фламенко прелъстяване

не за първи път гледам фламенко на сцена, но за Националния балет на Испания вчера в НДК мога да кажа единствено: струваше си очакването през последните два месеца! още от встъпителния танц, сред завладяващото синхронно потракване на токчета и кастанети в почти пълна тишина, поех дълбоко въздух и възторгът продължи до самия край на спектакъла. динамика, страст, разнообразна хореография, впечатляващи костюми, перфектен състав, прекрасна музика – все съставки, гаранция за магия. за мен всеки път е удивително как с фламенко танц може да бъде изразена почти всяка човешка емоция и преживяване – привличане, радост, страдание, нежност, съперничество, тъга, надмощие… и любов. много любов. резките, почти на предела извивки и завъртания, нажеженият заряд, оглушителния клапинг, пръските пот от косите на мъжете, потропването на токчетата – от всеки детайл струи драма и страст, които правят танца и историята, която разказва неустоима. като прелъстяване, на което не можеш да не се поддадеш.

колосална доза енергиен заряд

няма да крия, че взех билети за Lord of the Dance и очаквах самия концерт с огромно въодушевление, което се базираше на изгледаното още преди години видео на великолепното шоу. да кажа, че на живо беше невиждано грандиозно и умопомрачително преживяване, ще бъде леко отклоняване от истината. да, имаше моменти, в които ми настръхваше косъма от бясното съчетание на сила, синхрон, енергия и ритъм. да, почти през цялото време не спрях да тактувам с крак. да, соловите изпълнения на женския вокал в дълга смарагдова рокля бяха величествени, а от малката златна фея, която пръскаше златен прашец около себе си и разказваше приказки с движенията на крехкото си и невероятно гъвкаво телце, струеше невероятна емоция. предвид всичко това чак не ми се иска да се фокусирам над нещата, които не ми допаднаха, и все пак: 20 – минутен антракт, който се врязва в средата на спектакъла и помита поне на половина емоцията и въздействието, плейбека на звука от тропота (който в зала 1 няма как да бъде автентичен, уви, най-малкото заради пода), изключително младия танцьор, който е заместил Майкъл Флетли – едно младо лице, което не успява да зарази с драма, с мъжественост и борбеност. след спектакъла на партито на Bushmills имахме възможност да кажем по едно Cheers на състава, те наистина са много млади и това ги лишава от възможността да въздействат силно и драматично на публиката. нещо, което коментирах и при изпълненията на участниците в Music Idol – когато още не си преживял силни върхове и спадове, няма как да ги изтръгнеш от сърцето си и да ги изкараш навън под формата на изкъртващо изпълнение. все пак съм категорична, че си струваше преживяването.