Black Sails and other stuff

рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. за шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата в способностите и за смелостта да си различен.

Their Finest – по време на Втората световна война една жена крайно необичайно е наета като сценарист с идеята да се добави “женски поглед” към сниманите за повдигане на духа филми. приятен романс на фона на бомбардировките над Лондон.

Big Little Lies – нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат на лъскавата повърхност – това е основната идея, която се разгръща в седемте мини серии и буквално те отвява от стола. изгледах ги на маратон в един от онези дни, в които съм способна единствено да се завия под одеалото и да поглъщам кино. добър. мноого добър.

априлски филмов микс

Collateral Beauty – прекрасен, докосващ, драматичен, човешки… който не е преживял драма в живота си, той не знае колко лепкави са пръстите й и как неусетно те повличат към дъното… докато не намериш сили да се свържеш отново с любов, време и смърт – сложно преплетените нишки, от които е изтъкан живота..

Hidden Figures – за сравнително кратката си история, Щатите имат много от какво да се срамуват… тази мисъл ми възникна като гледах филма и унизителните на моменти усилия на тези умни и талантливи жени да направят невъзможното, за да реализират себе си. слава богу, човешкият дух не познава граници и умее да надскача и грозота, и безсмислени правила, и жестока несправедливост.. и да променя историята.

Captain Fantastic – без да съм родител, два дни след като го гледах, не спрях да мисля за този филм.. героят на Виго Мортенсен, който прави невероятна роля, има нетрадиционни схващания за живота и отглежда шестте си деца буквално в гората, като ги тренира да оцеляват в нея и ги обучава като четат тонове с книги. освен всичко останало, две сцени ме впечатлиха особено: когато той обясни в прав текст на най-малкото дете какво е секс, и когато даваше напътствия на най-големия син как да го практикува… както е видно от филма крайностите никога не са добра идея, но определено те карат да се замислиш. и може би да промениш някоя и друга гледна точка.

Ghost in a Shell – не съм експерт по Tech Noir анимета, но филмът ми хареса като излъчване, ефекти и идеи. гледката на реалните небостъргачи някъде из Азия, е чудовищна и предвещава наистина пренаселено и отчуждено бъдеще. напомниха ми на High Rise, който също е чудовищен, но по друг начин..

Hunt for the Wilderpeople – истинско забавление из дебрите на новозеладския буш, в което героят на Сам Нийл и едно будно закръглено хлапе бягат от закона и сред остроумен диалог и идиотски приключения, откриват, че все пак могат да са (макар и странно) семейство.

The Space between us – неведнъж съм казвала, че съм непоправим романтик, така че просто нямаше как тази любовна приказка между родено на Марс момче и мъжко момиче от Земята да не ми хареса. сигурна съм, че има куп глупости от космическа и физична гледна точка, ама на кой му пука, когато играе Гари Олдман?

февруарски филмов микс

още сме в началото на месеца и въпреки това вече се дипли дълъг списък със силни филми, които не са за пропускане. но все пак, време е за Оскари..

Lion – много се плаче на този филм и има защо. това е истинската история на едно малко момче, което нелепо бива разделено от семеството си и след дълго лутане попада в Австралия, където е осиновено. след години откриването на изгубеното семейство се превръща в обсесия, която предизвиква криза, способна да разруши всичко, градено с толкова усилия. Дев Пател много радва напоследък, но Съни, малкото момче актьор тук печели всички адмирации. по романа “A Long Way Home” на Saroo Brierley.

Arrival – бавен, съзерцателен, вглъбен, но с точно премереното количество напрежение. един много различен поглед върху темата сами ли сме във Вселената и какво, ако не сме. Ейми Адамс е достойна за номинацията си за Златен Глобус, а музиката на Max Richter внася усещането за неизбежна трагичност, точно както в Perfect Sense.

Doctor Strange – мисля, че открих любимия си герой от комиксите – нямам идея дали е заради неоспоримия чар на Бенедикт Къмбърбач или е заради самия герой – арогантен хирург, с огромно его, който вследствие на тежка травма малко по малко преживява вътрешна трансформация и овладява супер сила. философски идеи и брилянтен хумор – както винаги перфектната рецепта за добро забавление.

