“Корсар”

снимков материал: Софийска опера и балет

напоследък съвсем съзнателно разширявам балетния кръгозор и след “Пахита” и “Жизел”, без никакво колебание се озовах на “Корсар”. въпреки че “Жизел” беше изключително удоволствие заради участието на неописуемо грациозната Светлана Захарова – прима балерината на Болшой театър, “Корсар” дотук е най-красивата балетна постановка в моя все още скромен списък. музика, визии, семпли, но създаващи атмосфера декори, осветление, изящни костюми, закачливост и невероятно добри балетисти – всичко това беше истинска наслада за сетивата. излязох от Операта възторжена и незабелязваща неспирния декемврийски дъжд в петъчната вечер.

Прочети повече “Корсар”

Камен Донев “За сватбите”

изпитвам огромно възхищение към енергията и страстта, които Камен Донев излива в спектаклите си. помня, че когато преди години гледах За народното творчество, после ме болеше челюстта от смях, толкова бисери се ръсеха ежесекундно в ефира. “За сватбите” ми се стори по-балансиран – хуморът отново е стихиен, а историите на моменти предизвикват неистов хилеж, но се редуват с повече песни и танци (и то какви!), допълващи разказа. реалното предложение за брак пък си беше истинска смелост – като се има предвид, че свидетели бяха има – няма 10 хил. човека… много ми хареса решението ансамбълът на Филип Кутев да не е в народни носии, а в ретро облекла – невероятна елегантност излъчваха тези грацилни девойки. изобщо – голямо браво за идеята и за труда и крайния резултат, който бе наслада за сетивата сред пълната до краен предел зала Армеец и грандиозно зареждане на батериите.

фламенко прелъстяване

не за първи път гледам фламенко на сцена, но за Националния балет на Испания вчера в НДК мога да кажа единствено: струваше си очакването през последните два месеца! още от встъпителния танц, сред завладяващото синхронно потракване на токчета и кастанети в почти пълна тишина, поех дълбоко въздух и възторгът продължи до самия край на спектакъла. динамика, страст, разнообразна хореография, впечатляващи костюми, перфектен състав, прекрасна музика – все съставки, гаранция за магия. за мен всеки път е удивително как с фламенко танц може да бъде изразена почти всяка човешка емоция и преживяване – привличане, радост, страдание, нежност, съперничество, тъга, надмощие… и любов. много любов. резките, почти на предела извивки и завъртания, нажеженият заряд, оглушителния клапинг, пръските пот от косите на мъжете, потропването на токчетата – от всеки детайл струи драма и страст, които правят танца и историята, която разказва неустоима. като прелъстяване, на което не можеш да не се поддадеш.

“Покаяние”

той и тя. и една откъсната ябълка. като слепци вървят един към друг. откриват се, завихрят се, обичат. после поглеждат встрани и идва болката. раняват се до кръв. съблазняват се, ревнуват, борят се, танцуват с чувствата, оплитат се в условности.  историята се повтаря. много пъти. той и тя. с протегнати един към друг ръце. обичане. или покаяние?…

Вельо за сетен път прави красив театър. в него няма думи. има прекрасно съчетание на движения, символика и музика, докосващи право в сърцето. гениална модерна интерпретация на вечната тема за мъжа и жената.

acristacafe_theater_repentance_1

acristacafe_theater_repentance_3

acristacafe_theater_repentance_5

acristacafe_theater_repentance

acristacafe_theater_repentance_2

acristacafe_theater_repentance_4

 

Ноктюрно: от прахта до сиянието

и е лесно, и е трудно за смилане. зависи колко фино са ти настроени сетивата да улавят нестандартното. и доколко са склонни да позволят на провокацийката да се промъкне в мозъка, да проникне предизвикателно през филтъра на тривиалното. да попие смело през порите, така че нищо вече да не е както преди. спектакълът не е за всеки. а може би е. От прахта до сиянието. всъщност това е любовна история. по действителен случай. някои части от текста са написани за мен/нас – смях се със сълзи. музиката – слушаш със затворени очи. хората – таланти – нечовеци. импровизациите ме усмихнаха. краят ме разплака. идете и вижте.

P.S. Спектакълът „Ноктюрно: от прахта до сиянието“ на Сдружение „По действителен случай“ беше награден с Икар 2011 за музика и оригинално музикално оформление в лицето на родния бийтбокс шампион Александър Деянов – Skiller и контрабасистката Мария Илчева.