перлите на Истанбул

както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души.

и така:

поемаме към Истанбул за трети път. първият път беше с автобус, втория – със самолет. сега сме с колата. порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. след границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен памук над зелените поля. ухае на пролет.

стотина-двеста километра по перфектни, почти празни трилентови пътища и малко преди града, попадаме в най-нечовешкото задръстване. добре дошли в мегаполиса. който си мисли, че в София имаме задръствания, да дойде да види какво е тук или в Москва, или който и да е по-голям град и пак да си говорим. газ, спирачка, интимна близост с колата пред теб, пристъпи на гадене и истерично следене на трафика в Google. тях вселената да ги поживи, след като се измъкваме от тапата, успяваме да си намерим апартамента почти веднага, с едно леко отклонение от 50 м.

ако човек е тук за повечко дни, както ни се случва на нас, бързо разбира разликата с минаването по туристическите маршрути за 3 дни и сблъсъка с останалата реалност. като гледката от апартамента ни например, която е често срещана и някак естествено се колажира с красотите.

и най-фрапиращото: шофирането тук е висш пилотаж, за опитни шофьори, с навигация и отлично чувство за ориентация. правила рядко се спазват, не се подават мигачи, масово се минава на червено, без значение автомобили или пешеходци и общо взето правото е на по-едрия на пътя. като за капак (тяхна дума :)) този град е абсолютно жужило: непрестанно се бибитка, форсира, надвиква. както установяваме, макар че апартаментът е на малка улица (или може би точно затова), тук клаксоните имат най-малко 20 нюанса, от лекинко подсвирване за поздрав, до настойчив натиск да се разкараш някъде, неизвестно къде. бибиткането тук се практикува като нещо средно между национален спорт и отдушник на фрустриращия трафик. всичко се оправя с бибиткане. почти.

твърдо решена да намеря красота сред цялата тази лудница, набелязвам няколко по-непопулярни места в Истанбул, които могат да донесат наслада на пребиваващия за повече дни. първото от тях е

Istanbul Modern: музеят за съвременно изкуство,

към който поемаме пеша през прочутия площад Taxim и надолу по уличките към морето. Прочети повече перлите на Истанбул

“География на блаженството”

Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Индия, Тайланд – това са част от държавите, в които Ерик Уайнър ни отвежда на пътешествие, в търсене на отговори за щастието: какви са необходимите съставки хората да са щастливи, къде е най-нещастното място на планетата, дали щастието е непроменлива величина…
книгата е написана с тънка ирония, заразително чувство за хумор и в любимото ми за пътеписи сегашно време. “пътуването” ми с Ерик беше колоритно, образователно и най-вече забавно.

Бутан
“Накрая, след като изчакваме “известно време”, пътят към Тимфу бива отворен и ние се натъпкваме в тойотата. Бързо разбирам, че кормуването в Бутан не е за мекушави хора. Остри завои, стръмни спускания (без всякакви защитни мантинели) и един шофьор с желязна вяра в прераждането – комбинация, която не е за хора със слаби нерви. По бутанските пътища няма да откриете атеисти.”

“В Бутан пътищата не подчиняват на себе си природата, а точно обратното – природата ги подчинява и те послушно следват всичките й прищявки, като се гънат и криволичат из планините в серия от безкрайни серпантини, спускания и изкачвания. Намирам това за крайно медитативно. В продължение на около десет минути. После усещам, че започва да ми се гади. Сега вече знам как се чувстват чифт чорапи в центрофугата. Не е за чудене, че Прочети повече “География на блаженството”

фрагменти от Испания – част VI: Гранада

15 април – Гранада

пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите. приготвяме си домашна вечеря, която е истинско малко пиршество.

16 април – Гранада

единствената цел за днес – Алхамбра. разхождаме се до историческия център рано сутринта, за да вземем предварително резервираните билети. прохладно е, уличките са чисти, приветливи и сме удивени за сетен път от чувството за естетика, което прозира във всичко. пипнатите фасади и съзвучието между старо и ново няма как да не правят впечатление. в мен се надига едно интересно желание: искам да живея тук. …

малък бус (С1) ни отвежда до входа на Алхамбра. тъй като е Великден, неделя е и сравнително късно резервирах билетите, няма да имаме възможност да видим Двореца на Насридите, но все пак ще успеем да влезем. започваме разходката от Хенералифе (Generalife) – султанския дворец и неописуемо красивите му градини. накъдето и да погледнеш, очите се къпят в красота – арки от огромни кипариси, бели макове, рози в най-различни цветове, отрупани с ароматни цветове акации, портокалови дръвчета, едновременно цъфтящи и дали плод, ромолене на вода от десетки малки шадравани… мястото напълно оправдава идеята, че е правено да бъде рая на земята. в един момент ми хрумва как ли би описал тази красота Алеко… Прочети повече фрагменти от Испания – част VI: Гранада

фрагменти от Испания – част V: Ронда

докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке.

14 април – Ронда

този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място. може би подобни места има някъде в Азия – това ми минава през ум в момента, в който пред нас се ширва гледка, спираща дъха с простор, мащаб и величие. Прочети повече фрагменти от Испания – част V: Ронда

фрагменти от Испания – част III Кордоба

след още една нощ в Мадрид, най-после се отправяме към Андалусия. нетърпелива съм да усетя южната атмосфера на Испания, която дори от разстояние ме е вдъхновила за толкова картини. всъщност от днес започва истинското предизвикателство – всяка вечер ще спим в различен град и темпото става още по-интензивно. 4-часовия път по магистралата не се усеща. движението е натоварено, всички карат успоредно в двете ленти, но в рамките на ограниченията и се придвижваме доста бързо. по пътя опитваме първата тортия (tortilla espanol), а гледката е красива: обширни поля, хиляди акри с маслинови дръвчета, тук – там бели къщи, сгушени сред кипариси или тъмнозелени дървета под огромно синьо небе.

12 април – Кордоба

градът ни посреща с истинско лято – 31 градуса е. собственикът на апартамента е изключително приветливият и разговорчив Хосе, който на сносен английски ни дава съвети какво да разгледаме в града и дори ни откарва с колата си до приятно заведение за обяд. тук опитваме салморехо (salmorejo) – местния вариант на гаспачо (прочутата студена доматена супа). Прочети повече фрагменти от Испания – част III Кордоба