Моля цитирайте художниците

Напоследък много често си задавам въпроса защо, когато хората цитират откъс от книга или стих, почти всеки път посочват автора, а с картините (респективно фотографиите) нямат никаква нагласа, че е необходимо да го правят. Сигурно, защото са “на Интернет”?

И тук съвсем не става дума за безумното и безогледно използване на изображенията – през годините приятели са ме информирали, че моя картина е използвана без разрешение например като модел за гоблен, или копирана едно към едно и то с цел продажба, или използвана в рендър на интериор или в логото на някой апокрифен сайт.

Не, тук става дума за ежедневното масово споделяне на картини / изображения в социалните мрежи, придружени или не от мъдри мисли, цитати или стихове, без да се посочва името на художника.

Моля цитирайте имената на художниците (фотографите).
Зад тези изображения стои труд, стоят идеи, стоят разходи, а посочването на име и/ или сайт не коства никакво усилие, напротив – създава правилна нагласа и възпитава култура и уважителна практика към труда на визуалните артисти.
Ако пък не знаете името на художника, посочете именно това – все някой ще знае и ще коментира.

На снимката: “Морето в мен”, детайл, автор Александрина Караджова, www.acrista.com
Ето, така 😉

“Abstract: The Art of Design”

Всеки път, когато открия поредица като тази, която засища глада за качествено съдържание в областта на изкуството, изпитвам възторг, възхищение и вдъхновение.

Изключително добре направени документални серии в два сезона, за едни от най-впечатляващите творци в своята си област, сред които Olafur Eliasson, Bjarke Ingels, Es Devlin, Platon. Силно препоръчвам ако сте с творческа професия и/или имате отношение към изкуството и създаването като процес и преживяване.

“The Last Vermeer”

Най-фрапиращата измама в историята на изкуството е в центъра на този интригуващ филм, създаден по действителните събития от живота на холандския художник Han van Meegeren.

За пръв път попаднах на нея в един от епизодите на поредицата на BBC “Fake or Fortune” и още тогава бях впечатлена и изумена от противоречивостта на фактите.

Ван Меегерен е арестуван малко след края на Втората Световна война, като е обвинен в предателство заради продажбата на изкуство, считано за национално съкровище (Вермеер) на Херман Гьоринг, за рекордна сума (най-скъпо продадената картина към тогавашна дата).

В хода на разследването става ясно, че Ван Меегерен, отхвърлен като талант от критиците и арт експертите за собствените си картини, решава да си отмъсти като копира един от най-признатите и уважавани холандски художници и продава неизвестно колко картини, удостоверени като истински Вермеер от същите тези експерти. Към момента на делото срещу него, тези картини са в едни от най-известните музеи в Холандия и Щатите.

Филмът повдига много въпроси, част от които, сигурна съм, си задава всеки художник и човек с отношение към изкуството. Трябва да призная, че изпитах немалко задоволство от триумфа на Ван Меегерен над твърде претенциозното съсловие на арт “експертите”, които и до ден днешен са единствените овластени да решават дали едно произведение е автентично или не и дали някой има талант или не (?!).

И още нещо, ако копист, способен колкото Ван Меегерен, може да нарисува “Вермеер”, то не е ли той гениален точно колкото него? Уви, в изкуството всичко е толкова относително и субективно, че едва ли може да има една единствена истина. 

И една любопитна техническа подробност: за да изглеждат боите стари, Ван Меегерен използва бакелит, материал, открит едва през 1909 година. И разбира се, стари, автентични платна. Въпреки противоречивата му личност, не мога да не се възхитя на нахакаността и находчивостта му.

Изящни произведения на изкуството

Отдавна не съм имала пост за изкуство, затова сега ударно споделям трима творци, които създават много различни неща, но ме впечатлиха с изящност и внимание към детайла. Произведенията им са толкова красноречиви сами по себе си, че не се нуждаят от думи.
Без да се замисля, не бих отказала и тримата да присъстват в дома ми.

