Камен Донев “За сватбите”

изпитвам огромно възхищение към енергията и страстта, които Камен Донев излива в спектаклите си. помня, че когато преди години гледах За народното творчество, после ме болеше челюстта от смях, толкова бисери се ръсеха ежесекундно в ефира. “За сватбите” ми се стори по-балансиран – хуморът отново е стихиен, а историите на моменти предизвикват неистов хилеж, но се редуват с повече песни и танци (и то какви!), допълващи разказа. реалното предложение за брак пък си беше истинска смелост – като се има предвид, че свидетели бяха има – няма 10 хил. човека… много ми хареса решението ансамбълът на Филип Кутев да не е в народни носии, а в ретро облекла – невероятна елегантност излъчваха тези грацилни девойки. изобщо – голямо браво за идеята и за труда и крайния резултат, който бе наслада за сетивата сред пълната до краен предел зала Армеец и грандиозно зареждане на батериите.

фламенко прелъстяване

не за първи път гледам фламенко на сцена, но за Националния балет на Испания вчера в НДК мога да кажа единствено: струваше си очакването през последните два месеца! още от встъпителния танц, сред завладяващото синхронно потракване на токчета и кастанети в почти пълна тишина, поех дълбоко въздух и възторгът продължи до самия край на спектакъла. динамика, страст, разнообразна хореография, впечатляващи костюми, перфектен състав, прекрасна музика – все съставки, гаранция за магия. за мен всеки път е удивително как с фламенко танц може да бъде изразена почти всяка човешка емоция и преживяване – привличане, радост, страдание, нежност, съперничество, тъга, надмощие… и любов. много любов. резките, почти на предела извивки и завъртания, нажеженият заряд, оглушителния клапинг, пръските пот от косите на мъжете, потропването на токчетата – от всеки детайл струи драма и страст, които правят танца и историята, която разказва неустоима. като прелъстяване, на което не можеш да не се поддадеш.

“Покаяние”

той и тя. и една откъсната ябълка. като слепци вървят един към друг. откриват се, завихрят се, обичат. после поглеждат встрани и идва болката. раняват се до кръв. съблазняват се, ревнуват, борят се, танцуват с чувствата, оплитат се в условности.  историята се повтаря. много пъти. той и тя. с протегнати един към друг ръце. обичане. или покаяние?…

Вельо за сетен път прави красив театър. в него няма думи. има прекрасно съчетание на движения, символика и музика, докосващи право в сърцето. гениална модерна интерпретация на вечната тема за мъжа и жената.

acristacafe_theater_repentance_1

acristacafe_theater_repentance_3

acristacafe_theater_repentance_5

acristacafe_theater_repentance

acristacafe_theater_repentance_2

acristacafe_theater_repentance_4

 

Ноктюрно: от прахта до сиянието

и е лесно, и е трудно за смилане. зависи колко фино са ти настроени сетивата да улавят нестандартното. и доколко са склонни да позволят на провокацийката да се промъкне в мозъка, да проникне предизвикателно през филтъра на тривиалното. да попие смело през порите, така че нищо вече да не е както преди. спектакълът не е за всеки. а може би е. От прахта до сиянието. всъщност това е любовна история. по действителен случай. някои части от текста са написани за мен/нас – смях се със сълзи. музиката – слушаш със затворени очи. хората – таланти – нечовеци. импровизациите ме усмихнаха. краят ме разплака. идете и вижте.

P.S. Спектакълът „Ноктюрно: от прахта до сиянието“ на Сдружение „По действителен случай“ беше награден с Икар 2011 за музика и оригинално музикално оформление в лицето на родния бийтбокс шампион Александър Деянов – Skiller и контрабасистката Мария Илчева.

“Пигмалион”

снимка Народен театър

струва си да живееш за тези мигове на удоволствие! това ми минава през ум по време на аплодисментите (крайно недостатъчни, по мое мнение, особено за блестящото изпълнение на Рени Врангова и Валентин Ганев) след края на Пигмалион*. силно препоръчвам.

*в творбата на Овидий “Метаморфози” Пигмалион е скулптор, който създава жена от слонова кост, влюбва се в нея и моли Венера да й вдъхне живот.