октомврийски филмов микс

Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂
действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития…
не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. много мрачен, но великолепен и разтърсващ.

The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни. интересното на този мини сериал на ВВС е, че макар да е базиран на случки от 1965 г, всичко в него е до голяма степен актуално и днес.

Zoe – ако имаше хапче, което симулира ефекта на влюбването, бихте ли го взели? а дали бихте се пристрастили към това толкова еуфорично преживяване? може ли любовта към AI партньор да е по-истинска от тази между човешки същества? кое всъщност е Прочети повече октомврийски филмов микс

августовски филмов микс

The Man in the High Castle – как би изглеждал света, ако WW II беше спечелена от нацистка Германия, разделен между нея и Япония… създаден по романа на Филип К. Дик, макар и не следващ го буквално, сериалът на моменти е смразяващо кръвта дежа-вю за спомнящите си предишния ни социален ред… едно от нещата, които ми харесват, е нюансирането в ценностната система и от двете страни – и на господстващите, и на Съпротивата. докато чакам трети сезон, с удоволствие чета романа.

Loving Pablo – ох, колко му отива на Хавиер Бардем да играе луди грандомански нарко босове! просто е брилянтен като Пабло Ескобар, размяткващ еднакво противно и голия си тумбак, и манията си за величие. удоволствие е да ги гледам заедно с Пенелопе Круз като двойка на екрана, затова очаквам с любопитство и Everybody knows, където отново си партнират.

Designated Survivor – макар че му липсва бруталността на House of cards и човек трябва да се абстрахира от прекалените американизми, Последният оцелял е добре направен, държи те и изисква да бъде изгледан на един дъх. не ми се мисли какво им е на (мислещите) американци в момента.

To the Bone – тежка за смилане тема, както визуално, така и емоционално… да не обичаш себе си до степен, в която бавно се самоубиваш, гладувайки… трябва повече да се говори за тези проблеми и то с емпатия и без осъждане. браво на Лили Колинс за избора на роля и за изпълнението.

Book Club – свалих този филм за майка ми, но трябва да призная, че чистосърдечно се посмях с бабите, отнесени от вихъра на 50-тте нюанса :).

юлски филмов микс

този “летен” месец в микса: един футуристичен екшън, изпипан точно по Спилбъргски, две комедии (американски, чак да не повярваш), три базирани на истински събития филма (за първия чернокож съдия във Върховния съд в Щатите, за Зам. директора на ФБР по времето на Хувър и за никому неизвестната жена, чиито ДНК материал е послужил за хиляди лабораторни изследвания и намиране на лечение на почти всички значими болести през последните десетилетия), две анимации и гениалният, напластен до невъзможност с ретроспекции и обрати, втори сезон на Западен свят. enjoy 🙂

Ready Player One

Game Night

Gringo

Marshall

Mark Felt: The Man Who Brought Down the White House

The Immortal Life of Henrietta Lacks

Peter Rabbit

Isle of Dogs

Westworld S.02

майски филмов микс

Goodbye Christopher Robin – прекрасен и тъжен едновременно, красиво заснет, с толкова много теми в сюжета – от травмите на войната, през несъвършеното бащинство до създаването на най-любимата детска книга на всички времена и последиците от липсата на обич и ненавременната и ненужна за едно дете известност. освен този филм скоро излиза още един за Кристофър Робин, но на мен поне ще ми трябва известно отстояние във времето, за да го гледам.

The Avengers: Infinity War – толкова се изписа за този филм, че не бих си позволила изобщо да анализирам. само ще кажа, че го гледах на екран и си струваше, историята се разгръщаше толкова плавно, че не усетих как минаха тези два часа и половина. и слава богу, чувството за хумор! иначе в youtube изгледах няколко интервюта с част от Отмъстителите, май епично са се позабавлявали по време на снимките :).

Alibi.com – трябва да им призная на французите – знаят как да правят комедии (още от времето на Луи дьо Финес) (за разлика от американците, които напоследък Прочети повече майски филмов микс

The Marvelous Mrs. Maisel

истинска нова перла сред останалите, пълни с насилие и криминални елементи сериали. Невероятната мисис Мейзъл е ситуиран в бляскавите 50 години на миналия век и под очевидните пластове острумие и динамика се нищят доста актуални и днес теми: патриархалното семейство, отношението към жените, ролите, които приемат и маските, които носят, за да са “приети” в социума, какво е да си жена с реализация, “застрашаваща” мъжествеността на човека до себе си, трудностите, които съпътстват разпознаването, отстояването и развитието на таланта.
главната роля е поверена на една изключително чаровна дама, която за първи път видях с малка роля в House of cards. тук е наистина невероятна и съвсем заслужено вече отличена със Златен глобус за ролята си. чакам втория сезон и само мога да се надявам на същия заряд.