Цитат на деня

Тежест и лекота. Свобода и обреченост. Мащабност и уникалност. Дъжд и топлина. Мъгла и уют.Близост, но в далечината. Страх, но вяра.Там съм и съм тук. Близо до теб, но с бездна между нас. Ще полетим един към друг и ще се разминем - точно над най-дълбокото. Ще боли, но ще обичаме. Ще се разболеем, но ще се събудим здрави. От този живот, но в друг сън. Аз ще съм, но в твоята кожа. Ти ще си, но ще си изминалото мен. Ще се забравим, но клетките ни ще се помнят. Ще се молим да се разпознаем. Ще се срещнем в този живот, но ще сме забравили предишния. Това е любов. Това е любов. Ще се разминем – точно над най-дълбокото. Ще се сграбчим ако повярваме, че такава любов е достатъчна.

Дневниците
Радослав Гизгинджиев

Cloud Atlas

“Всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка, така че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.” из “Приказка без край”

сетих се за този цитат след като вчера гледах “Облакът Атлас”. идеята не е нова за мен, различен е начинът, по който е представена. няколко наситени истории, преплетени в различни животи, те приковават от първите кадри до края и буквално те оставят без дъх. на няколко пъти си казах, че филмът трябва да се гледа втори път, а днес се сдобих и с книгата, която ще бъде изгълтана по Коледа. Том Ханкс си е направо за Оскар, както и гримьорите на филма. хареса ми.

и докато още съм на темата за това, че всички сме свързани помежду си: наскоро се сдобих с “Рай” – това е български роман на Радослав Гизгинджиев. как попаднах на страницата му във фейсбук не помня, но си спомням, че още първите откъси от книгата ме поразиха, напомниха ми едни мои предишни драматични периоди и заровените от тогава купища писма и желания да пиша… книгата ме докосна по начин, който не мога да опиша, мисля, че тя докосва в зависимост от собствения ти опит, от собствения ти поглед към любовта, синхроничността, живота… отново ще кажа – идеите за мен не са нови, затова са лесно възприети и осмислени, по-скоро ме привлича начинът на писане, красотата, лекотата, която струи от редовете, точно като перцето, което е на корицата. препоръчвам.

„Каква е вероятността да откриеш любовта на живота си сред толкова много хора. Сред толкова много любов. Дали всички, които срещаме и които обичаме, не са разпиляното ни сърце. Дали това не е смисълът-да го съберем и то да стане цяло. И да си го припомним. Но каква е тази сила, която би ги събрала? Сред толкова много хора…”