exquisite pieces of art

отдавна не съм имала пост за изкуство, затова сега ударно споделям трима творци, които създават много различни неща, но ме впечатлиха с изящност и внимание към детайла. произведенията им са толкова красноречиви сами по себе си, че не се нуждаят от думи.
без да се замисля, не бих отказала и тримата да присъстват в дома ми.

флоралната керамика на Vanessa Hogge:

ефирните акварели на Yuko Nagayama:

Прочети повече exquisite pieces of art

предисторията на “Изящна и огнена”

всяка изложба си има някаква история, точно както и всяка картина от нея.
историята на “Изящна и огнена” започна през декември 2014, когато с мен се свърза британският галерист Андрю Хилиър и ме покани да работим заедно в новата му галерия, където щях да излагам до творци от ранга на Vladimir Volegov, Andre Kohn, Atroshenko. в хода на разговорите, постепенно се оформи визията за желаната колекция от картини, която да включва фигуративни маслени платна от по-нежните сюжети и такива от по-страстната фламенко серия.

уви, съвместната работа с галерията не беше реализирана, поради трайно влошаване на здравословното състояние на Андрю, но идеята за колекцията картини прерасна в идеята за изложба. създаването на идейните проекти за нея започна в началото на 2015, а работата по платната – юли 2015. процесът беше бавен поради много фактори – лични изпитания, които ме изваждаха на няколко пъти с месеци от интензивната работа, естеството на материала, големината на платната, сюжетите, търсенето на подходяща музика и текстове за всяка картина, изпълняваните междувременно поръчки, необходимостта от физическа и психическа почивка…

acristaart_soloexhibition_onblog1

когато един проект се проточи дълго във времето, на моменти някак изгубваш вяра, че изобщо ще се случи. струва ти се едно такова имагинерно, краят му не се вижда… тогава безценна подкрепа ми оказваха клиентите, които не само ме окуражаваха, но и пожелаваха да притежават картините, виждайки ги в още незавършен вид в ателието. всъщност като се замисля, това е едно от най-ценните признания за стойността на нещата, които създавам. безкрайно съм им благодарна!

“Изящна и огнена” е най-дълго подготвяната от мен изложба досега и макар на моменти мъчително бавен, процесът ми достави огромно удоволствие. предизвикателството, което поставих пред себе си, беше да бъде изцяло “маслена” (надявам се тези от вас, които ме познават предимно като пастелист, да бъдат приятно изненадани), а колкото до сюжетите и до заглавието, достатъчно е да добавя отпред едно Аз съм… и това обяснява всичко :).

като съпровод на изложбата от средата на миналата година снимахме и видео кадри, които постепенно се надиплят в колоритен разказ за работата ми с маслото. като казвам снимахме имам предвид целодневни фото сесии, които обръщаха ателието с краката нагоре, а за да е “по-гадно”, с Ния мъкнахме стативи и осветление в ателието за рамки и в парка, и на други места. монтажът пък е една съвсем отделна категория забавление, което отнема часове и часове подбор на музика, запис на текст (след като си го измислил) и къртовска работа пред екрана до постигане на желания резултат.

какво още да споделя “от кухнята” – подготовката за каталога. за да създадеш такъв, е нужно да събереш качествен материал от картини, а в моя случай – и дълго да подготвяш подходящите текстове за него, защото ми се иска хората, които го разгръщат,  да усетят какво ме е вълнувало, докато съм рисувала, да “влязат” за малко в главата на един художник и да почувстват емоцията, която го движи. кампанията по финансирането на каталога чрез crowdfunding е поредното предизвикателство, като съм водена изцяло от идеята, че независимо от крайния резултат, ще науча нещо ново.

…еуфорията по създаването винаги е огромна. накрая всичко се смесва: напрежение, възторг, стрес, благодарност, удовлетворение, умора… но както споделям в един от текстовете в каталога: вярвам, че съм открила призванието си, а тогава всичкото всичко по пътя си струва.

