предисторията на “Изящна и огнена”

всяка изложба си има някаква история, точно както и всяка картина от нея.
историята на “Изящна и огнена” започна през декември 2014, когато с мен се свърза британският галерист Андрю Хилиър и ме покани да работим заедно в новата му галерия, където щях да излагам до творци от ранга на Vladimir Volegov, Andre Kohn, Atroshenko. в хода на разговорите, постепенно се оформи визията за желаната колекция от картини, която да включва фигуративни маслени платна от по-нежните сюжети и такива от по-страстната фламенко серия.

уви, съвместната работа с галерията не беше реализирана, поради трайно влошаване на здравословното състояние на Андрю, но идеята за колекцията картини прерасна в идеята за изложба. създаването на идейните проекти за нея започна в началото на 2015, а работата по платната – юли 2015. процесът беше бавен поради много фактори – лични изпитания, които ме изваждаха на няколко пъти с месеци от интензивната работа, естеството на материала, големината на платната, сюжетите, търсенето на подходяща музика и текстове за всяка картина, изпълняваните междувременно поръчки, необходимостта от физическа и психическа почивка…

acristaart_soloexhibition_onblog1

когато един проект се проточи дълго във времето, на моменти някак изгубваш вяра, че изобщо ще се случи. струва ти се едно такова имагинерно, краят му не се вижда… тогава безценна подкрепа ми оказваха клиентите, които не само ме окуражаваха, но и пожелаваха да притежават картините, виждайки ги в още незавършен вид в ателието. всъщност като се замисля, това е едно от най-ценните признания за стойността на нещата, които създавам. безкрайно съм им благодарна!

“Изящна и огнена” е най-дълго подготвяната от мен изложба досега и макар на моменти мъчително бавен, процесът ми достави огромно удоволствие. предизвикателството, което поставих пред себе си, беше да бъде изцяло “маслена” (надявам се тези от вас, които ме познават предимно като пастелист, да бъдат приятно изненадани), а колкото до сюжетите и до заглавието, достатъчно е да добавя отпред едно Аз съм… и това обяснява всичко :).

като съпровод на изложбата от средата на миналата година снимахме и видео кадри, които постепенно се надиплят в колоритен разказ за работата ми с маслото. като казвам снимахме имам предвид целодневни фото сесии, които обръщаха ателието с краката нагоре, а за да е “по-гадно”, с Ния мъкнахме стативи и осветление в ателието за рамки и в парка, и на други места. монтажът пък е една съвсем отделна категория забавление, което отнема часове и часове подбор на музика, запис на текст (след като си го измислил) и къртовска работа пред екрана до постигане на желания резултат.

какво още да споделя “от кухнята” – подготовката за каталога. за да създадеш такъв, е нужно да събереш качествен материал от картини, а в моя случай – и дълго да подготвяш подходящите текстове за него, защото ми се иска хората, които го разгръщат,  да усетят какво ме е вълнувало, докато съм рисувала, да “влязат” за малко в главата на един художник и да почувстват емоцията, която го движи. кампанията по финансирането на каталога чрез crowdfunding е поредното предизвикателство, като съм водена изцяло от идеята, че независимо от крайния резултат, ще науча нещо ново.

…еуфорията по създаването винаги е огромна. накрая всичко се смесва: напрежение, възторг, стрес, благодарност, удовлетворение, умора… но както споделям в един от текстовете в каталога: вярвам, че съм открила призванието си, а тогава всичкото всичко по пътя си струва.

запазете си вечерта на 1 декември, от 19:30 ч нататък, когато ще е откриването на изложбата в галерия The Art Foundation, в центъра на София, ул. Дякон Игнатий 19.
още детайли – в сайта или в събитието във FB.

и накрая: посвещавам тази изложба на моя баща, който ни напусна миналата есен, докато течеше подготовката на картините за изложбата. надявам се да ме гледа отнякъде и много да ми се радва.

acristaart_exhibitiondelicateandpassionate_on-blog

а ето и един среднощен разговор в “Нощен хоризонт” за изложбата, каталога и разни други хубавини, който се случи на 25 ноември:

“10 години магия”

10 години пастелна магия с марката Acrista

докато се прави новия дизайн на сайта, събирам тук материалите от събитието, с което отпразнувах десетте години от създаването на сайта acrista.com

събитие като това е напълно сравнимо с айсберг – гостите стават свидетели на мъничкия връх, който е видим над повърхността, а най-близкият кръг хора – на целия дълъг и на моменти мъчителен процес от “кухнята” – месеците събиране на идеи за картини, дните, прекарани в рисуване и снимане, и администриране, нервите и съмненията, лашкането от почти паническото “нямам никаква концепция какво искам да бъде” до дълъг имейл с идеи как да изглеждат нещата, обмислянето на сценария за видеото, забавлението при заснемането му, месеца със зверска кашлица и болки в гърба (за да е още по-сладка подготовката), “раздаването” на задачите на участниците, рамкиране и разнасяне на картини, рисуване и печене на бижута, тестове на проекции върху рокля в невъобразими часове от денонощието, писане на стихове по гърбовете на картините…….. за да стигнем най-после до вечерта… преживявам и двата ужаса на всяко важно събитие: дали ще дойдат гости и дали всичко ще мине както е планирано… от един момент нататък съм толкова изтощена и претръпнала, че единствената мисъл, която ме държи, е: давам най-доброто от себе си, да става каквото ще… и това явно е правилната нагласа.. да не се опитвам да контролирам нещата (твърде много) (ще се науча, скоро, обещавам) :о)… а докато в последните часове тече нещо като репетиция, хем се забавлявам, хем вече ми идва да се гръмна с пушка двуцевка и за сетен път си задавам все така актуалния въпрос защо си причинявам такива неща… (и тук се сещам за текста от 2006, с който Ира ме изненада малко по-късно вечерта, мисля, че отговорът си е все същият…)

всъщност 9 април беше наистина това, което исках и което последните 10 години заслужиха да бъде – празник! хубави емоции в пълна, цялостна, цветна, моя си вечер, съвършена по един несъвършен начин… така не съм се вълнувала много отдавна и цялото изтощение и умора и напрежение се стекоха в една капчица триумф, която описана с думи звучи така: струва си всяко проклето усилие, когато чувстваш такава удовлетвореност в сърцето си и съзираш такава еуфория в погледите на хората около теб!!

и отново: благословена съм и неописуемо благодарна.

видео кадри от вечерта “10 години магия”:

кратък документален филм, заснет специално за начало на вечерта:

Онлайн отразяване >>

Репортаж на Канал 3 >> (от 7:07 мин.)