Юлски филмов микс

Carnival Row – мрачна викторианска обстановка и фентъзи свят, в който хора и феерични същества от различни раси се опитват да съжителстват не особено успешно. Идеите в този сериал са многопластови и доста успешно пресъздадени – от една красива и на пръв поглед невъзможна любовна история, през нетолерантните изблици към различното, до най-тъмните страсти, които събуждат чудовища и сеят смърт.

Love Life – нещо леко за летните дни – този сериал с Ана Кендрик е лесно смилаема романтика (не без своите мъдрости по пътя) и е разтоварващ като чиклит книга на плажа.

Never look away – рядко гледам немско кино, но този тричасов филм, който изгледах на един дъх, ме привлече първо с музиката (на Макс Рихтер) и после с това, че се разказва за художник. Добра история, за съжаление с не особено убедителен край.

The Seagull – продължавам да смятам, че руската класика звучи нелепо на английски, но актьорският състав е толкова привлекателен, че не устоях. Както винаги възхитителни Анет Бенинг и Сърша Ронан, обстановка, кадри, красота, просто сюжетът е безкрайно архаичен и далечен и е нужна специална нагласа за този тип история.

See – брутален ала GoT, красиво заснет и плашещо релевантен за днешните ковидски времена – човечеството е загубило зрението си от вирус преди векове и се е върнало назад към племенната структура, за да оцелява. Размислящо е наистина как липсата на едно от сетивата ни може да ни върне наистина в базови времена… Освен Джейсън Момоа няма други известни актьори, но сериалът държи до края и насилието е добре балансирано от неземно красивите гледки на Канада.

Where’d you go Bernadette – някои неща ми станаха пределно ясни след този филм – все едно погледнах в нещо като огледало.. И на мен, като на героинята на Кейт Бланшет, не трябва да ми се позволяват дълги периоди без творчество, защото от тях следва дива асоциалност, граничеща с мизантропия :))) Свежа история за живота на дерайлиралия творец, който понякога трябва да стигне Антарктика, за да открие така необходимата съставка, наречена Ентусиазъм.

“Геният: Пикасо”

Знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини.
Няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка:

– целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси
– ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си
– трескавото търсене на новото, различното, радикалното
– употребяването на жените като източник на любовна енергия, загадка, вдъхновение, които непрестанно да го държат “гладен” за живот
– категоричното отхвърляне на каквито и да било правила
– поставянето на изкуството пред и над всичко (което е условие за величие, стига да си готов да платиш цената)

“Final Portrait”

Преди да гледам филма не знаех много за творчеството на Алберто Джакомети, макар да съм виждала някои от емблематичните му източени фигури. Затова на десетата минута изпитах необходимост от контекст (кой е този луд по цялата глава щвейцарец с италиански произход, който се кара на картината с английското “fuuck” с френски акцент; забавен, сумтящ, невротичен, съмняващ се в себе си, в неспасяемо търсене на съвършенството, което е “просто невъзможно”), спрях филма и попрочетох резюме на биографията му. След което истински се забавлявах.

Филмът на Станли Тучи е фокусиран над една конкретна случка от живота на Прочети повече “Final Portrait”

“Loving Vincent”

Сътворен от творбите на над сто художника, тази смела и живописна продукция е абсолютно пиршество за сетивата. Усещането е сякаш чудодейно си проникнал в картините на Ван Гог и дишаш с неговите ярки цветове, плътни мазки и пасторални сюжети. Драмата, меланхолията и отчаянието също са прекрасно пресъздадени, а идеята за елемент на разследване смъртта на Винсент, внася свежа нотка в иначе до болка познатите факти от писмата на художника.

Сайтът на проекта

Поредица за модерно изкуство

Неотдавна открих една документална поредица на Bloomberg за съвременни творци, която ме очарова с обхвата и разнопосочността си. Колкото повече потъвам в света на тези изключителни артисти, толкова повече се убеждавам, че визия и творчество с такъв размах не само разширяват мирогледа, но и провокират толерантност и любопитство към съвременното изкуство във всичките му проявления. А освен впечатляващо, е и неописуемо вдъхновяващо 🙂
Около 60 серии са, всяка серия е близо 25 мин.

P.S. След като изгледах 2/3 от сериите, в мен се породиха два извода:
– никога не коментирай / отричай/ съди съвременното изкуство, преди да се запознаеш с концепцията, която стои зад него
– мечтай мащабно! мечтай отвъд пределите на собствените си възможности! изобщо: мечтай!

Прочети повече Поредица за модерно изкуство