летен филмов микс

Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… Западен свят е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и “човечността” ни… но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, “оковани” от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта…

Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша да му дам шанс. оказа се динамичен, свеж, с непрекъснати обрати и яка музика, изгълтва се на няколко вечери и няма насищане. Тараджи Пи Хенсън е неотразима като Куки Лайън: (отдавна съм й почитател, но Прочети повече летен филмов микс

Black Sails and other stuff

рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. за шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата в способностите и за смелостта да си различен.

Their Finest – по време на Втората световна война една жена крайно необичайно е наета като сценарист с идеята да се добави “женски поглед” към сниманите за повдигане на духа филми. приятен романс на фона на бомбардировките над Лондон.

Big Little Lies – нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат на лъскавата повърхност – това е основната идея, която се разгръща в седемте мини серии и буквално те отвява от стола. изгледах ги на маратон в един от онези дни, в които съм способна единствено да се завия под одеалото и да поглъщам кино. добър. мноого добър.

This is us

започнах да го гледам на шега, но истината е, че се влюбих в този сериал, в героите, пълнокръвни и реални, всеки със собствените си казуси и проблеми… и точно като в самия живот, всяко усилие си струва, когато обичаш, нищо не подлежи на контрол, плановете са, за да разсмиват боговете, а нервните кризи са, за да разбереш кога си стигнал до ръба… смях се и плаках. и препоръчвам.

“Good Behavior” и други обсесии

доста време мина от последния ми купесто-сериален пост, та да опресня пейзажа с още пристрастяващи неща:

Good Behavior – харесах Лети още в първия епизод. и него го харесах, с аржентинския му секси акцент. и двамата ги харесах, че и химията между тях. толкова ги харесах, че погълнах десетте серии за три дни. има нещо магическо, когато се идентифицираш по някакъв неопределен начин с героинята, сякаш й влизаш в обувките и разбираш всичко: и усилията, и уязвимостта, и сбъркаността, и невъзможността да се задържиш над водата, и превключването в artistic lying mode, за да оцелееш… тя е красива, но не перфектна, по-скоро земно ефектна. близка някак. а мрачността и впускането към дълбините са точно по мой вкус. силно се надявам да има втори сезон.

Mozart in the Jungle – не знам дали има по-добър избор за актьор от Гаел Гарсия Бернал за ролята на един луд, но пък гениален диригент – толкова е чаровен, че цялата ексцентричност на света може да му бъде простена. след като двата първи сезона бяха изгледани за отрицателно време, сега е ред на третият, в който към отбора на чаровниците се присъединява самата дива Моника Белучи. нямам търпение.

The Crown – че съм впечатлена от кралицата, впечатлена съм. особено след като четох книгата за нея. сериалът се придържа силно към всеизвестните факти и става пределно ясно защо е “тежка кралската корона”… блестяща актьорска игра на Клеър Фой като кралицата, но и цялото кралско обкръжение е на ниво, особено Джон Литгоу, в ролята на чепатия и абсолютно непоносим Чърчил.

Lucifer – неустоима привлекателност, британска елегантност и дяволско чувство за хумор, какво друго може да се очаква от … самия Дявол? е, той  е далеч от клишето, или поне се опитва да бъде. (дори ходи на терапия. като плаща в натура :))) чака ме вторият сезон.

Coming up:

Westworld

This is us

The Young Pope

Outlander и други обсесии

напоследък често ми се случва да чуя от приятели: сподели някой хубав филм за гледане и все по-често споделям не игрални филми, сериали. та, докато си почивах тези дни под плътната сянка на ореха на вилата и току приключила втория сезон на Ханибал, реших, че е крайно време да направя един пост за тази все по-обсебваща мания.

Outlander – сериалът следва плътно книгата на Диана Габалдон и е един от любимите ми. един – единствен фентъзи момент заплита сложна любовна история, на фона на смутни времена в планинска Шотландия през 1743 г. кастът е изключително добре подбран, особено Катрина Балфе, която изпълнява ролята на Клеър.

