ноемврийски филмов микс

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! за актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. сега вече няма как да не прочета и книгата.

The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в “Марли” като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето. разказана през погледа на голдън ретрийвъра Енцо (с гласа на Кевин Костнър), тази история е магична и завладяваща, усмихваща и тъжна едновременно, точно като важните неща в живота.

The Lion King – бях много любопитна за новата версия на филма, особено, след като съм гледала неведнъж предишната. мога само да възкликна, изумително е какви чудеса вършат технологиите и огромните екипи зад проект от такъв мащаб! сега вече не знам коя версия е по-добра, но тази определено си струва да се гледа. и определено е филм за възрастни или поне за по-големи деца.

Anna – не мога да кажа, че новият филм на Люк Бесон е нещо невиждано досега (дори доста напомня на неговия “Никита”), но има нещо приковаващо в Саша Лус, което го прави запомнящ се – тя е такова удоволствие за гледане, че спокойно преглъщаш клишетата на жанра. а комбинацията с Хелън Мирън като сурова тьотка от КГБ е направо неустоима.

Прочети повече ноемврийски филмов микс

септемврийски филмов микс

The Big Bang Theory – никога не съм била почитател на ситкомите (дори бих казала, че гледаме само драми и тежкотии като сериали), но трябва да призная, че с този безусловно капитулирах: така лятото мина нахилено и в компанията на доктор Шелдън Купър и nerd-овско обкръжение. след като глътнахме всички 281 епизода, вече така се бях пристрастила, че изгледахме и една купчина интервюта, кадри “от кухнята” и с умиление се залепихме за “Young Sheldon”, който макар и не толкова изкъртващ, дава добро обяснение за повечето странности на д-р Купър.

Rocketman – филмът за живота на сър Елтън Джон (продуциран от самия него) за жалост някак мина почти незабелязан сред шумотевицата на “Бохемска рапсодия”. Taron Egerton се справя удивително добре в ролята на младия, необичан от семейството си и поради това зависим-от-каквото-се-сетиш Елтън. хубаво е, когато за разлика от много други звезди, все пак успееш да се откопчиш от дъното и да разгърнеш огромния си талант: адмирации за сър Джон, който макар все така ексцентричен, изглежда е успял да подреди приоритетите си и животът в зряла възраст е значително по-смислен и спокоен.

Tolkien – филмът проследява младите години на Толкин и ужаса на Първата световна война. части от тези години като парченца от пъзел го водят по пътя към създаването на света на Властелина. и да, само ако си преживял драма, смърт и нещастна любов и съумееш да споиш всичко това с невероятната си фантазия и умението да измисляш нови езици, може да се роди епична и величествена вселена.

Late Night – мога да гледам Ема Томпсън сутрин, обед и вечер и няма да ми омръзне. тази жена е истинска стихия и някак ми се струва, че в този филм играе доста от себе си.

On the Basis of Sex – истинската история на Ruth Bader Ginsburg, изиграна от Фелисити Джоунс. ами да, изключително трудно е било в онези времена да си независима, мислеща и амбициозна жена. но пък с това съчетание на качества, обикновено няма кой и какво да те спре.

майски филмов микс

Gloria Bell – Джулия Мур е великолепна в ролята на Глория – жена в зряла възраст, която се опитва да черпи с пълни шепи от живота, докато търси любовта… за “багажа”, който всеки от нас натрупва с възрастта, за границите и за липсата им и за това как зрялата възраст не значи непременно зряло поведение… и най-вече за това какви избори правиш, от любов към себе си.
бях се приготвила да гледам чилийската версия на филма от 2014, но режисьорът е решил да създаде американска версия. браво на него.

