фрагменти от Испания – част III Кордоба

след още една нощ в Мадрид, най-после се отправяме към Андалусия. нетърпелива съм да усетя южната атмосфера на Испания, която дори от разстояние ме е вдъхновила за толкова картини. всъщност от днес започва истинското предизвикателство – всяка вечер ще спим в различен град и темпото става още по-интензивно. 4-часовия път по магистралата не се усеща. движението е натоварено, всички карат успоредно в двете ленти, но в рамките на ограниченията и се придвижваме доста бързо. по пътя опитваме първата тортия (tortilla espanol), а гледката е красива: обширни поля, хиляди акри с маслинови дръвчета, тук – там бели къщи, сгушени сред кипариси или тъмнозелени дървета под огромно синьо небе.

12 април – Кордоба

градът ни посреща с истинско лято – 31 градуса е. собственикът на апартамента е изключително приветливият и разговорчив Хосе, който на сносен английски ни дава съвети какво да разгледаме в града и дори ни откарва с колата си до приятно заведение за обяд. тук опитваме салморехо (salmorejo) – местния вариант на гаспачо (прочутата студена доматена супа). Прочети повече фрагменти от Испания – част III Кордоба

фрагменти от Испания – част II: Толедо

има нещо много приключенско и вълнуващо да се отправиш към място, за което не знаеш почти нищо. Толедо съм виждала на снимки, но да се докоснеш до тази красота отблизо е съвсем различно преживяване. отправяме се към града по магистралата на юг. той е в северната част на областта Кастиля Ла Манча и е разположен на хълм над река Тахо. става вестготска столица през 554 г. сл. Хр. и е един от великите исторически испански градове. днес е под егидата на ЮНЕСКО. известен е като града на трите религии, защото преди да започнат гоненията на евреите, тук мирно са съществували християни, евреи и мюсулмани. в Толедо е живял и творил гръцкият художник Ел Греко и има музей, посветен на живота му.

11 април – Толедо

подхождаме по панорамния път на града, за да направим снимки. сградите в стария град са почти един и същ цвят, светла умбра, няма много дървета, затова пък уличките са тесни, каменни и автентични. усещането докато ги преброждаш е, че тук времето е спряло. още ми е сюрреалистично, че се намираме в сърцето на Испания. леещият се наоколо испански е като музика – местните говорят безпощадно бързо, но не ми пречи да се наслаждавам на чутото. Прочети повече фрагменти от Испания – част II: Толедо

фрагменти от Испания – част I: Мадрид

пътешествието до Испания стои от много години на първо място в списъка с желания, измествано по най-различни причини от по-близки дестинации. когато настъпи точният момент да се случи нещо обаче, то се реализира по най-прекрасния възможен начин. този път едно спонтанно “Искаме и ние!” докато наши приятели запазват билети до Мадрид, сбъдва отдавнашната ми мечта и в началото на март започваме подготовката за пътешествието.
трябва да призная, че за никое пътуване досега не съм се готвила предварително толкова сериозно: срещам се с хора, които вече са били там, свалям си приложение за испански език и с огромен ентусиазъм се гмурвам в красотата му (което се оказва и доста полезно) и преглеждам огромно количество видео материали за градовете, които ще посетим. тъй като планът за седмицата всъщност се оказва доста амбициозен, предварителното разпределение по дни е задължително, за да успеем да запазим места за спане, билети за музеи и кола под наем. доста след като сме запазили билетите за полета, осъзнаваме, че пребиваването ни съвпада с Великден (Santa Semana), празнуван от испанците изключително пищно и тържествено и това прави преживяването още по-колоритно и незабравимо.
и така: набелязаният маршрут изглежда така: Мадрид – Толедо – Кордоба – Севиля – Ронда – Нерха – Гранада – Мадрид.

9 април – Мадрид

още със слизането от самолета и вдишването на мадридския вечерен въздух съм абсолютно очарована. в десет часа вечерта градът пулсира. апартаментът, който сме наели, Прочети повече фрагменти от Испания – част I: Мадрид

restart 2.0

морският бриз издува блузата ми като корабно платно, настойчиво прониква до най-фините брънки на претоварения ми градски мозък и ме изпълва с аромат на липов цвят и обещание за ново начало…
ако само преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще си разреша толкова много дни почивка през този юни, нямаше да повярвам. но ето – явно съм заслужила този малък флирт със слънцето, соления дъх на вятъра и крясъците на морските прасета… и то не къде да е, а в любимия Бургас.

AcristaCafe_Burgas_June2016_IMG_8970

с чисто сърце мога да нарека това място роден град, въпреки че като дете прекарвах тук само летните месеци – просто в съзнанието ми спомените от бургаските лета и досега са все така ярки, скъпи и незабравими, а останалото време почти не е оставило следа… спомням си разходките в морската градина, облечена в най-хубавата ми лятна рокля на волани, пазаруването с дядо на плодове и зеленчуци  от пазара, задължителните тегели по Богориди, гостуването при роднините, което беше истински ритуал, Прочети повече restart 2.0

