Етикет: пътуване

четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие.

първият ден пропътувахме цялата Kassandra. в Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято – с вид на стар морски вълк.

в търсене на малко по-ненатоварено място за плажуване, по пътя попаднахме на Pefkochori: с почти празен плаж и с набелязани къщи на първа линия за следващия сезон – случайните Прочети повече последните летни дни

съвсем не в списъка с толкова бленувани дестинации (може би, защото е подозрително близо и изглежда твърде лесно, та е открито пренебрегван), Белград се оказва приятна за откривателския ми дух изненада. последният модул от EMBA на половинката е поводът за трите интензивни и наситени със забележителности дни, мускулна треска от ходене и запомнящи се кулинарни преживявания.

името на града произлиза от варовика, с който римляните са строили крепостите си. през Белия град живописно се пресичат две реки – Дунав и Сава, а мястото помни история от много векове назад. в днешно време Белград е жив, с младежки дух, гостоприемен. въпреки че наследството от соц-времената са все още видими, Старият град е с предразполагаща и приятна атмосфера. отседнали сме в малкия и елегантен хотел Минт в Савски Венац, който се оказва чудесна отправна точка за 3-те дни на откривателства.

ден 1

отправяме се към Свети Сава – един от най-големите православни храмове в света. наречен е на основателя на сръбската православна църква и се намира до Народната библиотека. от известно време храмът е в реконструкция, затова вътре ни посрещат бетон и сложна плетеница скеле и единствено изрисуваният централен купол подсказва за красотата, която един ден предстои да се разкрие тук. затова пък криптата е завършена и изглежда прекрасно. ако човек търси минути спокойствие сред забързания ден, може спокойно да си ги подари тук.

второто набелязано място за този ден е Музеят на Никола Тесла. намира се на ул. Крунска 51. струва си да отделите време за спокойна разходка по самата улица – къщите са с елегантна архитектура, примамват вниманието и предразполагат към Прочети повече 3 дни в Белград

както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души.

и така:

поемаме към Истанбул за трети път. първият път беше с автобус, втория – със самолет. сега сме с колата. порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. след границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен памук над зелените поля. ухае на пролет.

стотина-двеста километра по перфектни, почти празни трилентови пътища и малко преди града, попадаме в най-нечовешкото задръстване. добре дошли в мегаполиса. който си мисли, че в София имаме задръствания, да дойде да види какво е тук или в Москва, или който и да е по-голям град и пак да си говорим. газ, спирачка, интимна близост с колата пред теб, пристъпи на гадене и истерично следене на трафика в Google. тях вселената да ги поживи, след като се измъкваме от тапата, успяваме да си намерим апартамента почти веднага, с едно леко отклонение от 50 м.

ако човек е тук за повечко дни, както ни се случва на нас, бързо разбира разликата с минаването по туристическите маршрути за 3 дни и сблъсъка с останалата реалност. като гледката от апартамента ни например, която е често срещана и някак естествено се колажира с красотите.

и най-фрапиращото: шофирането тук е висш пилотаж, за опитни шофьори, с навигация и отлично чувство за ориентация. правила рядко се спазват, не се подават мигачи, масово се минава на червено, без значение автомобили или пешеходци и общо взето правото е на по-едрия на пътя. като за капак (тяхна дума :)) този град е абсолютно жужило: непрестанно се бибитка, форсира, надвиква. както установяваме, макар че апартаментът е на малка улица (или може би точно затова), тук клаксоните имат най-малко 20 нюанса, от лекинко подсвирване за поздрав, до настойчив натиск да се разкараш някъде, неизвестно къде. бибиткането тук се практикува като нещо средно между национален спорт и отдушник на фрустриращия трафик. всичко се оправя с бибиткане. почти.

твърдо решена да намеря красота сред цялата тази лудница, набелязвам няколко по-непопулярни места в Истанбул, които могат да донесат наслада на пребиваващия за повече дни. първото от тях е

Istanbul Modern: музеят за съвременно изкуство,

към който поемаме пеша през прочутия площад Taxim и надолу по уличките към морето. Прочети повече перлите на Истанбул