Флоралната керамика на Vanessa Hogge:

Ефирните акварели на Yuko Nagayama:

Прочети повече Изящни произведения на изкуството

Предисторията на “Изящна и огнена”

Всяка изложба си има някаква история, точно както и всяка картина от нея.
Историята на “Изящна и огнена” започна през декември 2014, когато с мен се свърза британският галерист Андрю Хилиър и ме покани да работим заедно в новата му галерия, където щях да излагам до творци от ранга на Vladimir Volegov, Andre Kohn, Atroshenko. В хода на разговорите, постепенно се оформи визията за желаната колекция от картини, която да включва фигуративни маслени платна от по-нежните сюжети и такива от по-страстната фламенко серия.

Уви, съвместната работа с галерията не беше реализирана, поради влошаване на здравословното състояние на Андрю, но идеята за колекцията картини прерасна в идеята за изложба. Създаването на идейните проекти за нея започна в началото на 2015, а работата по платната – юли 2015. Процесът беше бавен поради много фактори – лични изпитания, които ме изваждаха на няколко пъти с месеци от интензивната работа, естеството на материала, големината на платната, сюжетите, търсенето на подходяща музика и текстове за всяка картина, изпълняваните междувременно поръчки, необходимостта от физическа и психическа почивка…

acristaart_soloexhibition_onblog1

Когато един проект се проточи дълго във времето, на моменти някак изгубваш вяра, че изобщо ще се случи. Струва ти се едно такова имагинерно, краят му не се вижда… Тогава безценна подкрепа ми оказваха клиентите, които не само ме окуражаваха, но и пожелаваха да притежават картините, виждайки ги в още незавършен вид в ателието. Всъщност като се замисля, това е едно от най-ценните признания за стойността на нещата, които създавам. Безкрайно съм им благодарна!

“Изящна и огнена” е най-дълго подготвяната от мен изложба досега и макар на моменти мъчително бавен, процесът ми достави огромно удоволствие. Предизвикателството, което поставих пред себе си, беше да бъде изцяло “маслена” (надявам се тези от вас, които ме познават предимно като пастелист, да бъдат приятно изненадани), а колкото до сюжетите и до заглавието, достатъчно е да добавя отпред едно Аз съм… и това обяснява всичко :).

Като съпровод на изложбата от средата на миналата година снимахме и видео кадри, които постепенно се надиплят в колоритен разказ за работата ми с маслото. Като казвам снимахме имам предвид целодневни фото сесии, които обръщаха ателието с краката нагоре, а за да е “по-гадно”, с Ния мъкнахме стативи и осветление в ателието за рамки и в парка, и на други места. Монтажът пък е една съвсем отделна категория забавление, което отнема часове и часове подбор на музика, запис на текст (след като си го измислил) и къртовска работа пред екрана до постигане на желания резултат.

Какво още да споделя “от кухнята” – подготовката за каталога. За да създадеш такъв, е нужно да събереш качествен материал от картини, а в моя случай – и дълго да подготвяш подходящите текстове за него, защото ми се иска хората, които го разгръщат, да усетят какво ме е вълнувало, докато съм рисувала, да “влязат” за малко в главата на един художник и да почувстват емоцията, която го движи. Кампанията по финансирането на каталога чрез crowdfunding е поредното предизвикателство, като съм водена изцяло от идеята, че независимо от крайния резултат, ще науча нещо ново.

…Еуфорията по създаването винаги е огромна. Накрая всичко се смесва: напрежение, възторг, стрес, благодарност, удовлетворение, умора… Но както споделям в един от текстовете в каталога: вярвам, че съм открила призванието си, а тогава всичкото всичко по пътя си струва.

Запазете си вечерта на 1 декември, от 19:30 ч нататък, когато ще е откриването на изложбата в галерия The Art Foundation, в центъра на София, ул. Дякон Игнатий 19.
Още детайли – в сайта.

И накрая: посвещавам тази изложба на моя баща, който ни напусна миналата есен, докато течеше подготовката на картините за изложбата. Надявам се да ме гледа отнякъде и да ми се радва.

acristaart_exhibitiondelicateandpassionate_on-blog

А ето и един среднощен разговор в “Нощен хоризонт” за изложбата, каталога и разни други хубавини, който се случи на 25 ноември: