WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018

миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. после влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. за да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно това е целта на такива форуми – да споделиш как се надскачаш, как израстваш, как те е страх, ама действаш…
събитието мина, беше вдъхновяващо и уютно като усещане, и безспорно обогатяващо. ето част от нещата, които дискутирахме в нашия панел (в който си партнирахме с Лидия Русева, Ръководител полети (в средата), тук споделям само моите отговори).

Прочети повече WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018

“Жената, която създадох”

зачетох книгата на Ани в една слънчева ноемврийска неделя, веднага след форума Women.Speak.Live., където се сдобих с нея.
с чаша горещо кафе в ръка и за фон – аромата на ябълков кекс с канела, който тъкмо бях сложила във фурната. още от първите страници ме обгърна едно усещане за спокойствие и автентичност, което (като пишещ от години човек знам) идва, когато се изразяваш писмено и споделяш личната си история… начинът, по който общуваме днес, заради бързането, заради тоновете информация за обработване и дискутиране, почти не ни позволява да се спускаме под повърхността – на дълбокото (там, където на мен обикновено ми е най-интересно), затова и изписаните страници винаги са като дар, с който се докосваш до непознатите страни, преживяванията, опита на човека, който пише.
всички ние носим драмите на личния си път, но малцина са смели достатъчно, за да споделят открито. винаги съм респектирана от това, защото моят собствен филтър все още е твърде ситен и премълчавам твърде много (но това е история за друг път..).

ето малка част от страниците с подгънати ъгълчета, в които се разпознах:

“(…) Запомни усещането, когато въпреки страха, ти си направила крачка или две. Действа като наркотик за увереност и повдигане на планини.
Запомни, че ако те е страх и в крайна сметка не действаш – не е фатално. Това не означава, че Прочети повече “Жената, която създадох”