запазете си вечерта на 1 декември, от 19:30 ч нататък, когато ще е откриването на изложбата в галерия The Art Foundation, в центъра на София, ул. Дякон Игнатий 19.
още детайли – в сайта или в събитието във FB.

и накрая: посвещавам тази изложба на моя баща, който ни напусна миналата есен, докато течеше подготовката на картините за изложбата. надявам се да ме гледа отнякъде и много да ми се радва.

acristaart_exhibitiondelicateandpassionate_on-blog

а ето и един среднощен разговор в “Нощен хоризонт” за изложбата, каталога и разни други хубавини, който се случи на 25 ноември:

“Страдание и възторг”

“Пиета”, изваяна от Микеланджело, когато е едва на 24 години, днес се намира в базиликата Свети Петър в Рим

след връщането от Италия започнах отново “Страдание и възторг “- книгата за живота на Микеланджело. чела съм я два пъти досега, но в едни предишни периоди и никога със сегашния ми поглед на артист. още първите страници се оказаха бързичко с подгънати ъгълчета и бях просто изумена (сякаш не си знам) колко универсални са нещата от процеса на създаване: настървението, търсенето на сюжети и оригиналност, подкрепата или липсата й от страна на семейството, оставете-ме-само-да-вая, наемането за поръчки, характерът ти и устояването на трудните условия, потъването в процеса, грешките, неминуемите грешки…

“Ръцете му загалиха камъка, търсейки скритите му контури. През цялата година не се бе докоснал нито веднъж до къс бял мрамор за статуи. “Защо се чувствам така?” – питаше се той треперещ. За него млечнобелият мрамор беше жива, дишаща материя, която чувстваше, усещаше, мислеше. Той не можеше да допусне да остане недоволен. Това не беше страх, а благоговение. В подсъзнанието му един глас му казваше: това е любов.
Този глас не го уплаши, дори не го стресна. Той разбираше, че това е простата истина. Неговата върховна нужда бе тази любов да намери отговор. Мраморът беше героят на неговия живот; и негова съдба. Никога до този миг, когато сложи нежно и гальовно ръце върху мрамора, не беше се чувствал истински жив.”

напоследък аз най-после “се събрах” в ателието – процес, който ми отне доста месеци решения и преценка кое е важно за мен. резултатът от това фокусиране е работа с удоволствие по десетки картини едновременно.. този хъс е и благословия и проклятие, защото изпусна ли хаоса от клетката, той започва да господарства и всичкосе опитва да излезе едновременно през тясното на фунията. установявам, че за да работя качествено, главата ми трябва да е абсолютно изпразнена (колко невъзможно-трудно е това?!) от всичко дразнещо: да остана аз и емоцията, да търся онова усещане за завладяване, което после трябва да се предаде на аудиторията и респективно на точно определен човек. трябва да постигна такъв ефект, че да се усмихна и да кажа на картона / платното, харесваш ми! и да почувствам как устремът разлива по вените ми дози ентусиазъм. особено усещане, което веднъж достигнато, подобно на наркотик, започваш да търсиш във всичко, което създаваш…

Рисуването е изповед; разкрива всичко за самия теб, докато ти си въобразяваш, че разкриваш другиго.

“(…) Да рисуваш, е все едно да си бог, когато вдъхва живот на Адама; именно външното дихание на художника и вътрешното дихание на модела създават един нов, трети живот върху хартията. Това е любовен акт, Микеланьоло, любовният акт, от който се ражда всичко на тази земя.”

“Най-важното в една фреска са нейната красота и обаяние. Картината трябва да разказва нещо – било от Библията, било от религиозната история, било от гръцката митология.”

“Най-добрият учител е природата. Рисувай непрекъснато – всеки ден по нещо!”

