последните летни дни

четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие.

първият ден пропътувахме цялата Kassandra. в Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято – с вид на стар морски вълк.

това не е заведението, но толкова ми харесаха спираловидните стволове на растенията, че не устоях 🙂

в търсене на малко по-ненатоварено място за плажуване, по пътя попаднахме на Pefkochori: с почти празен плаж и с набелязани къщи на първа линия за следващия сезон – случайните Прочети повече последните летни дни

лято на село

близо десет години вече, откакто съм на свободна практика, но по ред причини това е първото цяло лято, което прекарвам извън града. на село. стягаме багажа, в който освен храна, има пет платна (да не остана ненаработена), два чифта гирички, саксии с цветя (за да ми е красиво тези два месеца), книги, умора за 5 години назад и надежда, че дните на село ще заличат целия стрес на тези неописуемо трудни последни години…

първите 20 дни изобщо не усещам, че си почивам. чистене, разместване, изхвърляне, горене, пак чистене и отърваване от още излишни вещи. около рождения ми ден е несвойствено студено, палим камината и пека любимите ми шведски коледни сладки. декемврийско ми е някак. хубавото да си на село е, че хич не ми пречи да е гадно времето – на дъжд се спи още по-хубаво.

едва след 30-я ден започвам да усещам как времето се забавя, гласчетата на вътрешните маймунки затихват и започвам истински да се наслаждавам на мястото. след време, сигурно Прочети повече лято на село

среща със себе си

като замигат батериите ми на червено и започна да генерирам само “безсмислени” мисли (и гремлините превземат нервозния ми мозък), пътуването става животоспасяващо и може би единственото решение, способно да ме извади буквално от коловоза.
да пътувам сама пък е особено удоволствие, защото е нещо като подарък към мен самата – тогава не говоря много, ясно чувам мислите си, подреждам се, заземявам се и политам едновременно, виждам нещата по-мащабно и отстрани, размечтавам се, не следя времето, глезя се и си доставям си радост съзнателно: в този случай например бе дълга разходка по брега, докато кецовете ми се пълнеха с пясък и взиране в хоризонта, докато морския бриз отвя всичката тиня на градския живот от мен, после чаша кафе и шоколадово суфле и часове, прекарани в прелистване на нови книги, за да отнеса със себе си една-единствена.

покрай това кратко пътуване, установих за сетен път, че хората масово се страхуват да останат насаме със себе си и ако някой да пътува сам (не по принуда, а по собствена воля) го намират за странно, удивително и в графата “аз никога не бих го направил”. като заминавах, шофьорът на таксито ме пита, закъде пътувате, казвам, за морето. сама?! да, усмихвам се, мъжът е в чужбина, а аз отивам бризът Прочети повече среща със себе си

restart

понякога поканите за гостуване те отвеждат на неподозирани места, които иначе човек никога не би му хрумнало да посети. първото пътуване за сезона ни отвя в Макри, малко гръцко селце до Александруполи, което ни зарадва с живописния си плаж и Прочети повече restart

просто дишай…

живително дълбоко вдишване… хипнотизиращ напев от нетърпеливите пръсти на морската пяна… изобилие от изкусителна храна… унес – сън на хладна сянка… слънчеви лъчи по загорялата кожа… гальовен бриз и сол по устните…
омиротворяване.