кафе поеми

“Канелено-фъстъчено кафе с дискретен аромат,
мед от пчели, нощували в трапчинките на май,
и малко бренди за невидим блясък, и канела,
арабско орехче, сметани във наслада смела…
И питаш запленен къде те водят в този омагьосан свят,
но вече искаш името на всеки край да е безкрай…”
Из “Кафепоеми”, Пламен Дойнов

only time..


Who can say
where the road goes
where the day flows
only time
And who can say
if your love grows
as your heart chose
only time
Who can say
why your heart sighs
as your love flies
only time
And who can say
why your heart cries
when your love lies
only time

Who can say
when the roads meet
that love might be
in your heart
And who can say
when the day sleeps
if the night keeps
all your heart

Night keeps all your heart

Who can say
if your love grows
as your heart chose
only time
And who can say
where the road goes
where the day flows
only time

Who knows – only time

вдъхване

Вдъхвам живота
от твоите устни –
ефирната нежност
тъй бавно обгръща
подобно на полъх
от летен ветрец.
Стаена и топла
предутринно чудна
усмивка с напевност
с магия превръща
живота ми в полет.
А вън има скреж.
Ръцете ти нежни
обгръщат ме бавно
и вдъхвам живота
на глътки дълбоки
подобно на лунен венец.
Обичам е огън.
Зората изплита
облак коприна
и пак ме прегръщаш
в сънна магия –
изгрява деня ни
с пастелен прашец.