Moana – красива и класическа бих казала анимация, която е идеална за разтоварване. препоръчително е да се гледа без дублаж, за да не се изпуснат нюансите, но най-вече Скалата, който е гласът на Мауи. има там и едно изключително глуповато пиле на име Хейхей, което е просто незабравимо :).

The Sea of Trees – въпреки че е с много ниска оценка от критиката и е доста депресивен, този филм за мен е символ на това, как човек се справя със загубата в живота. героят на Матю Маконъхи загубва жена си, с която са в сложни отношения от години и след смъртта й отива в “the perfect place to die – The Sea of trees”. това е една безкрайна гора, която се оказва по-скоро перфектното чистилище и изправен на ръба на физическото оцеляване, Артър намира смисъл да продължи напред. труден за гледане, но с великолепна игра на Матю, който, съдейки и по Free State of Jones и Gold, избира много внимателно ролите си.

Allied – доверието е в основата на всички отношения и подкопаването му може да саботира и най-голямата любов… хубав филм, но като че ли ми липсваше още дълбочина в образите, нещо малко не му достигна, за да бъде истински разтърсваща и драматична история.

Hacksaw Ridge – Мел Гибсън може да е спорна личност в живота, но като му попадне силна история в ръцете, прави от нея шедьовър. военните филми едва ли са любими на някого, но не мисля, че този истински случай може да остави някого равнодушен. за силата на убежденията, които правят живота непоносим, но и достойно изживян.

Jackie – високата оценка на този филм според мен се дължи единствено на великолепната игра на Натали Портман. иначе опитът за представяне на събитията от гледна точка на Джаки Кенеди е нелош, но някак остава във въздуха, без дълбочина и развитие.

Коледа е време за анимация

красота – простичка, безсловесна, драматична, вечна. музиката – докосваща и разказваща приказка.
“Червената костенурка” е филм – съзерцание – балсам за очите и сърцето.

има голяма вероятност да пропуснете тази анимация сред десетките други заглавия. тя обаче е красива и пълна с вълшебства: Kubo and the two Strings

този пък със сигурност няма да го пропуснете, особено ако има хлапета наоколо. а и да няма – кой не би се умилил от сладки бебета с розови и сини коси, и щъркели с объркана професия? Storks everybody!

и един бонус, макар да не се вписва изцяло в жанра, но пък е прекрасна и докосваща история: Pete’s Dragon

ноемврийски филмов микс

в ноемврийския ми микс има приказка за гиганти, има деструктивен талант, има човещина и достойнство, щипка гений, и една история за обстоятелства и характер…

The BFG – зад това странно заглавие се крие цял гигант – The Big Friendly Giant (защото има и такива, които не са никак friendly). приказката е режисирана от Спилбърг, който използва за основа книгата на Роалд Дал с едноименно заглавие. малката Софи среща The BFG и започват едни приключения, ама да не разказвам всичко… 😉

Nina – истинска класическа драма за истинска класическа дива. филмът е за част от живота на Нина Симоне, която прави всичко възможно да го съсипе. впечатляваща игра на Зои Сoлдана, която според мен за първи път играе драматична роля с такава дълбочина.

Mr. Church – първоначално подминах този филм, подведена от плаката, защото реших, че е поредната комедия с Еди Мърфи. оказа се нещо съвсем неочаквано – прекрасна и вълнуваща история.

The Man who knew Infinity – филмът е за краткия, но необикновен живот на индиеца математик Шриниваса Рамануджан, който в началото на миналия век бива поканен от леко надменните британци да прекоси океана и да работи с тях над някои неразрешими математически казуси. напоследък Дев Пател е доста зает, но ме радва, че засега не съм го гледала в слаба роля.

Our Kind of Traitor – Юън Магрегър и Стелан Скарсгаард на едно място във филм по роман на Джон льо Каре. нямаше как да пропусна и си струваше за жанр, който принципно не е сред най-любимите ми.

в списъка със сериали пък се заформят още два, на които скоро смятам да отделя време:

The Crown и This is us