да си призная, направо я преживявам тази книга – първоначално с усещането за ентусиазъм и пряко вдъхновение, а след средата – с огромна съпричастност и тъга към трудния живот на Микеланджело, който наистина е бил в двете крайности – агония и възторг. геният му е безспорен, както и недостижимата красота на произведенията му (Да Винчи заявявя, че след фреските в Сикстинската капела в анатомично отношение няма какво повече да бъде развито и тежко на художниците, които ще искат да направят нещо по-добро), но възложителите на изкуство в онези смутни времена с техните безогледни прищевки са тласкали таланта му в невъобразими и безсмислени посоки (макар след години да са водели и до величие).

“Изкуството за мен е мъчение, горестно, когато не ми върви, възторжено, когато ми върви, но то винаги ме завладява. Щом свърша работния ден, от мен остава само черупка. Всичко, което е било в мен, сега е в мрамора или фреската. Ето защо не ми остава нищо за раздаване другаде.”

“Лицето на Микеланджело засия от възторг. Никога не бе бивал по-щастлив. С перо в ръка той беше художник – разсъждаваше гласно, изпробваше мисълта си, диреше в сърцето си това, което чувстваше, извличаше с ръка това, което виждаше.”

“Той също искаше да се научи да предава точно това, което виждаше. Ала чувствата, породени от видяното, щяха винаги да си останат по-важни за него.”

докато чета откривам много интересни неща.. които ме правят спокойна, че не изтрещявам на моменти, а всичко е част от процеса: тревожното търсене на сюжети.. празните периоди, трескавостта, че искаш да правиш само това и никой да не те прекъсва, ядосването с поръчките, безпаричието…
не съм вярвала, че мога да се вдъхновя така от книга, но ето че дни наред работя усилено и искам още! в главата си прехвърлям десетина сюжета едновременно и ищахът за осъществяването им надхвърля физическата умора. всъщност ако нямах други неща за вършене, най-вероятно бих рисувала до пълна изнемога. струва ми се, че този тип лудост е заразна…

“Вълнението пред смъртната опасност е нищо в сравнение с вълнението на човек, мъчещ се да сътвори нещо, което никога не е съществувало преди.”

“Да се опиташ да разбереш друг човек, да се добереш до дълбините на душата му, е най-трудното човешко стремление. И всичко това художникът се мъчи да постигне не с друго оръжие, а с перо и въглен.”

двете неща, които установявам, че са много нужни в процеса на работа – да си смел и да си търпелив – ако реша, че не усещам картината, в миг на нетърпение мога просто да я унищожа, докато мъничко мъничко търпение може да я спаси и да стане прекрасна. ако пък съм твърде внимателна да не “разваля нещо”, може да изпусна момента и вихъра да бъда непринудена и смела с мазките…

“Скулпторът пренася в мрамора представата за един по-лъчезарен свят от този, който го заобикаля. Но той не бяга, а гони. Мъчи се с всички сили да настигне едно видение. Дали бог наистина си е починал на седмия ден? Дали в прохладата на онзи дълъг следобед, когато си е отдъхнал, не се е запитал: Кого оставих на земята да говори от мое име? Най-добре ще е да създам друго, различен вид същество. И ще го назова “художник”. Неговата задача ще бъде да придаде смисъл и красота на света.”

“Художникът трябва по-често да се връща към земята; трябва да оре, да сее, да плеви, да жъне. Общуването със земята ни обновява. Да си само художник, значи да черпиш сокове от самия себе си и да изсъхнеш.”

“Художник без идеи е просяк; оголял, той ходи да проси сред часовете.”

“Аз намирам цялата красота и конструктивна сила в мъжката фигура. (…) За мен жената може да бъде красива и вълнуваща само ако е съвършено неподвижна.”

“Целта на живописта е да краси, да пресъздава картинно, да прави хората щастливи, да, щастливи, дори с тъжните сцени на измъчвани светци. Винаги помни това, Микеланджело, и ще имаш успех като художник.”

какво да добавя, освен думите на Микеланджело, че трябва да се отдадеш на изкуството само, ако наистина не можеш без него…