5 дни в Прага

почти месец след пътуването до Прага, сядам да понапиша впечатления. a те са безкрайно много, в най-различни посоки. докато предварително прехвърлям мислите си, установявам къде с хумор, къде ужасена, че вътрешно “подготвям” този текст като статия за списанието (!) явно вече съм изкривена, неизбежно е :о). и така – Прага е изумителен град. и ние, и приятелите, които бяха за втори път и се изявиха като своеобразни гидове из кръчми, забалежителности и галерии, бяхме дружно категорични, че това е град, в който бихме живяли с удоволствие. това е земя на бира, стъкло и замъци.

Някъде в облаците
първо държа да споделя, че полетът до Прага беше първият в живота ми и затова бях двойно развълнувана. ако и не бях толкова скапана от предходните работни дни, сигурно щях да съм в подходящ възторг от изгрева, който се разля, пронизвайки облаците и превръщайки ги в огнено развълнувано море. щом успях дори да подремна в самолета, значи нямам страх от летене :о) (един страх по-малко, колко хубаво) само почувствах онова злокобно надигане в стомаха, докато набирахме скорост, което изпитваш в бързите асансьори, но то се преживява. онова, което ми прави впечатление е, че се гледа доста през пръсти на указанията за безопасност – аз както летя за първи път, нищо не отбирам от брошурките, а чешкият екип говори такъв английски, че да 
не му се налага на човек да изпада в аварийна ситуация.

Спокойствие и красота
слизаш от самолета, излизаш от летището и различното те блъска веднага. предлагат ни транспорт до хотела и се озоваваме в нов VW, чийто шофьор изглежда като аристократичен преподавател от университета (с риза, пуловер с V-образно деколте и очила с тънки златни рамки) и кара с такова върховно спокойствие, че започваш да се оглеждаш странно. наистина, това е една от най-големите разлики със София, която се набива рязко в погледа ти – тук се кара бързо, но изключително спокойно, толерантно и се спира на пешеходци. не се чуват клаксони, има задръствания, но няма тарикатщини тип – да се изцепиш най-отпред, за да прекараш другарчето. на пешеходци спира дори трамваят, за да даде път. ех, на какви светлинни години развитие сме, божкеее…
както и да е, разтоварваме се в хотела, който е почти в Стария град и се гмурваме в слънчева Прага. тук определено си струва да вдигаш поглед нагоре, докато се разхождаш – всяка сграда е уникална, с детайли и орнаменти, които спират дъха и обектива ти на всяка крачка. вътрешните дворчета и кафетерии имат своя собствена атмосфера и аромат. първото местно кафе изпиваме точно в едно такова приятно място, в което всички столчета са различни, а масите са направени от стари крачни шевни машини. после се отправяме на разходка из Старое место, като се промушваме из лабиринта от калдъръмени улички, пълни с шарени магазинчета за бижута, сувенири и стъкло. въпреки че сме “извън сезона”, се усеща невероятната космополитност на града – край нас се движат японци (някои в традиционни кимона), испанци, гърци, индийци, които снимат ли снимат, а на прословутия часовник на всеки кръгъл час стоят като хипнотизирани с поглед нагоре, за да видят фигурките. всяка сграда е красива, пипната, на мястото си. дори капаците на шахтите са произведения на изкуството. минаваме Карловия мост и разходката минава в паркче наблизо. не мога да се въздържа да не спомена обществената тоалетна, която се намира там. това е най-хайтек тоалетната евър. цялата е в хром и алуминий и това, че не я снимах беше само, защото все пак не ми се щеше да изглеждаме като тоталните аборигени. но е впечатляващо. тези дребни детайли са провокация, защото разбираш в какво и къде живееш.

Кулинарен оргазъм
още първата вечер опитваме местния специалитет, наречен Колено. е, него просто няма как да не го снимам – това е килограм месо, което слагат пред теб на дървена дъска.. и започва голямото борене и поливане с бира. няма такова преяждане като в Прага, готвят божествено, от предястията до десерта, в огромни порции и аз една седмица след прибирането бях на жасминов чай :О))). в едно прекрасно кафене опитваме лимонова Бехеровка, това е 38-градусов специалитет (нелимоновия вариант е нещо като шведска горчивка), който се поднася с лед в ракиени чашки на столче. гарнирано с бял чай и домашни лакомства от типа медена торта и щрудел.. ех, ех… дайте ми деветия стомах насам, моля.

Раят за художниците
галериите в стария град са “скрити” из уличките и ги намираш с доста обикаляне. затова пък вътре можеш да се изгубиш с часове. тук е раят за художниците, а и за ценителите на техния труд. галериите представят почти изцяло руски и украински автори, предимно картини с маслени бои и на цени, които са космически сравнени с българските. голямата разлика тук е, че навсякъде в Прага се продават принтове (висококачествени репродукции) на оригиналите, които са на достъпни за всеки цени. това се счита за нещо съвсем нормално, за да може и тези, които не биха дали по 2000 евро за оригинал, да имат късче красота за себе си. за жалост у нас пазарът все още не е готов за това и на принтовете се гледа с лошо око. всъщност поредната разлика. разглеждаме няколко галерии – 2-3 от тях ми правят много добро впечатление, в едната си купуваме принтове на украинеца Тарас Лобода. а, друго нещо – каталозите на художниците също се продават – подарък са само, ако си купиш оригинал.

Шопинг
Прага е град, в който умеят да ти вземат парите, а ти с удоволствие се разделяш с тях. магазинчетата са приятни, шарени и уютни. особено онези вещерските, пълни с шишенца и билки, и всякакви ръчно изработени чудеса, в които продават автентични, като излезли от приказките моми и се носи аромат на канела и лавандула. е в тях ти се иска да оставиш торба с пари. различен е дори молът, който така и не смогваме да обиколим целия. достатъчно е, че кафенетата те предразполагат към часове размазващ престой, а в някои от марковите магазини си струва да пазаруваш стоки, които у нас са на безумни цени. а пък Zara тук няма общо със софийските (не че съм особен фен), но в Прага магазинът е на 2 етажа и огромна площ и доста по-благ асортимент. изобщо, да живеят кредитните карти!

още снимки >>