Книгите на лятото

Преди години традицията повеляваше на рождения ми ден да отида “на книжарница” и да напълня кошничката с колкото мога да нося… С течение на времето нещата доста се промениха – все по-трудно ми е да намеря интригуващо и добре написано четиво, което да поискам на хартия. От една страна, бидейки от поколението чело и препрочитало от ранна детска възраст грамадната родителска библиотека с класическа литература, вече все по-трудно нещо ме грабва, изненадва, завладява и омайва. Напоследък се издават тонове книги, но повечето като че ли са продукт на времето си – повърхностни, не особено оригинални, често с недобър превод.
От друга страна минимализмът, към който осъзнато се стремя, възторжено приветства Pocketbook-a ми, който ми позволи тази година да не мъкна на село десет килограма хартия, а да тръгна само с една физическа книга и строен списък такива в електронен вид. Споделям тук някои от тях, като кулминацията на това лято определено постави “Където пеят раците”, за която писах отделно.

“Фигури”, Мария Попова

Колосалният труд по проучванията, които Мария е направила за тази книга, е респектиращ. Тя обаче съвсем не е лесна за четене, защото представлява канонада от житейски факти, преплитане на съдби, срещи и постижения, които се движат от поколение на поколение подобно на сложен и объркващ танц. Някъде около петдесетата страница установих, че е по-лесно да се чете с wikipedia под ръка, защото много от “фигурите” не са особено известни, освен ако човек не се движи в академични и интелектуални среди с богата обща култура. Определено е предизвикателство за ума в днешната култура на бързо-лесно-повърхностно-смилане-на-информация.

“Мосю Жан в преследване на щастието”, Томас Монтасер

Достави ми истинско удоволствие, каквото преди години съм изпитвала, четейки Цвайг и Ремарк. Мъничка книжка, стопляща сърцето с усещане за плавност, напевност и поетичност.

“Цветя за Алджърнън”, Даниел Кийс

Много пъти съм вземала в ръце книжното издание на Кибела и така и не си я купих. Звучи като научна фантастика, но всъщност не е. Книгата е разтърсваща като идея, успя да ме шокира, размисли, накрая сериозно ме натъжи, но определено си струваше. Един съвет, не четете анонса към изданието, защото си е спойлър отвсякъде. Има стар филм по романа с Матю Модайн, който сигурно съм гледала, но силно се надявам да направят и по-съвременна версия.

Прочети повече Книгите на лятото

Поезията на Atticus

Две от изненадите за таз’годишния ми рожден ден се оказаха със забавна противоположност: едната беше Pocketbook (вече официално съм причислена към електронно четящите), а другата – две невероятни книги с поезия, които ме очароваха и като съдържание, и като полиграфия.
Ако трябва да опиша стила на Atticus, (който подобно на Банкси, се изявява само с творчеството си, без да разкрива самоличност), то може би “съвременно хайку” доста би се доближило до усещанията ми, въпреки че не всички са кратки. Що се отнася до самите стихосбирки – ето така си представям, че трябва да изглеждат книгите днес, за да искам да ги притежавам на хартия в тази дигитална ера: пипнати, с внимание към детайла, разнообразни и оригинални като дизайн, безупречни като качество и толкова тактилни, че ми се иска да ги разгръщам отново и отново. С две думи – вдъхновение!

Atticus може да следвате в Instagram, а тук споделям някои от стиховете, които ме докоснаха:

“Break my heart
and you will find yourself inside.”

“Do not fall in love with me
for I will break your heart
long before you realize
you were going to break mine.”

It's not the fear of losing them
that scares us,
it's that we have given them
so many of our pieces
that we fear losing
ourselves
when they are gone.
Прочети повече Поезията на Atticus

Малки летни удоволствия

За първи път от няколко лета насам, успявам да се насладя с усмивка на любимия си сезон, без дори веднъж да съм стъпила на морския бряг. Сигурно, защото в мен се разлива от онзи, хубавия покой, който ми нашепва, че всичко е точно там, където трябва да бъде и мога най-после с безгрижно сърце да се слея с песента на щурците…
Един от най-хубавите ми детски спомени е как в горещите летни дни, чета любима книга, изтегната на легло, покрито с прохладно бяло шалте, а до мен се кипри изкушаваща купа с тъмно-червени череши. може би затова и сега, след толкова години, в юлската жега покрай рождения ми ден, книгите изведнъж започват да придобиват особена, почти магическа притегателна сила и аз с удоволствие се отдавам безпаметно на тяхното очарование. Ритуалът на рождения ми ден да си подаря няколко часа сред книги и прелистване на страници този път се случи в безкрайно приятната атмосфера на Greenwich Book Center. Ето с какво си тръгнах, а дългият, предварително надиплен списък, намаля едва наполовина…

“Знакът на всички неща” – Елизабет Гилбърт

Тази жена ми пълни сърцето всеки път, щом се докосна до редовете й – цветущият й изказ ме докарва до истински екстаз от четенето, какъвто човек изпитва, когато е трайно пристрастен към него. Историята се лее динамично, въпреки забавната описателност и ти се иска буквално да я погълнеш наведнъж, само, за да започнеш отначало. След като прочетох последния ред и затворих книгата, на лицето ми се мъдреше усмивка. Ето малко редове, които ме впечатлиха:

“Изблиците на ревност и злоба никога не са били одобрявани от Бога – продължи Беатрикс – и няма да бъдат одобрени в семейството ти. Ако имаш неприятни или невеликодушни чувства, остави ги да паднат мъртви на земята. Бъди господар на себе си, Алма Уитакър. Разбрано? (…) Съжалявам за теб, Алма Уитакър, че си такава егоистка спрямо другите. (…) Стани по-добра.”