в Русия съм, в Русия съм

Нощна Москва от 21-я етаж

с риск да разочаровам заклетите московски фенове, трябва да споделя, че Москва не е моят град. каквито и сказания да се носят за него, през деня той ми прилича на стара дама, която все още носи позастарелите си дрехи, като умело ги комбинира с някои нови, лачени и задължително впечатляващи. дали заради невъобразимите мащаби, дали заради липсата на сняг, но новогодишна Москва ни посрещна огромна, сива и някак неуютна, въпреки многото украсени “йолочки”. трафикът непреувеличено просто те зашеметява (a ние мрънкаме, че имаме задръствания!) с коли в пет ленти в едната и още толкова в другата посока, които карат бързо, но въпреки това задръстванията са толкова сериозни, че предизвикват почти психоза от вида сега-колко-часа-ще-седим-тук и повдигане тип “газ-спирачка”. за моя изненада тук установих, че има спорт, наречен синхронно престрояване в съседна лента и най-нахално-безогледно преминаване от най-лява в най-дясна лента като прекосиш 3-4 междувременно. на пътя добре си личи тукашният контраст – BMW и Mercedes са някакви тривиални марки – карат се какви ли не тузарски автомобили, включително бентлита и ролс ройс, и всред тях се мъдрят някакви избушени лади и бусове на по сто години. но хайде да премина на позитивната част…

На Червения площад. Времето се оказа неочаквано топло.

бидейки не просто туристи, а “в гости” на брат ми и семейството му, имахме привилегията само за 6 дни да надникнем и в лачената чанта на “старата дама”. още първия ден бях възнаградена с гмуркане в “Передвижник” – огромен магазин за художнически материали, в който лакомо напълних една торба с дълго бленуваните руски маслени бои. и за да е съвсем пълен този арт ден, след това дойде ред на Третяковската галерия. тук се насладихме на класиците, а за мен сред огромното изобилие от платна, се отличиха няколко имена – Айвазовски, Шишкин, Врубел и Серов.

С голямата ми племенничка пред Государственная Третьяковская Галерея

една от безспорните области, в които руската школа няма равна, това са спектаклите – имахме възможност да посетим два – ледено шоу на “Вълшебникът от Оз” и мюзикъла “Русалочка”. представленията бяха великолепни, очевидно правени без да се жалят средства, изпипани, въздействащи и красиви. и еднакво впечатляващи за малки и големи деца.

“Вълшебникът от Оз” – шоу на лед
Нетърпеливковци за мюзикъла “Русалочка”

за безподобен фен на книгите като мен, да попадна в “Дом Книги” беше нещо като рай – прииска ми се там да си остана – огромно пространство с книги, филми и всякакви “подарки”, място за отдих и четене. леко мрън, защото почти 90% от книгите там се издават с дебели корици и елегантни подвързии, заради които чак ти се дощява да си направиш кабинет с лавици до тавана..

Някои неща трудно се учат на тези години, но пък кой не обича предизвикателства?

Москва ще запомня и с още нещо – първото ми качване на кънки на лед (по-добре късно, отколкото изобщо), което си е интересно преживяване. “Каток”-ът беше на Червения площад и с прекрасна музика за фон, което направи нещата съвсем автентични. същата вечер се озовахме и в прословутото московско метро, което е наистина впечатляващо. всяка станция е с различен облик, ние използвахме една, строена 1938г., а ескалаторът ни (с 35 градусов наклон) беше толкова дълъг, че някъде към средата не се виждаше откъде си тръгнал и къде ще стигнеш. да се чудиш и маеш как са го строили.

Гледка към “Сити-то” – комплекс от бизнес сгради, вдигнат като за едно мигване време

ако през деня градът изглежда сив, то през нощта Москва знае как да омае с пищност и грандиозност. доказват го умопомрачителните панорами от две места: Калина Бар – много приятно местенце на 21 етаж за коктейли (базирани на водка, разбира се) и прекрасна кухня и 34-я етаж на Triumph Palace (където бяхме отседнали). в последната, наречена още Мордор заради светещия си връх ;о), живеят най-различни люде само в 930 апартамента + -. мда, тук всичко е голямо и по много.

Достолепната осанка на “Триумф палас”

за сравнително краткия престой, успяхме да посетим още едно невероятно място – Оръжейната палата. тя се намира в самия Кремъл и съхранява истински съкровища като от приказките – оръжията на руските воини от различни периоди, изкусно изработени съдове от злато, сребро и скъпоценни камъни, подарявани на руския двор от европейските посланици, тронове и одежди. най-изумителни за мен бяха каляските в естествен размер, както и шейната на Екатерина (нещо като мини Икарус на ски), чиято пищност и майсторска изработка те пренася век-два назад в една друга реалност.

Тази година се навършват 120 години от създаването на ГУМ – Главния универсален магазин, който е на Червения площад

на тръгване от Москва бях леко учудена защо трябва да сме 2 часа преди полета на летището.. е, разбрахме защо. check-in-а на трийсетина души продължи повече от час без видима причина, а после ни смениха гейта в последния момент, та за малко да изпуснем самолета. това го казвам за всички, които си мислят, че неуредици има само у нас и навън животът е мед и масло. нищо подобно. неуредици има навсякъде, просто ако се радваш на висок стандарт, ги преглъщаш по-леко и имаш достъп до култура и ресурси. та след поредно завръщане от чужбината, си мисля, че най-добре е човек да цени това, което собствената му страна има, и да се стреми да пътува повече, за да обогатява ум, душа и мироглед. дай боже всекиму.

Малката ми племенничка в Измайлово – чудно местенце с приказни дървени къщички като от захар – малко запуснато, но все още атрактивно
Добавената стойност на Москва – творчески дейности с любимите ми племеннички
С НовъIм Годом! :о)