мога да кажа, че самият филм е шедьовър, но историята е интересна и доста поучителна. поредно попълнение  в списъка ми с филми за художници. чакам с нетърпение Mr. Turner.