Юлски филмов микс

Carnival Row – мрачна викторианска обстановка и фентъзи свят, в който хора и феерични същества от различни раси се опитват да съжителстват не особено успешно. Идеите в този сериал са многопластови и доста успешно пресъздадени – от една красива и на пръв поглед невъзможна любовна история, през нетолерантните изблици към различното, до най-тъмните страсти, които събуждат чудовища и сеят смърт.

Love Life – нещо леко за летните дни – този сериал с Ана Кендрик е лесно смилаема романтика (не без своите мъдрости по пътя) и е разтоварващ като чиклит книга на плажа.

Never look away – рядко гледам немско кино, но този тричасов филм, който изгледах на един дъх, ме привлече първо с музиката (на Макс Рихтер) и после с това, че се разказва за художник. Добра история, за съжаление с не особено убедителен край.

The Seagull – продължавам да смятам, че руската класика звучи нелепо на английски, но актьорският състав е толкова привлекателен, че не устоях. Както винаги възхитителни Анет Бенинг и Сърша Ронан, обстановка, кадри, красота, просто сюжетът е безкрайно архаичен и далечен и е нужна специална нагласа за този тип история.

See – брутален ала GoT, красиво заснет и плашещо релевантен за днешните ковидски времена – човечеството е загубило зрението си от вирус преди векове и се е върнало назад към племенната структура, за да оцелява. Размислящо е наистина как липсата на едно от сетивата ни може да ни върне наистина в базови времена… Освен Джейсън Момоа няма други известни актьори, но сериалът държи до края и насилието е добре балансирано от неземно красивите гледки на Канада.

Where’d you go Bernadette – някои неща ми станаха пределно ясни след този филм – все едно погледнах в нещо като огледало.. И на мен, като на героинята на Кейт Бланшет, не трябва да ми се позволяват дълги периоди без творчество, защото от тях следва дива асоциалност, граничеща с мизантропия :))) Свежа история за живота на дерайлиралия творец, който понякога трябва да стигне Антарктика, за да открие така необходимата съставка, наречена Ентусиазъм.

“Часът на чудовището”

Има нещо много освежаващо в четенето на young adult книга – някакси те връща към основата на нещата, за да се разбереш (може би) в едни по-късни години… А пък щом е от Патрик Нес, и детска книжка бих прочела. Българското издание отново е произведение на изкуството на Artline Studios, с прекрасните и страховити илюстрации на Jim Kay.
Малко преди да подхвана книгата, установих, че по нея ще има филм и гласът на чудовището е на Лиъм Нийсън. Нямам търпение.

Историите са диви създания – каза чудовището. – Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят.

Как може човек да иска и да не иска едновременно? Може, защото хората сте сложни зверове. - отвърна чудовището.

“(…) защото собственият ти разум противоречи сам на себе си стотици пъти всеки ден. (…) Съзнанието ти вярва в успокоителни лъжи, докато едновременно с това отлично знае болезнените истини, които са предизвикали появата на тези лъжи. И разумът ти те наказва за това, че вярваш едновременно и в двете.”

illustrations copyright Jim Kay