декемврийски филмов микс

The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че ” той всъщност не съществува”.
а пък накрая каква готина изненада има… 😉

ето какво друго се надипли напоследък:

за романтичните натури:

The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги помага. по романа на Annie Barrows и Mary Ann Shaffer.

The Bookshop – има нещо утешително в мисълта, че в днешно време все още се правят такива филми и те ще харесат на макар и малък кръг хора… толкова ретро, но и толкова човечен… смелостта има различни форми и Прочети повече декемврийски филмов микс

“Madame”

просто обожавам, когато сериозни теми са брилянтно разработени с лековат тон!
всичко започва като забавление, преминава през очарователното влюбване, за да стигне до… неминуемото разместване на пластове. а дали ще има щастлив край? хм, вижте сами 🙂
прекрасно силно присъствие на Роси де Палма, а Тони Колет е изключителна еснафско-арогантна френска “Madame”.

The Legend of Tarzan

напоследък всички въздишат по романтиката на “Me before you“, но на мен “Легендата за Тарзан” някак по ми легна на сърцето. батални сцени из джунглата, класически злодей и също тъй класически секси герой, страстна любов, битка за справедлива кауза, щипка чувство за хумор и накрая – Better love на Hozier. все правилни съставки, поне за моя тип романс.

A little chaos

французите няма да харесат този филм. но пък кой го е грижа дали действието се придържа към историческите факти или е художествена измислица, щом е забавна и докосваща история.. наистина е малко странно да се гмурнеш във френския двор от 17 век с цялата му церемониалност, интриги и помпозност и да чуваш … английска реч, но съм сигурна, че за Алън Рикман (мой любимец сред гаднярите още от времето на Умирай трудно) е било невероятно забавление не само да режисира филма, но и да пресъздаде един колоритен и вслушващ се в мъдри съвети Луи XIV…
какво още ме спечели: всеки кадър във филма е картина, главната героиня е независима, откровена и авангардна дама, която работи страстно и отдадено за себе си (нещо абсолютно немислимо за онези времена) и с това внася свежест в претенциозния дворцов пейзаж. а Матиас си го харесах още от Suite Francaise и Rust and bones. като добавим емоционалната музика и тънката нишка на интимност, това прави щипката хаос изключително приятна…