The Professor and the Madman – много интересна история за съставителя на Oxford English Dictionary проф. Джеймс Мъри. грандиозният и непосилен труд по речника го среща с героя на Шон Пен, който за пореден път прави нечовешка роля… тежък за гледане, но с брилянтна игра, противоречиви отношения и един ключов въпрос: If love… what then?…

Прочети повече майски филмов микс

мартенски филмов микс

Killing Eve – този сериал изобщо не беше в списъка за гледане, но периодът е доста оскъден откъм смислени филми и спонтанно реших да му дам шанс. оказа се свеж, динамичен, на ръба между жестока драма и хумор, първият сезон беше погълнат за два дни. напълно разбирам Златния глобус на Сандра О, не разбирам само как няма награда за Джоуди Комър, която прави уникална роля. а, да, и не е лесно да изпитваш несвойствено привличане към психопат, чийто тип си… определено преобръща живота. чакам втория сезон.

Fargo – толкова глупави (и оцеляващи) хора на едно място не бях виждала. като преглътнеш това, сериалът е брилянтен, особено първи сезон. братята Коен определено си знаят занаята.

Victoria – върви ми на сериали за британските кралици, ама какво да направя, като са изключително добре направени? много добър актьорски състав, особено кралицата, която за моя изненада (чак проверих в нета, защото не бях чувала досега) се оказа Александрина Виктория и немската рода я наричаше Дрина :)) определено интересен, защото е базиран на факти и сравнително близка история. и да, тежка е кралската корона.

Прочети повече мартенски филмов микс

февруарски филмов микс

Bohemian Rhapsody – не съм от толкова заклетите фенове на Queen, които сравняват сцена по сцена филма с документалните кадри от концертите и интервютата. но за мен филмът е изключително добре направен, а ролята на Рами Малек е нечовешки трудна и отлично изпълнена, предвид тежестта на обожанието към Фреди Меркюри. в интервютата покрай пускането на филма излизат интересни факти “от кухнята”, например че първата заснета сцена е Live Aid концерта (!), за работата с movement couch, детайли за гримовете и костюмите. бих го гледала втори път, затова ще чакам с нетърпение 5-часовата режисьорска версия. абсолютно заслужени Златен глобус и BAFTA.

Green Book – брилянтен, наистина брилянтен. и Виго Мортенсен, и Махършала Али са постигнали онази химия на екрана, която прави удоволствието от актьорската игра неописуемо. филмът е по истинската история на Тони Вилалонга за срещата му с пианиста Др. Дон Шърли, диалогът е свеж, забавен, идеите зад хумора – твърде сериозни, персонажите – няма как да са по-различни във всяко отношение, но все пак там, където световете им се пресичат, има много какво да дадат един на друг.

At Eternity’s Gate – оцених актьорската игра, не успях да оценя докрай самия филм. безспорно Уилям Дефо прави изключителна роля, а подходът – да видим събитията през очите на художника – силен и оригинален, но може би животът на Ван Гог вече става твърде често обследван и някак губя интерес към него. тягостен, бавен, предаващ страданието, мизерията и лудостта до съвършенство. както и непреодолимия стремеж към красотата, който граничи с вечността.

Roma – наричат този филм визуален шедьовър и може би е така. за мен той беше просто разрез на един конкретен момент от действителността на една конкретна жена, в едно конкретно семейство. и всички съпътстващи ежедневни радости и проблеми, живописно вградени в общата картина. интересен факт е, че изпълнителката на главната героиня Yalitza Aparicio не е актриса, кастингът е продължил много дълго, докато накрая я откриват почти случайно. при всички случаи испанският език за мен беше удоволствие.

The old Man and the Gun – ако това наистина е последният филм на Робърт Редфорд като актьор, то го е избрал с много финес. ретро, спокоен, дори лежерен, като намигване към едно отминало време, което носи специфична джентълменска романтика.

Downtown Abbey – сигурно остарявам безнадеждно, щом се влюбих в този сериал, изгълтах ненаситно шестте сезона и коледните епизоди и сега чакам игралната версия. Маги Смит, о, тази прекрасна Маги Смит. пък и всички останали. удоволствие за под одеалото в снежното време.