“Madame”

просто обожавам, когато сериозни теми са брилянтно разработени с лековат тон!
всичко започва като забавление, преминава през очарователното влюбване, за да стигне до… неминуемото разместване на пластове. а дали ще има щастлив край? хм, вижте сами 🙂
прекрасно силно присъствие на Роси де Палма, а Тони Колет е изключителна еснафско-арогантна френска “Madame”.

The Legend of Tarzan

напоследък всички въздишат по романтиката на “Me before you“, но на мен “Легендата за Тарзан” някак по ми легна на сърцето. батални сцени из джунглата, класически злодей и също тъй класически секси герой, страстна любов, битка за справедлива кауза, щипка чувство за хумор и накрая – Better love на Hozier. все правилни съставки, поне за моя тип романс.

A little chaos

французите няма да харесат този филм. но пък кой го е грижа дали действието се придържа към историческите факти или е художествена измислица, щом е забавна и докосваща история.. наистина е малко странно да се гмурнеш във френския двор от 17 век с цялата му церемониалност, интриги и помпозност и да чуваш … английска реч, но съм сигурна, че за Алън Рикман (мой любимец сред гаднярите още от времето на Умирай трудно) е било невероятно забавление не само да режисира филма, но и да пресъздаде един колоритен и вслушващ се в мъдри съвети Луи XIV…
какво още ме спечели: всеки кадър във филма е картина, главната героиня е независима, откровена и авангардна дама, която работи страстно и отдадено за себе си (нещо абсолютно немислимо за онези времена) и с това внася свежест в претенциозния дворцов пейзаж. а Матиас си го харесах още от Suite Francaise и Rust and bones. като добавим емоционалната музика и тънката нишка на интимност, това прави щипката хаос изключително приятна…

Cloud Atlas

“Всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка, така че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.” из “Приказка без край”

сетих се за този цитат след като вчера гледах “Облакът Атлас”. идеята не е нова за мен, различен е начинът, по който е представена. няколко наситени истории, преплетени в различни животи, те приковават от първите кадри до края и буквално те оставят без дъх. на няколко пъти си казах, че филмът трябва да се гледа втори път, а днес се сдобих и с книгата, която ще бъде изгълтана по Коледа. Том Ханкс си е направо за Оскар, както и гримьорите на филма. хареса ми.

и докато още съм на темата за това, че всички сме свързани помежду си: наскоро се сдобих с “Рай” – това е български роман на Радослав Гизгинджиев. как попаднах на страницата му във фейсбук не помня, но си спомням, че още първите откъси от книгата ме поразиха, напомниха ми едни мои предишни драматични периоди и заровените от тогава купища писма и желания да пиша… книгата ме докосна по начин, който не мога да опиша, мисля, че тя докосва в зависимост от собствения ти опит, от собствения ти поглед към любовта, синхроничността, живота… отново ще кажа – идеите за мен не са нови, затова са лесно възприети и осмислени, по-скоро ме привлича начинът на писане, красотата, лекотата, която струи от редовете, точно като перцето, което е на корицата. препоръчвам.

„Каква е вероятността да откриеш любовта на живота си сред толкова много хора. Сред толкова много любов. Дали всички, които срещаме и които обичаме, не са разпиляното ни сърце. Дали това не е смисълът-да го съберем и то да стане цяло. И да си го припомним. Но каква е тази сила, която би ги събрала? Сред толкова много хора…”