мартенски филмов микс

The greatest Showman – да си първи в нещо винаги има своята цена, но пък какво удовлетворение е да създаваш! Хю Джакман е Пи Ти Барнъм – създателят на това, което днес наричаме цирк и шоубизнес, и неговото творение е истинска сбъдната мечта. не съм твърде голям фен на мюзикълите, но този е пищен, красив и човъркащ щекотливи въпроси, и усмихващ, което значи, че си е свършил работата.

All the Money in the World – вече рядко ходя на кино, но се случи да гледам точно този филм на голям екран. много силен, много размислящ. не само заради базираната на истински събития история, но и заради челния сблъсък с един свят, който малцина от нас познават или някога ще познават – света на свръхбогатството. и може би по-добре..
не знам как щеше да е Кевин Спейси в ролята на Гети (най-вероятно се е справил отлично с типичната си ръбщина), но и заменилият го Кристофър Плъмър неслучайно беше с Прочети повече мартенски филмов микс

La La Land

красив, old-school, романтичен до безобразност.
за мечтите и смелчаците, които самоотвержено ги следват, no matter what.
за всички, които обичат. и са готови да платят цената.
welcome to La La Land.

Nine

да надникнеш в главата на творческия гений, може да се окаже любопитно, очарователно и пленително, но и доста “страховито” преживяване, особено ако става дума за режисьор, изгубен в хаоса на собствения си живот и търсенето на муза и затиснат от неизменните клишета, съпътстващи твореца (гледала съм всичките ви филми! ранните ви филми бяха страхотни! обожавам визията ви за религията и сексуалната революция!)…моля?!
силата на Nine, създаден по едноименния бродуейски спектакъл, е в драматичното осветление, внушителния актьорски състав (Даниел Дей Луис, София Лорен, Мариойн Котияр, Никол Кидман, Кейт Хъдзън, Пенелопи Круз), в музиката, от която настръхваш и в елегантното, ту черно-бяло като овехтяла снимка, ту цветно и пищно движение из спомените и фантазиите на режисьора, и естествено типично по италиански – в тънката граница между хумора и сериозното. най-сериозната идея във филма всъщност, (поднесена като зададен от журналист на поредната пресконференция въпрос) е дали един творец създава най-добрите си произведения докато е неизвестен… защото успехът е измамен и носи бремето на очакванията за непрекъснато надскачане на собственото въображение, пък било то и гениално… а този стремеж спокойно може да те доведе до лудост.