“Тристан и Изолда”

когато бях малка, вкъщи имаше една дебела Книга за операта. от четене и разгръщане беше станала на нищо, но пък бях понаучила повечето либрета наизуст (сигурно оттогава е тази моя любов към драмата)… вкъщи се слушаше опера – дядо ми, майка ми, вуйчо ми. водеха ме на постановки като дете, после ходех често като студентка. и сега, понякога си пускам избрани арии и сядам на пода в ателието, и като погледна оттам през прозореца виждам само небе… за операта трябва нагласа – поне аз не мога да я слушам току така…
та днес празнувах необичайно – с “Тристан и Изолда” в Операта :о)
признавам, че ми беше много любопитно. не само заради съвета на един колега художник да пробвам да рисувам на Вагнер. не. просто харесвам тази любовна история, отзивите за предишните вагнерови постановки бяха блестящи, а и момчетата от Elektrick.me отново са част от екипа.
накратко, впечатлена съм. впечатлена съм от смелостта да поставиш такова произведение, което по мое скромно мнение е предизвикателство и за изпълнители, и за почитатели на музиката (особено за онези, които не са добре запознати с музиката на Вагнер). впечатлена съм от професионализма и издържливостта на музикантите, от минимализма и визуалните решения на сценографията, от огромния труд, който очевидно стои зад спектакъла.
иначе за съжаление, едва ли ще се причисля към трайните вагнерови почитатели. драмата и продължителността на произведението значително натежаха, а немският език за мен е твърде суров. сега вече разбирам защо наричат Вагнер тежък за възприемане. и все пак – за първо по-сериозно съприкосновение с творчеството му, съм доволна. интересно е да се види, да се чуе, да се преживеят тези дълги часове (влязох в Операта в 15:30 и си тръгнах в 21:40). а и какво по-хубаво от един необичаен празник?

снимка: bulevard.bg

“Веселите уиндзорки”

ще започна отзад напред: малко бяха аплодисментите! на мен ми се искаше ръкопляскането и виковете браво на продължат, докато ме заболят ръцете!
отдавна не бях си причинявала театрална смехотерапия, но “Веселите уиндзорки” напълно оправда и заглавие и очаквания. пиесата е сравнително малко играно у нас Шекспирово произведение, чието действие се развива бурно и динамично в благопристойната английска атмосфера на лятната кралска резиденция Уиндзор. детайли няма смисъл да разказвам, само ще споделя, че си струва поне няколко пъти да се попие тази взривоопасна комична енергия. и макар че целия екип се справи много добре, за мен блестящо и нечовешко изпълнение направи Иван Бърнев, който буквално се обърна с хастара навън и избухна в най-зашеметяващия “телесен” монолог (не знам как по друг начин да опиша това, което се случваше на сцената), който съм гледала досега.
Адмирации и пак: като си представя какъв труд и усилия стоят зад една такава постановка, малко бяха аплодисментите!

Снимка: monitor.bg