“Коко Шанел”, Анри Жидел

“Според вижданията на Шанел първостепенно значение има силуетът, основната линия. Спешно трябва да се премахнат всички излишни украси, всички финтифлюшки, и като цяло, всяка технология, която може да развали изчистената линия на силуета. Така Габриел извършва една и съща операция и при дрехите, и при шапките. Непрестанното търсене на строгостта и избавянето от излишества, свързани с използването на евтини тъкани, превръща бившата пансионерка на монахините в янсенистка в модата. И не е изключено строгостта на архитектурата в Обазин, суровостта на униформата на “сестрите”, обучавали малката Габриел, да имат до някъде пръст в изграждането на вкусовете на Коко Шанел.”

на тази биография на “мадмоазел” попаднах на рождения ми ден, докато традиционно търсех книги за подарък “от мен за мен”. първоначалните опасения, че липсата на пряка реч ще е фатална за задържането на интереса, бързо се разсеяха – книгата е динамична, фактите от живота на Шанел са поднесени отривисто, стегнато и с достатъчно информация за тогавашната историческа обстановка. с други думи, поглъща се леко и безпрепятствено. това, което изкристализира като идея за мен, за пореден път е, че израстването и достигането на величие на артиста действително е следствие от набор обстоятелства и фактори, съчетани с правилните качества и изключителна воля и целеустременост. ако Габриел не е срещнала точния човек, който да инвестира в начинанието й, ако не е била войната (която създава условия за процъфтяване на специфични видове бизнес), ако не е попаднала сред артистичния елит на своето време и ако не е притежавала мощния си характер, твърде вероятно Коко Шанел никога е нямало да създаде своята модна империя. удивително е всъщност нейното умение да сграбчи момента, да улови възможностите, които са се появили пред нея и да създаде от тях и от всичко, което извира от същността й, красота и безсмъртие.

и откъс от филма, който добре илюстрира редовете на книгата:

“Yves Saint Laurent”

каква е цената да си наричан гениален? висока? драматична? помитаща?
всички накуп?

на първата му пресконференция, при поемането на модна къща Диор, Ив Сен Лоран признава, че се страхува да не се провали – това адско вътрешно напрежение го съпътства от първия до последния ден, при създаването на всяка нова колекция, независимо или тъкмо поради гения си – твърде млад той вдига летвата прекалено високо и очакванията към него неслучайно са космически. следват години свирепа вътрешна борба, в която не триумфите и паденията са страшните, а всичко между тях – онова, равното, в което трябва някак да се научиш да живееш с демоните си или да унищожиш всичко, което си.

3 години след появата на биографичния роман, вече е факт филмът Yves Saint Laurent, създаден по книгата. прекрасна кинематография, вълнуваща музика и драматична игра на Пиер Нини. надникване в най-мрачните кътчета от душата на твореца…

“Елегантността е ослепителна рокля, толкова съвършена, че да не посмееш да я носиш два пъти. Обичам ексцентричното, забавното, неочакваното…”
__________________________________

“Голямата тайна на моделиера се разкрива, когато роклите му се обърнат наопаки.”
__________________________________

“Както творецът трябва да намери стила си, така и жената трябва да намери своя стил. И когато е разбрала какъв е той, каквато и да е модата в момента, тя ще бъде сигурна, че е привлекателна.”
__________________________________

“Модата не е изкуство, а занаят. Това означава, че отправната й точка и целта й са нещо конкретно. Женското тяло, а не абстрактни идеи, които са интересни сами по себе си. Роклята не е архитектура, а дом. Тя не е ушита, за да бъде съзерцавана, а за да бъде обитавана. Жената, която я носи, трябва да се чувства красива в нея и да й е удобно. Всичко останало е измишльотина.”
__________________________________

“Женствеността е в самата жена, не в това, което носи.”
__________________________________

“След толкова години разбрах, че най-важното в една рокля е жената, която я носи.”
__________________________________

“Как се ражда една рокля? От жест – отговаря той – Всичките ми рокли се раждат от някакъв жест. Рокля, която не отразява или не напомня някакъв жест, не е сполучлива. След като си намерил жеста, можеш да избереш цвета, окончателната форма, платовете. Всъщност в този занаят човек постоянно се учи.”
__________________________________

“Казват, че модата трябва непрекъснато да се променя, но когато тя открие себе си, няма нужда да се променя – тя се превръща в стил. За мен важното е да направя по-изискан този стил, а не да променям заради самата промяна.”

Из “Ив Сен Лоран Биография”
Лоранс Бенаим

Ole! Flamenco Fashion Show

все повече се убеждавам, че в някой друг живот съм живяла нейде из Андалусия: фламенко танците, испанските ритми, характерните напеви и клапинги, драматичната светлина и страстта по лицата на танцьорите мигновено ми причиняват лудо кипване на кръвта, настръхване и задъхване, сякаш огън лумва из вените и иска да бясно да излезе навън! сигурно затова продължавам да рисувам тази серия картини с нестихващо удоволствие – като спомен за нещо някога било…

повод за този пост обаче е едно събитие, свързано с фламенкото, което се провежда всяка година в Севиля – International Flamenco Fashion Show. в продължение на седмица на модния подиум се представят фламенко тоалети и аксесоари с изумителна пъстрота и пищност, а снимковия материал е сам по себе си произведение на изкуството.

Models present creations by Vicky Martin Berrocal during the International Flamenco Fashion Show in the Andalusian capital of Seville February 3, 2011.

и малко видео материали от ревютата 2011:

коко преди шанел

за по-малко от два месеца имах удоволствието да се насладя на две много идентични и силни версии за живота на Шанел преди да придобие известност. в първия филм ролята е поверена на любимата ми Шърли Маклейн, която с лекота играе леко троснатата, “над-нещата”, цапната в устата и станала преживе легенда Коко Шанел и в ретроспекция се връща към “прохождането” в модата. втората версия отново радва със силно актьорско присъствие – Одри Тоту прави поредна запомняща се роля след Амели Пулен и Най-дългия годеж. нейната Габриел е млада, (тепърва става Коко), търсеща себе си, с огромни тъмни очи, които с изпитателен поглед запечатват всички онези отблъскващи детайли (огромни като торти шапки, които “ти пречат да разсъждаваш”, задушаващи корсети, прекалено натруфени бужута и неудобни костюми за езда), за да открие собствения си леко мъжкарански и изчистен до полуда за тогавашните времена стил. интересно ми се стори, че обикновено родените с талант хора от малки осъзнават силата си и знаят какво искат да постигнат. при Коко процесът е немалко мъчително себеоткриване, постепенно отдаване на сътворяването на изисканост и елегантност (тя не е просто моден дизайнер или моделиер)…
гледайки историята за “началото”, особено на фона на музиката на Alexandre Desplat, ми мина през ум колко сме благословени като хора на изкуството: когато ни застигне смазваща, изпепеляваща драма, единственият естествен изход за оцеляване, е потъване в сътворяването, неуморно, почти в безсъзнание, за да не рухнем от силата на болката. в този смисъл няколкото кадъра с ръцете на Шанел в близък план след загубата на любимия човек, докато разкроява и “общува” с плата, са разтърсващо ритуални и ме накараха да настръхна…
“Някой ден те ще се бият за място на нашата маса.”, заявява категорично все още неизвестната Коко с поглед към тълпа отегчени богаташи. едно-единствено изречение понякога е достатъчно емблематично за силата на характера, способен да създаде цяла империя от нулата.

откъс >>

кратък коментар на Одри Тоту за филма (на очарователен английски 😉 >>