The Legend of Tarzan

напоследък всички въздишат по романтиката на “Me before you“, но на мен “Легендата за Тарзан” някак по ми легна на сърцето. батални сцени из джунглата, класически злодей и също тъй класически секси герой, страстна любов, битка за справедлива кауза, щипка чувство за хумор и накрая – Better love на Hozier. все правилни съставки, поне за моя тип романс.

A little chaos

французите няма да харесат този филм. но пък кой го е грижа дали действието се придържа към историческите факти или е художествена измислица, щом е забавна и докосваща история.. наистина е малко странно да се гмурнеш във френския двор от 17 век с цялата му церемониалност, интриги и помпозност и да чуваш … английска реч, но съм сигурна, че за Алън Рикман (мой любимец сред гаднярите още от времето на Умирай трудно) е било невероятно забавление не само да режисира филма, но и да пресъздаде един колоритен и вслушващ се в мъдри съвети Луи XIV…
какво още ме спечели: всеки кадър във филма е картина, главната героиня е независима, откровена и авангардна дама, която работи страстно и отдадено за себе си (нещо абсолютно немислимо за онези времена) и с това внася свежест в претенциозния дворцов пейзаж. а Матиас си го харесах още от Suite Francaise и Rust and bones. като добавим емоционалната музика и тънката нишка на интимност, това прави щипката хаос изключително приятна…