375 както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души.
и така:
поемаме към Истанбул за трети път. първият път беше с автобус, втория – със самолет. сега сме с колата. порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. след границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен памук над зелените поля. ухае на пролет.
стотина-двеста километра по перфектни, почти празни трилентови пътища и малко преди града, попадаме в най-нечовешкото задръстване. добре дошли в мегаполиса. който си мисли, че в София имаме задръствания, да дойде да види какво е тук или в Москва, или който и да е по-голям град и пак да си говорим. газ, спирачка, интимна близост с колата пред теб, пристъпи на гадене и истерично следене на трафика в Google. тях вселената да ги поживи, след като се измъкваме от тапата, успяваме да си намерим апартамента почти веднага, с едно леко отклонение от 50 м.
ако човек е тук за повечко дни, както ни се случва на нас, бързо разбира разликата с минаването по туристическите маршрути за 3 дни и сблъсъка с останалата реалност. като гледката от апартамента ни например, която е често срещана и някак естествено се колажира с красотите.
и най-фрапиращото: шофирането тук е висш пилотаж, за опитни шофьори, с навигация и отлично чувство за ориентация. правила рядко се спазват, не се подават мигачи, масово се минава на червено, без значение автомобили или пешеходци и общо взето правото е на по-едрия на пътя. като за капак (тяхна дума :)) този град е абсолютно жужило: непрестанно се бибитка, форсира, надвиква. както установяваме, макар че апартаментът е на малка улица (или може би точно затова), тук клаксоните имат най-малко 20 нюанса, от лекинко подсвирване за поздрав, до настойчив натиск да се разкараш някъде, неизвестно къде. бибиткането тук се практикува като нещо средно между национален спорт и отдушник на фрустриращия трафик. всичко се оправя с бибиткане. почти.
твърдо решена да намеря красота сред цялата тази лудница, набелязвам няколко по-непопулярни места в Истанбул, които могат да донесат наслада на пребиваващия за повече дни. първото от тях е
Istanbul Modern: музеят за съвременно изкуство,
към който поемаме пеша през прочутия площад Taxim и надолу по уличките към морето. Прочети повече перлите на Истанбул
