сигурно има безброй известни места по света, чието име обаче е просто абстрактно понятие, без точни координати и особено съдържание в съзнанието. така беше и Монреал за мен, преди да получа поканата от галерията и да реша, че ще заминем там за откриването. знаех, че е красив град, в който се провежда джаз фестивал … и толкова. хубавото е, че в нета има толкова информация, че човек може да се подготви доста добре предварително, както и направихме всъщност.

открийте разликите

кацаме след 12 часов полет и смилане на времето, каквото досега не съм преживявала (в София е 7 часа сутринта, кацаме в Монреал в 14:30 същия следобед). посрещат ни Гинка и Маги, които живеят от години в града – (и с двете се срещаме за първи път наяве), и информацията започва да се сипе още в колата. първото нещо, което забелязваме още на път от летището към хотела е, че колите нямат предни номера. обяснението е годишната такса “номер”, която автоматично свежда номера само до един. бързо ни осведомяват, че към дългия списък от такси има дори такава за притежаване на шофьорска книжка. редът се усеща някак във въздуха, кара се без напрежение, няма задръствания, а тъй като