(…) Не очакваше това, което почувства при първото докосване: свиреп, зашеметяващ порив на любов, преминал през нея като ридание.”

“Ако обичаш нещо достатъчно силно, то рано или късно ще ти разкрие тайните си.”

“Има едно ниво на мъката, което е толкова дълбоко, че изобщо спира да прилича на мъка. Болката става тъй силна, че тялото вече не може да я усети. Мъката сама се обгаря, зараства и възпира чувството. Такова вцепенение е вид милост.”

“Тайните са монети, които прогарят дупки в джоба и в крайна сметка винаги изпадат.”

“Колкото по-голяма е кризата, толкова по-бърза е еволюцията.”

“Вярвам, че еволюцията обяснява почти всичко за нас, и съм убеден, че обяснява абсолютно всичко за останалата част от естествения свят. Но не смятам, че смаа по себе си тя може да обясни уникалното човешко съзнание. Разбирате ли, няма еволюционна необходимост от такъв остър ум и дълбока чувствителност. Не ни е потребен ум, с който да играем шах. Не ни е потребен ум, с който да изобретяваме религията или да спорим за произхода си. Не ни е потребен ум, който да ни кара да плачем в операта. Всъщност изобщо не ни е нужна опера, нито наука, нито изкуство. (…) Не са ни потребни привързаността и любовта – не и в степента, в която ги изпитваме. (…) Ще ви кажа защо имаме такъв невероятен ум и душа, мис Уитакър, имаме ги, защото във вселената съществува върховен разум, който търси общение с нас. Този върховен разум копнее да бъде познат. Той ни призовава. Привлича ни към мистерията си и ни дарява със забележителен ума, за да можем да се опитаме да го достигнем. Той иска да го намерим. Най-много от всичко желае да се съедини с нас.”

“Градът на сънуващите книги – Валтер Мьорс

“Копелето на Истанбул” – Елиф Шафак

“За любовта и други демони” – Габриел Гарсия Маркес

“Златю Бояджиев- виденията на великия майстор” – Димитър Пампулов

“Изворът” – Айн Ранд

P.S. Отделно все така пресушавам епичната поредица “Колелото на времето” – в момента Книга 4 от 14
Чакат ме също биографията на Елизабет и Гена Димитрова, Кастанеда, както и Роксолана на Павло Загребелни… Сериозна програма за малки летни удоволствия…

Неповторимият Mike Stilkey


В първия пост за тази година споделям възхищението си от неповторимия американски художник Mike Stilkey. Неговите “платна” са кориците, гърбовете и страниците на стари книги, които той превръща в необичайни приказки и чудати инсталации.

Повече можете да видите на сайта на Mike Stilkey >>

Шърли Маклейн

Сигурно има хора, които никога не са чували за Шърли Маклейн. Което е малко странно предвид шеметната й кариера в шоу бизнеса (Бродуей, партниране с Боб Фос, Франк Синатра и Дийн Мартин, Джак Никълсън, Джак Лемън и дълго т.н.), предвид наградите и десетилетията в най-ярките светлини на прожекторите. Моите първи спомени за нея са от детските ми години с музикалните филми “Сладката Чарити” и “Сладката Ирма”, а откакто започнах да чета книгите й, я възприемам много повече като писател и изследовател на духовни въпроси, отколкото като актриса и танцьор.
Последните няколко седмици, покрай подготовката за изложбата, имах потребността да изляза леко от “канадския филм” (макар че всъщност Шърли е наполовина канадка по майчина линия ;о) и си направих един Шърли-Маклейн-маратон: препрочитане на няколко от книгите й и гледане на нейни филми, които съм пропуснала. Ето някои истински попадения:

Postcards from the Edge – партнира си с Мерил Стрийп, което само по себе си е уникална гледка и не е за изпускане 🙂

Terms of Endearment и продължението The Evening Star – това е коронна роля за Шърли, която тотално се е сляла с колоритната и своенравна Аврора Грийнуей

Carolina – в ролята на екстравагантната баба на Джулия Стайлс, известна с култовия лаф “Granny has to pee now” 🙂

Madam Sousatzka – и като най-сприхавата учителка по пиано на бъдещи виртуози

Coco Chanel – не мога да не препоръчам тази TV версия за Коко Шанел, защото на Шърли безумно й отива висящия фас и самоуверения, безапелационен тон на модна легенда

За мое огромно съжаление, част от книгите, издадени у нас, вече се намират само по масите за книги втора ръка. Ето моите фаворити, които силно препоръчвам, стига да ги намерите:

Танц в светлината

За да достигнеш плода

Камино

Паметта на душата

“Времето за мен винаги е било нещо, което трябва да се използва за творчество. Рядко ми се е случвало да не използвам времето си. Не умеех просто да го оставя да бъде – без да правя нищо – да го оставя да минава през мен, а не да се опитвам да го запълвам, докато минавам през него. За мен времето беше дефицитна стока, рядка и ограничена житейска ценност и аз не можех да си позволя да пропилея и частица от него.”

“Възрастта не значи нищо, ако човек не измерва времето.”

“Сигурно е вярно, че винаги, когато обикнем, по малко умираме.”

Шърли Маклейн, “Танцувай до последен дъх”