декемврийски филмов микс

Genius – попаднах на този сериал почти случайно – видях снимка на Антонио Бандерас, който ще бъде Пикасо във втория сезон. първият описва живота на Айнщайн – интензивен, на моменти мъчителен и напрегнат, драматичен, любопитен, брилянтен, точно като гениалния ум, родил толкова открития и променил науката завинаги. невероятно добър подбор на актьорите – и младият (Джони Флин), и възрастният (Джефри Ръш) са изключителни. гледа се на един дъх.

The Comedian – сравнително ниският за филм с Де Ниро рейтинг е подвеждащ: според мен масово хората са очаквали комедия с американски хумор (който не понасям), а всъщност филмът е дълбок и по-скоро драматичен. хуморът е суров и безпардонен, историята е oldschool, а диалозите на Де Ниро с Харви Кайтел и Дани де Вито са просто безценни.

The Hero – когато си достигнал върха преди много време, не ти остава нищо друго, освен бавно слизане надолу и все пак винаги има шанс да направиш нещата по-добри. друг мой любимец от по-старото поколение актьори – Сам Елиът, сякаш играе Прочети повече декемврийски филмов микс

филми през октомври

напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми:

Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон.

The Defenders – сериалът е свързан с Джесика Джоунс, която е част от Защитниците, но тук се заформя задруга от Надарени герои, които се борят с тайна организация, наречена Прочети повече филми през октомври

летен филмов микс

Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… Западен свят е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и “човечността” ни… но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, “оковани” от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта…

Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша да му дам шанс. оказа се динамичен, свеж, с непрекъснати обрати и яка музика, изгълтва се на няколко вечери и няма насищане. Тараджи Пи Хенсън е неотразима като Куки Лайън: (отдавна съм й почитател, но Прочети повече летен филмов микс

Black Sails and other stuff

рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. за шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата в способностите и за смелостта да си различен.

Their Finest – по време на Втората световна война една жена крайно необичайно е наета като сценарист с идеята да се добави “женски поглед” към сниманите за повдигане на духа филми. приятен романс на фона на бомбардировките над Лондон.

Big Little Lies – нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат на лъскавата повърхност – това е основната идея, която се разгръща в седемте мини серии и буквално те отвява от стола. изгледах ги на маратон в един от онези дни, в които съм способна единствено да се завия под одеалото и да поглъщам кино. добър. мноого добър.

априлски филмов микс

Collateral Beauty – прекрасен, докосващ, драматичен, човешки… който не е преживял драма в живота си, той не знае колко лепкави са пръстите й и как неусетно те повличат към дъното… докато не намериш сили да се свържеш отново с любов, време и смърт – сложно преплетените нишки, от които е изтъкан живота..

Hidden Figures – за сравнително кратката си история, Щатите имат много от какво да се срамуват… тази мисъл ми възникна като гледах филма и унизителните на моменти усилия на тези умни и талантливи жени да направят невъзможното, за да реализират себе си. слава богу, човешкият дух не познава граници и умее да надскача и грозота, и безсмислени правила, и жестока несправедливост.. и да променя историята.

Captain Fantastic – без да съм родител, два дни след като го гледах, не спрях да мисля за този филм.. героят на Виго Мортенсен, който прави невероятна роля, има нетрадиционни схващания за живота и отглежда шестте си деца буквално в гората, като ги тренира да оцеляват в нея и ги обучава като четат тонове с книги. освен всичко останало, две сцени ме впечатлиха особено: когато той обясни в прав текст на най-малкото дете какво е секс, и когато даваше напътствия на най-големия син как да го практикува… както е видно от филма крайностите никога не са добра идея, но определено те карат да се замислиш. и може би да промениш някоя и друга гледна точка.

Ghost in a Shell – не съм експерт по Tech Noir анимета, но филмът ми хареса като излъчване, ефекти и идеи. гледката на реалните небостъргачи някъде из Азия, е чудовищна и предвещава наистина пренаселено и отчуждено бъдеще. напомниха ми на High Rise, който също е чудовищен, но по друг начин..

Hunt for the Wilderpeople – истинско забавление из дебрите на новозеладския буш, в което героят на Сам Нийл и едно будно закръглено хлапе бягат от закона и сред остроумен диалог и идиотски приключения, откриват, че все пак могат да са (макар и странно) семейство.

The Space between us – неведнъж съм казвала, че съм непоправим романтик, така че просто нямаше как тази любовна приказка между родено на Марс момче и мъжко момиче от Земята да не ми хареса. сигурна съм, че има куп глупости от космическа и физична гледна точка, ама на кой му пука, когато играе Гари Олдман?