фрагменти от Испания: Валенсия част II

на следващия ден

сутринта се насочваме към Mercado Colon за закуска (всички места, които посещаваме, съм извадила в предварителен списък – плод на статии в блогове и youtube видео материали за Валенсия). този пазар също е красив, по-отворен е и е пълно с кафенета. избираме си Bocados Cafe и опитваме Bocadillos и прясно изцеден портокалов сок.

днес програмата е лежерна, общо взето – накъдето ни поведат очите и краката.

опитваме лек тур по магазините, сдобивам се с маратонки, леки като перца (нищо, че влизам за сандали с висок ток :)) и не само си тръгвам с тях от магазина, ами не ги свалям до края на пребиваването (sorry Converse). иначе модата в момента е отчайваща – всички големи марки са нашили едни раздърпани и безформени неща, по-скоро широки, отколкото дълги, на мода са 7/8 панталони и изобщо, да живеят 80-тте.

Прочети повече фрагменти от Испания: Валенсия част II

фрагменти от Испания: Валенсия част I

и така, испанските хроники продължават. сигурно няма да мирясам, докато не обходим всички региони из Испания и накрая вземем та забравим да се върнем… 🙂

този път дестинацията е Валенсия, решени сме да пътуваме с възможно най-малко багаж (дори без голям фотоапарат) и уви, летим с Wizz, които никаква low cost компания вече не са: искат ни допълнителни 120 лв за фиксирани места в самолета, да бе да, и ето че Сашо е на 13А, а аз – на 35Б. слава богу на отиване до мен сяда една симпатична дама и като се заговаряме на излитане, та не спираме чак до кацането. 

Валенсия ни посреща гостоприемно – тук е 20 градуса, за разлика от мрачната и студена София. вземаме метрото до станция Xativa и още с излизането от метростанцията ефектът е wow – палми, прекрасно осветени сгради, които с бляскавото си снежно бяло и орнаменти приличат на гигантски фигури от фондан.

Валенсия е третия по големина град в Испания след Мадрид и Барселона, основан от римляните с името Валентиа (сила, храброст на латински). тук има два официални езика – испански и валенсиански (Catala meridional). градът е разположен на двата бряга на река Турия, прочута с преливанията си. след Голямото наводнение от 1957 г, започва проект по отклоняване на реката и след дългогодишни усилия коритото й е превърнато в парк.

Прочети повече фрагменти от Испания: Валенсия част I

последните летни дни

четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие.

първият ден пропътувахме цялата Kassandra. в Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято – с вид на стар морски вълк.

това не е заведението, но толкова ми харесаха спираловидните стволове на растенията, че не устоях 🙂

в търсене на малко по-ненатоварено място за плажуване, по пътя попаднахме на Pefkochori: с почти празен плаж и с набелязани къщи на първа линия за следващия сезон – случайните Прочети повече последните летни дни

3 дни в Белград

съвсем не в списъка с толкова бленувани дестинации (може би, защото е подозрително близо и изглежда твърде лесно, та е открито пренебрегван), Белград се оказва приятна за откривателския ми дух изненада. последният модул от EMBA на половинката е поводът за трите интензивни и наситени със забележителности дни, мускулна треска от ходене и запомнящи се кулинарни преживявания.

името на града произлиза от варовика, с който римляните са строили крепостите си. през Белия град живописно се пресичат две реки – Дунав и Сава, а мястото помни история от много векове назад. в днешно време Белград е жив, с младежки дух, гостоприемен. въпреки че наследството от соц-времената са все още видими, Старият град е с предразполагаща и приятна атмосфера. отседнали сме в малкия и елегантен хотел Минт в Савски Венац, който се оказва чудесна отправна точка за 3-те дни на откривателства.

ден 1

отправяме се към Свети Сава – един от най-големите православни храмове в света. наречен е на основателя на сръбската православна църква и се намира до Народната библиотека. от известно време храмът е в реконструкция, затова вътре ни посрещат бетон и сложна плетеница скеле и единствено изрисуваният централен купол подсказва за красотата, която един ден предстои да се разкрие тук. затова пък криптата е завършена и изглежда прекрасно. ако човек търси минути спокойствие сред забързания ден, може спокойно да си ги подари тук.

второто набелязано място за този ден е Музеят на Никола Тесла. намира се на ул. Крунска 51. струва си да отделите време за спокойна разходка по самата улица – къщите са с елегантна архитектура, примамват вниманието и предразполагат към Прочети повече 3 дни в Белград

среща със себе си

като замигат батериите ми на червено и започна да генерирам само “безсмислени” мисли (и гремлините превземат нервозния ми мозък), пътуването става животоспасяващо и може би единственото решение, способно да ме извади буквално от коловоза.
да пътувам сама пък е особено удоволствие, защото е нещо като подарък към мен самата – тогава не говоря много, ясно чувам мислите си, подреждам се, заземявам се и политам едновременно, виждам нещата по-мащабно и отстрани, размечтавам се, не следя времето, глезя се и си доставям си радост съзнателно: в този случай например бе дълга разходка по брега, докато кецовете ми се пълнеха с пясък и взиране в хоризонта, докато морския бриз отвя всичката тиня на градския живот от мен, после чаша кафе и шоколадово суфле и часове, прекарани в прелистване на нови книги, за да отнеса със себе си една-единствена.

покрай това кратко пътуване, установих за сетен път, че хората масово се страхуват да останат насаме със себе си и ако някой да пътува сам (не по принуда, а по собствена воля) го намират за странно, удивително и в графата “аз никога не бих го направил”. като заминавах, шофьорът на таксито ме пита, закъде пътувате, казвам, за морето. сама?! да, усмихвам се, мъжът е в чужбина, а аз отивам бризът Прочети повече среща със себе си