Hannibal – истински триумф на психологическата манипулация. като отмахнем брутализма на убийствата, всичко тук е истинско произведение на изкуството: кадрите, храната, музиката, светлината, играта на надмощие. в диалога няма празна реплика – всичко е точно на място, подплътено с прецизността, с която Ханибал убива и приготвя ястията си. неслучайно сериалът се радва на изключителна популярност. като настолна книга е за психоаналитици и психиатри.

Elementary – за този ексцентичен Шерлок с татуси и секси британски писах още преди време. за жалост третият сезон не беше толкова силен колкото началото, но все пак си е удоволствие.

Rescue me – ако сте нямали по-голям брат като мен, който да ви просветли във всички възможни разговори (и простотии) в мъжка компания, от този сериал ще научите де що има псувня на английски език, както и колко корави копелета са ирландците (особено пожарникарите в NY). Денис Лиъри не ми е любимец, но въпреки това се забавлявах неимоверно с безумствата и абсурдната му алкохолна лудост.

Banshee – ако има сериал, изтъкан от тестостерон, то това е Банши. главният герой изяжда и раздава такива тупаници през 10 минути, че се чудиш как им е стигнал гримът. шегата настрана, сериалът е динамичен, добре сниман, държи в напрежение и почти всеки герой е bad-ass. е как да не го гледаш.

Ray Donovan – още ирландска лудост и тестостерон, само че в LA. няма такъв хладнокръвен типаж като героя на Лив Шрайбър, но пък Джон Войт прави нечовешка роля и си струва да се видят бъркотиите, в които забърква семейство Донован.

Black Sails – ранната история на капитан Флинт и Джон Силвър. сериалът изобилства от свирепи пирати с немити физиономии, но ако сте израснали с книгите на Робърт Луи Стивънсън като мен, този тип приключения със сигурност ще ви допаднат.

The Affair / Satisfaction – и двата сериала в основата си имат чуствителната тема за изневярата, влюбването встрани, прозирането на истини от гледна точка на партньора… все поучителни неща. и разширяващи светогледа, бих добавила.

Sense8 – Уашовски пак имат попадение. 8 човека в различни държави, произход, раса и занимания попадат в умствен клъстър, който им позволява да използват уменията, знанията и способностите на останалите. идеята е много добра. преплитането е зашеметяващо.

Breaking Bad – брутален, обаче така ти влиза под кожата, че по някое време се усещаш как симпатизираш на “лошите” момчета… този филм е за скритите лимонки, от които никой не очаква, че са способни на определени неща, което пък им позволява да си ги правят безнаказано. е, до един момент.

Californication – тази роля на Дейвид Духовни стана по-емблематична за него от Досиетата Х и според мен му приляга много повече. засега стигнах само до 3 сезон, но ако ми се отвори време за филмов маратон, ще проверя докъде е стигнал в разрушителните дейности Ханк Мууди.

House of cards – брилянтна роля на Кевин Спейси. не толкова политиката е важна тук. тя е просто фон. на мен ми е любопитна интригата, безкрупулността, зверската амбиция, подмолността, обратите – все неща, които са ми чужди, затова и ме фасцинират така.

Lie to me – чак ме е яд, че са спрели сериала, но и трите сезона дотук си струват изродщината на Тим Рот в ролята на Кал Лайтмън.

Sherlock – много различна версия от Елементари, струва си да се види дори само заради гения на Къмбърбач.

Suits – кой не обича bad-ass адвокат, който не губи никога?

How to get away with murder – отдавнашен почитател съм на Вайола Дейвис, но с тази си роля тя наистина разбива. двойнствеността на героинята й е потресаваща, а динамиката на действието приковава. буквално залепнах за първия сезон.

In Treatment – започнах го в лош период за задълбаване в хорските проблеми. изоставен за бъдеще време. може би.

Touch – едно момче със свръхспособности успява да свърже на пръв поглед напълно непознати хора и да “поправи” съдбите им. първият сезон ми стигна напълно.

Blindspot – нещо мъничко не му достига на този сериал, за да ми хареса – дали е в актьорите, дали в сценария.. ще разбера като изгледам целия първи сезон.

в списъка за гледане:

Homeland

Gotham

The Knick

The Blacklist

True Detective

Banished