Цитат на деня

За мен най-важната и трудна част на това да бъда художник е да определя каквa е моята цел и посока. Това означава всяка сутрин да се събуждам изпълнена с енергия и позитивна настройка, за да се отдам на максимални обороти на работата. Повярвайте ми, невинаги ми се получава, но все пак добрите дни са повече от лошите. И това е така въпреки на моменти хаотичното и бясно темпо и тоновете разсейващи подробности, с които ни залива животът. Да бъдеш артист, дори като призвание не е лесна работа, но пък от друга страна повечето неща, които си струват да бъдат правени, не са лесни.
Марла Багета, художник

“Manifesting drive and direction to me is the most important and hardest part of being an artist. This means waking up every day with an active mind and positive attitude to put yourself as fully as possible into the work. Believe me, I’m not always good at this, but the good days outweigh the tough ones.This in spite of the sometimes chaotic pace and volumes of distraction that our lives and culture throw at us. Being and artist, even as a vocation isn’t easy, but then again most things worth doing aren’t easy.”
Marla Baggetta, artist

La Maison Du Pastel (Къщата на пастела)

photo by Jacky Naegelen

денят започна вдъхновяващо! семпъл и симпатичен сайт на френска марка пастели ме потопи в магията на ръчното производство. работилничката съществува от 1720 година, а марката Henri Roche носи името на човека, който, общувайки с артистичното съсловие в лицето на Legros, Whistler, Degas, Chеret и много други художници, създава уникална серия пастели, които в началото на миналия век са наброявали 1650 цвята! препоръчвам видео материала, който показва процеса на направата на пастелните стикове и пресъздава атмосферата по невероятен начин. заслужава си да се видят и колекциите от фотографии, направени в La Maison Du Pastel от Jacky Naegelen и Wilfried Louvet.

photo by Jacky Naegelen

via Soft Pastel News

P.S. от продуктовия каталог става ясно, че цената на един стик е от порядъка на 20 Евро, а пълната гама цветове струва 8,500 Евро… това бие дори Schminke, мрън.. може би някой ден все пак… :о)

Margaret Dyer

за онези, които смятат, че картините с пастел трябва да са в по-нисък ценови клас от маслото например: това са произведенията на Margaret Dyer >>

горната картина – Bikes in Snow – струва 5000$, а The Bath – 2700$.
в такива моменти ми се дощява да съм на американския пазар, пък нека е криза..

Margaret_thebath

дамата споделя, че след като 20 години е рисувала с пастели, изведнъж е започнала с масло. е, моите “пастелни” години са наполовина, но скоро смятам да удовлетворя бясното желание да грабна четките..

пастелно


знам, че отдавна трябваше да попиша за пастела като материал – може би още, когато уеб сайта ми започна съществуването си преди 6 години. сегашната публикация е провокирана от твърденията на доста галерии у нас, а и в Европа (в Щатите пазарът е съвсем различен), че пастелът като средство за рисуване не е особено популярен и съответно е рядко търсен от клиентите. моят опит от последните години пък показва точно обратното. парадоксалното е, че продавам картини със сух пастел, като в много от случаите клиентите дори не питат какъв материал е това. тях ги интересува по-скоро от емоцията и цветовете, отколкото средството, с което са постигнати. според мен по-слабата популярност на пастела идва от нежеланието на хората на изкуството да “образоват” поне малко клиентите, от погрешната оценка на пастела като “по-нетрайно” средство, използвано предимно за скици и съответно несправедливо класифицирано като по-евтино от традиционно известното на всички масло.

ето малко факти за пастелите, ей така за обща култура:

история >>
шведската художничка Шарлот Херцфелд разказва на сайта си, че производството на пастелните стикове датира още от 16ти век, а добива изключителна популярност през 18ти век. венецианската художничка Rosalba Carriera (1674-1757) прави портрети с пастел и става известна и почитана в двора на Луи XV. френският двор буквално се влюбва в кадифената повърхност на пастелните картини и става модно да си поръчаш портрет с пастели. говори се, че през 1780 година само в Париж се подвизават не по-малко от 2 500 пастелисти. парижката мода бързо се разпространява и в останалите европейски държави.
според wikipedia наименованието “pastel” произлиза от италианската дума “pastello”, която означава “малко руло тесто”. френската дума пастел пък се появява за първи път през 1675 година.

състав и видове пастели >>
пастелите биват сухи (soft pastels) и маслени (oil pastels), състоят се от чист пигмент, който се размесва с вода, докато се получи консистенция, подобна на тесто. най-често тя се оформя на цилиндрични пръчици (sticks), които се оставят да изсъхнат. понякога като средство за по-здраво свързване на пигмента се използват гума Arabic или гума tragacanth. маслените пастели представляват пигмент, смесен с восък или несъхнещо масло.

издържливост >>
тъй като в пастелните пигменти няма материал, който да остарява и да се окислява, картините с пастел остават свежи като цвят и в състоянието, в което са напуснали статива, независимо от годините. от предишни векове до нас са достигнали пастелни картини и рисунки, които днес изглеждат така, сякаш са нарисувани вчера и ще продължат да изглеждат по същия начин и след значителен период от време.

марки >>
Schminke, Sennelier, Rembrandt, Unison, Daler – Rowney, Winsor and Newton

художници >>
историята помни много художници, творили с пастели – сред по-популярните от тях са Chardin, Redon, Vuillard, Cassatt, Monet. безспорно най-известният пастелист досега е Edgar Degas (1834-1917), който е и колекционирал картини на de la Tour и други художници. сред чуждестранните съвременни пастелисти с пастел работят Harley Brown, Richard McKinley, Ramon Kelly, Maggie Price, Astrid Volquardsen, Deborah Christensen Secor, Alicia Sotherland (the list is to be continued).